В края на декември ми се иска да пусна статия в блога не за края и равносметката, а за новото начало, тъй като в последната седмица на декември аз самата поставих ново начало – преместих се да живея в Белгия и от новата година започвам работа като патентен специалист в белгийска компания. Пиша тези редове от новия си дом във Фландрия.
Но стига за моето ново начало. Ще разкажа за две начала; за два прощъпулника, на които присъствах през декември в София.
Първият прощъпулник беше премиерата на 08.12.2022 г. в Дома на архитекта в град София на нова книга – „Буки“ с автор Нора Пенева, издадена от издателство Фондация „Буквите“. Нора е с философско образование; учител по йога, медитация и дихателни упражнения, но отвъд това е и писател. "Буки" е втората ѝ книга след романа "Номер 9". Залата беше препълнена с почитатели на авторката и на българската история. Началото на премиерата беше дадено от двама тъпанджии, които изпълниха залата с народни ритми – направо настръхнах, усетих как енергията в мен се надига и се кани да избухне, беше доста вдъхновяващо. Водещ на събитието беше Десислава Спасова, присъстваха Иван Богданов, председател на фондация „Буквите” и издател на книгата, и младите актьори Анна-Мария Николаева и Филип Гуляшки, които прочетоха откъси от романа и представиха на публиката главните герои Боян и Адалия. След това гостите имаха възможност да зададат въпроси на авторката и получиха интересни отговори. Премиерата завърши под музикалния съпровод на трима гайдари, които затвърдиха в присъстващите усещането за българска народна атмосфера, което ме и разплака, защото усетих, че винаги ще си остана българка, където и да отида по света – човек от корена си не може да избяга – и винаги ще настръхвам и ще се просълзявам, когато чуя тъпан или гайда (може пък в посолството ни в Брюксел да ми се случи да чуя). Накрая на събитието последва раздаване на автографи от авторката, а посвещенията бяха изписани на глаголица, чиито символи тя подробно обясни на почитателите си. И аз получих мил автограф: „На милата ми Мария с късмет“ (Нора е мой учител по йога и дихателни практики, познавам я от четири години).
Книгата "Буки" е написана с много любов към буквите, към нашата духовна, свещена азбука глаголицата; към нашата история, нашето наследство, към нас самите - хората, които живеем в България. Като човек с философско образование, Нора пише книгата за българската аудитория, опитва се по съвременен начин да помогне на хората да се докоснат до този дар, който имаме – глаголицата. Това е най-първата, автентична старобългарска азбука, часто от нашето духовно и културно наследство. Това е свещена азбука, дар от Бога; за хора, свързани с вярата, надеждата и любовта. Глаголическите букви носят енергия. Още преди 15 години Нора, работейки в Археологическия музей в София, е осъзнала силата на глаголическите букви. В глаголицата всяка буква значи нещо и така имената ни имат дълбок, енергиен, духовен смисъл. Буки на глаголица означава Бог, в името на държавата ни първата буква е буки, тоест Бог; тоест България означава Божествена държава и е добре българите да се свържем с Божествената енергия и да бъдем горди със създаването на тази азбука, не само на кирилицата и с това, че сме една от най-старите държави в Европа, която не е промянала и името си през тези почти 2000 години. В книгата има цитирана допълнителна литература, която идва от историци; авторката е правила пространно изследване на всичко, писано на български език за глаголицата. Книгата е под формата на диалог, тя е диалогичен роман, лесна за четене и би помогнала на хората да си спомнят за първата азбука, за духовността; това не е научна монография, а художествена литература, почиваща на научни данни и е достъпна да всеки. Пожелавам ви приятно четене, и много издания на книгата!
Вторият прощъпулник, на който присъствах в международния ден на тангото, 11.12.2022 г., в зала България, беше дебютния концер на нов български танго оркестър Orquestra Tipica Libertango. Първият български танго оркестър, използващ класическата формация на orquestra tipica е създаден през лятото на 2022 г. от Стоян Караиванов с цел да изучава и пресъздава аранжиментите на големите танго оркестри от историята на тангото. В оркестъра участват Стоян Караиванов (първи бандонеон и ръководител), Самуеле Мадза (2-ри бандонеон), Александър Зайранов (1-ва цигулка), Тодорка Христева (2-ра цигулка), Йоана Дакова (3-та цигулка), Ралица Димова (виола), Пресиян Петров (виолончело), Виктория Боянова (пиано) и Емил Гунев (контрабас). Всички членове на оркестъра са млади и изключително талантливи музиканти подбрани със специален кастинг и преминали през серия мастър класове на легендарния аржентински бандонеонист Даниел Бинели. Стоян е единствения бандонеонист, който използва класическата аржентински система. Танцьори по време на концерта бяха нидерландеца Max van der Voorde и румънската танцьорка, хореографка и преподавателка на аржентински танго Raluca Aldea, които бяха супер технични, но някак си не усещах да идва от тях страст и емоция. В програмата бяха включени танго композиции от репертоара и с аранжиментите на оркестъра на Освалдо Пулиезе, с който той свири в продължение на 55 години (най-дълголетния оркестър в историята на тангото). Чухме и творби на J. Pascual, P.Maffia, O.Ruggiero, R. Melo, O.Herrero, M.Demarco, E.Rovira, A.Bardi, които аз въпреки, че съм почитател на тангото, чувах за първи път. Разпознах само тези на A.Piazzolla, на когото съм страстен почитател. Младите музиканти бяха безупречно технични, свиреха с хъс и изтръгнаха бурни и дълги аплодисменти от препълнената зала (Браво!), изсвириха и няколко биса. На мен и на моята компания, като цяло концерта не ни хареса много, не усетихме страст, емоции, но на други мои приятели много им беше харесал. Попътен вятър на новия оркестър, още много препълнени зали и дълга сценична кариера!
Публикации
