Рицарите на духа, мит и реалност у нас..

снимка от сайта на Народен театър

Наскоро изгледах постановката „Рицар на Светия Дух”, която доста ме впечатли. Играе се от декември 2011 на Камерна сцена на Народен театър „Иван Вазов”. Автор на пиесата „Рицар на Светия Дух” е Боян Папазов, автор на дванадесет пиеси. Пиесата „Бая си на бълхите” (1999) печели наградата „Икар” на Съюза на артистите в България за най-добра пиеса през 2001 г; „Продавате ли демони?” (2003) е отличена с първия „Аскеер” за съвременна българска драматургия, а следващата – „Бяс” (2005) е номинирана за наградата „Икар” през 2006 г. Боян Папазов е сценарист на множество игрални и режисьор на редица документални филми. Автор е на два сборника с пиеси, като единият – „Бяс” (2005) е номиниран за наградата „Христо Г. Данов”.  Единствената му книга с проза е „Всичко е любов” (2000). Пиесата „Рицар на Светия Дух” получава Голямата награда на Националния конкурс за българска драма „Иван Радоев” през 2007 г. и е номинирана за наградата „Икар” за драматургичен текст през 2008 г. За написването на тази пиеса Папазов е вдъхновен от есе на акад. Тончо Жечев, озаглавено "Одисеята на Щастливеца и Бай Ганьо", и по-специално от редовете "Въпросът е прост като молитва и иска прост отговор. Или Бай Ганьо е общонационалният ни тип и ние сме пропаднали. Или този народ е родил същевременно и неговото противоядие, противоотрова и ние сме спасени."; като за пиесата са използвани и писма и произведения на Алеко Константинов и документи от негови приятели. В пиесата Фильо Гологана призовава в алкохолен делириум духа на своя приятел – адвоката и писател Алеко Константинов, нелепо убит през 1897 г., докато се вози във файтон заедно с Михаил Такев, също адвокат и разиграва съдебен процес, в който Алеко, явен като Свети дух, защитава своите убийци като с идеята си да прости на своите убийци иска да спре безкрайното възпроизвеждане на злото.

Постановката „Рицар на Светия Дух” е с режисьор Маргарита Младенова, сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова, музика: Асен Аврамов. Участват: Иван Бърнев, Валентин Ганев, Теодор Елмазов, Валентин Танев, Анна Пападопулу, Станислав Ганчев, Васил Дуев, Петко Венелинов. Иван Бърнев е в ролята на Светия дух и прави силна роля, Валентин Танев обединява прототипа на байганьовското и има няколко превъплъщения. Актьорският състав играе много силно; сценографията е интересна с пълната липса на декори и с пропадащата сцена на действието (образ на духовното пропадане на редица представители на байганьовщината); костюмите са интересни и ми харесаха като цвят и материя. Постановката е история за националните герои и идеали, за състоянието на духа, за доброто и злото в хората, за някои черти на народопсихологията като лакомия, жажда за власт и пари, завист и желание за унищожаване на ближния, но същевременно и за прошката, справедливостта, надеждата за промяна. Хареса ми идеята на режисьорката, при избора на пиесата и изграждането на образите, която споделя: „Водеше ни тревогата, че човешкият живот започва да губи цена. Човешката личност престава да е харизма, да е ценност. Много лесно от позицията на физическата сила и превъзходство се разправя човек с човека. Животът се връща в пещерата....В опрощението е цялата надежда да се намери изход от това непрекъснато възпроизводство на смърт, на отмъщение. От това свличане на българския ни живот. То е изпадане,  подчинено на беса - другият да е зле, не толкова ти да си добре. Опрощението е това, което може да ни хване за косата и да ни извади от дъното на кладенеца, където се намираме в духовно отношение. Това е призивът на Светлия дух - да простим въпреки всичко. Да простим на тези, които ни причиняват зло.”

