Животът е прекрасен

Снощи гледах спектакъла „Животът е прекрасен”, който се играе на Голяма сцена на Народен театър „Иван Вазов” от началото на март. Постановката е част от Руския сезон в Народния театър, който започна с „Ревизор” на Мариус Куркински по Гогол и включва още „Лов на диви патици” на руския режисьор Юрий Бутусов по Александър Вампилов и „Нощна пеперуда” на Явор Гърдев по Пьотр Гладилин. Спектакълът „Животът е прекрасен” е по пиесата “Самоубиецът” на Николай Ердман; режисьор е Александър Морфов, сценографията е на Никола Тороманов; художник на костюмите - Марина Додова; музика – Асен Аврамов; хореография –  Ивайло Иванов. Участват Камен Донев, Рени Врангова, Светлана Янчева, Пламен Пеев, Албена Колева, Руси Чанев, Стефания Колева, Теодор Ялмазов, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Валентин Танев, Павлин Димитров, Биляна Петринска, Любомир Петкашев и др. Със специалното участие на мюзикхол оркестър „Разкърши се”: Веселин Веселинов – Еко, Мишо Шишков - син, Нивилиян Гемиджев, Николай Темнисков, Данаил Тотев.

 Пиесата “Самоубиецът” е написана през 1928 г. и е поставена за първи път в СССР чак през 1987 г., тъй като е била забранена. Ердман пише пиесата, когато е на 28 години и след нея не написва повече нито една пиеса.

Постановката продължава близо три часа и има антракт. След края си излязох силно възмутена от тази комедия на абсурда. Приятелите, с които бях, харесаха постановката, въпреки че и те като мен се чудеха през цялото време на какво толкова се смее публиката (харесва скечовете или се надсмива над опростачването на обществото); на мен спектакълът като цяло не ми хареса, през цялото време изпитвах силна досада и неразбиране към одобрителните възгласи и аплодисменти на публиката по време на действието. Текстът на автора наистина е много силен и критичен на моменти (особено във второ действие) със сатирата на обществено-политическия реализъм по времето на написването на пиесата. Сценографията е интересна с изнасянето на действието в комуналната квартира най-отпред на сцената, точно пред зрителите и по съседните ложи, върху които има простряно пране; във второ действие на сцената се появява подвижно стрелбище от панаир и ресторант със скара-бира; после сцената се върти и се превръща в гробище. Използвани са елементи и от нямото кино и музика, които препращат към Чарли Чаплин. Костюмите са в духа на епохата и ми харесаха. Актьорите играят много добре и си заслужават поздравленията. Камен Донев продължава със скечовете от „Възгледите на един учител за народното творчество” (който спектакъл не ми хареса и за мен е доказателство за връх в опростачването на публиката). Пиесата разкрива историята на малкия човек в СССР, който разбира 30 минути преди да умре, че животът е прекрасен. Но само, за да яде, пие, танцува и прави секс ли си струва да живее човек?! – у мен главният герой/режисьорът оставиха това впечатление. За мен животът също е прекрасен, но си заслужава човек да живее не само, за да яде наденица, да има боен бас и да живее с жена си и тъща си, които го обичат и почитат. Животът е много други неща – себеутвърждаване, любов, съпреживяване, пътувания, успехи, идеи, изобретения, прогрес, еволюция, промяна и развитие, морал, ценности и тн., и в никакъв случай не само ядене, пиене и гуляи. Режисьорът, който в медиите изразява недоволството си твърдейки, че народът у нас изпростява и нивото на успеваемост е нивото на средно образование, всъщност с постановката си, според мен, издига в култ точно изпростяването на обществото вместо да застане в опозиция. Защото публиката в залата се радваше и аплодираше именно простоватото говорене, танците, скечовете и псувните на сцената, а не идеята за пропадането на някои слоеве (интелигенция, духовенство, търговци) в обществото и за несвободата на малкия човек. Или аз не разбрах режисьора, замисъла му и като цяло постановката, или публиката като цяло не разбра замисъла на пиесата. Важното е, че всеки човек и вкус е различен, а този спектакъл пълни салона на всяко представление.

Светлана Янчева получи номинация за Аскеер 2012 за Водеща женска роля за ролята на Серафима Илинична, а Камен Донев получи номинация за Аскеер 2012 за Водеща мъжка роля за ролята на Подсекалников.