„Рицар на Светия Дух” спечели награда Икар 2012 за най-добро представление и за сценографията на Даниела Олег Ляхова. Постановката има номинации за Аскеер 2012: за най-добър спектакъл, за режисурата на Маргарита Младенова, за сценография и за музиката на Асен Аврамов. Преди време режисьорът Маргарита Младенова беше удостоена с наградата на Обществото на независимите театрални критици за 2011 г. за спектаклите "Зимна приказка" от Уилям Шекспир и „Рицар на Светия Дух” от Боян Папазов заради "рицарското упорство, с което населява и брани територията на високия театър". Спектакълът „Рицар на Светия Дух” е селектиран сред 8-те български спектакли в основната програма и открива 20-тият Международен театрален фестивал „Варненско лято” през юни 2012. Заслужава си да се гледа от ценителите на „високия театър”.
PS Постановката спечели една награда Аскеер 2012 - за сценографията на Даниела Олег Ляхова.

Силна и оригинална „Зимна приказка” в Сфумато

„Зимна приказка” за мен е такава тъмна песен за възрастни – за чудото на прошката като единствена и последна възможност да се прекъсне спиралата на злото, човекът отново да се изправи и нагазил в калта – да погледне към звездите.” Маргарита Младенова

От януари на сцената на Театрална работилница "Сфумато" се играе постановката „Зимна приказка” от Уилям Шекспир. Режисурата е на Маргарита Младенова, сценографията и костюмите са на Даниела Олег Ляхова, а музиката на Асен Аврамов. Участват Цветан Алексиев, Христо Петков, Елена Димитрова, Маргита Гошева, Сава Драгунчев, Явор Бахаров, Бойко Кръстанов, Антонио Димитриевски, Станислав Ганчев и Марк Делчев. Постановката "Зимна приказка" е част от така наречената Програма "Шекспир" на Театралната работилница, която е започнала през миналата година с различни ателиета.

Постановката е доста оригинална и ми хареса. Шекспир се играе трудно, но екипът се е справил много добре. Сценографията е интересна; костюмите са елегантни, красиви, изцяло решени в бяло, както и авангардния декор от бели кубове, които се местят напред-назад и изграждат въображаеми зали, кули, дворец, затвор и др. Поздравления за оригиналната сценография и костюми! Режисьорката е направила добра адаптация на оригиналния текст без да вметва не на място разни хрумки от съвременния живот. Актьорите играят много силно, някои изпълняват по няколко роли, което е доста тежко. В началото като че ли Цветан Алексиев (краля на Сицилия) малко преиграваше и дразнеше, но в края на постановката си играеше добре; заслужава да се отбележи играта на Бойко Кръстанов, който като цяло играеше много свежо и много добре, а малкият Марк Делчев умиляваше публиката с играта си и с поклоните си на края на представлението.

Действието в "Зимна приказка" се развива в кралствата Силиция и Бохемия и представя история за жестока ревност, която граничи с лудост, за власт и несправедливи обвинения, за накърнено приятелство и наранена гордост, за смърт и загубено дете, за възмездие, за късметлийско стечение на обстоятелствата; за една силна любов, която не трае ограниченията на дълга и за прошка и щастлив край. Една история за несправедливите, жестоки обвинения и действия и за възмездието, но и за любовта и прошката, които променят светове. Постановката е оригинална, силна и си заслужава да се гледа. 

Постановката остана без номинации и награди Икар, но за това пък има 7 номинации за Аскеер 2011, колкото и другият голям претендент за награди – „Сирано дьо Бержерак”. Номинациите за „Зимна приказка” са: за най-добро представление, за режисура (Маргарита Младенова), за сценография (Даниела Олег Ляхова), за костюмография (Даниела Олег Ляхова), за театрална музика (Асен Аврамов), за изгряваща звезда (за Бойко Кръстанов и за Явора Бахаров). Успех на номинираните!
PS Представлението взе три награди Аскеер: за режисура, за сценография и за театрална музика.