Страхотен полет на Народния

снимка от сайта на Народен театър

През този театрален сезон писах за много постановки, и положително мнение, и критика; харесаха ми доста представления; видях и много силни постановки и силна игра на актьорите, и не толкова добри и досадни постановки. Най-добрата постановка за сезон 2010/2011 за мен е „Полет над кукувиче гнездо”, която се играе от декември 2010 на сцената на Народния театър „Иван Вазов” по едноименния роман на Кен Киси. Режисьор на спектакъла е Александър Морфов; сценография и костюми Елена Иванова; хореография Мила Искренова. Участват: Деян Донков, Рени Врангова, Иван Бърнев, Стоян Алексиев, Емил Марков, Пламен Пеев, Руси Чанев, Стефан Къшев, Йордан Петков, Валентин Ганев, Теодор Елмазов, Вяра Табакова, Иван Юруков, Виктор Танев, Любомир Петкашев, Илиана Коджабашева.

Кен Киси написва “Полет над кукувиче гнездо” през 1962 година; Кърк Дъглас, който изиграва ролята на Макмърфи, купува правата на книгата и наема драматурга Дейл Васерман за сценична адаптация. През 1976 г. “Полет над кукувиче гнездо” с режисьор Милош Форман и с участието на Джак Никълсън печели пет награди „Оскар”. Александър Морфов пък предлага свой сценичен вариант без да използва изцяло познатата сценична адаптация, който предлага и в Москва и на сцената на Народния театър.

Действието в пиесата се развива в психиатрична клиника и по-точно, в мъжкото отделение, в което са въдворени определени хора, а други са влезли по собствено желание. Най-силни роли правят Деян Донков в ролята на престъпния елемент, бунтаря Макмърфи, радетел за свобода и липса на ограничения в желанията, действията и поведението; Рени Врангова в ролята на манипулативната главна сестра Речид, която поддържа ред и дисциплина в отделението почти по гестаповски, убедена в своята правота и непогрешимост и противник на демократичността и свободата на избор; и Иван Бърнев в ролята на вдетинения и подтискан Били Бибит. Целият актьорски състав играе много силно и в синхрон; сценографията е впечатляваща с камерите и мониторите, с електрическата врата на отделението, с инвалидните колички и болничните легла; с аквариума, от където персоналът управлява живота на обитателите на отделението. На сцената едновременно се случват по няколко ситуации; някой казва монолог докато в същото време в дъното на сцената/отделението разни хора в усмирителни ризи танцуват или се катерят по решетките, други в инвалидни колички правят кръгчета и се разхождат, един болен – глухоням индианец усърдно търка подовете, а персоналът на отделението наблюдава. На сцената постоянно текат по няколко действия едновременно, има движение, динамизъм, като едновременно с това се разкриват и историите/диагнозите на основните герои. Действието е увлекателно, актьорите изглеждат изцяло отдадени на историята на героите. Всичко е на ниво – и режисьорската адаптация, и актьорската игра, и сценографията, и костюмите. Представлението е над три часа и половина, които почти не се усещат; специално аз през цялото време се смях; не си спомням друго представление през този сезон, на което толкова много да съм се смяла на тънката иронията в поведението на героите и на трагикомичните ситуации и истории на главните герои. Представлението е много силно и се харесва на всички, залата беше пълна до горе и на края всички в залата аплодираха в продължение на 5-10 минути силно и възторжено, станали на крака, та чак докато досади на артистите да се покланят. За мен това е най-силното представление през този сезон, което задължително трябва да се гледа.

„Полет над кукувиче гнездо” от Кен Киси, поставена от Александър Морфов е част от т.нар  Американския театрален сезон 2010/2011 г., организиран съвместно от Фондация „Америка за България” и Народния театър, който включва “Ангели в Америка” от Тони Кушнър, режисьор Десислава Шпатова, „Смъртта на търговския пътник” на Борислав Чакринов и „Август в Оклахома” от Трейси Летс, режисьор Ясен Пеянков. „Смъртта на търговския пътник” и „Август в Оклахома” са доста силни постановки и си заслужават да се гледат.

Постановката получи награда Икар и Аскеер 2011 за поддържаща мъжка роля на Иван Бърнев за ролята на Били Бибит и номинации Икар и Аскеер за режисурата на Александър Морфов. Като сравнявам с най-номинираните и награждавани тази година "Сирано дьо Бержерак" и "Зимна приказка", "Полет над кукувиче гнездо" незаслужено е пренебрегнат с номинации и награди. Гледайте представлението, заслужава си.