Изложба на Фрида Кало във Виена

Ако до края на ноември се случи да посетите Виена, препоръчвам Ви да разгледате изложбата на Фрида Кало.

Първата ретроспективна изложба в Австрия на колоритната мексиканска художничка Фрида Кало е организирана от Банк Аустриа (Bank Austria Kunstforum) и продължава от 1 септември до 5 декември 2010.

Фрида е фигура, идентифицираща мексиканската култура, пионер на феминисткото движение. Изложбата представя 60 нейни картини, както и нейни графики, костюми и снимки, събрани от племенница й Кристина Кало. Включена е серия от фотографии-икони, които й е правил Никола Мюре, от които се вижда, че тя е била красива и интересна жена.

Изкуството на Фрида е неразривно свързано с нейния тежък живот. Картините й имат страхотно излъчване, в тях прозират най-големите й болки - разтрошеното тяло и невъзможността да има деца - направо е сърцераздирателно; картините й сякаш говорят. Фрида Кало е била омъжена за друг голям мексикански художник - Диего Ривера. Фрида и Диего са били сродни души, партийни другари, приятели, съмишленици, любовници, съпрузи, конкуренти, врагове; женили са се 2 пъти, той я изпраща в последният й час. От картините й се вижда цялата история между тях - тя е изобразявала себе си като Луната, а Диего като Слънцето, като Ин и Ян - Слънцето и Луната все се гонят и не могат да се съберат, а Ин и Ян се допълват. Фрида е била страхотна жена, силен характер и силно чувствителна личност; гениален артист. Много болка, много сила, много чувствителност, много талант - това е Фрида.

Когато разглеждах изложбата, имаше много хора, а беше следобед в работен ден, тоест има голям интерес у виенчани към изложбата. Пред сградата имаше и малка опашка за влизане в изложбата, но не чаках много - десетина минути. Имаше няколко класа ученици от по-малки и по-горни класове, които обикаляха залите и когато влязат в някоя зала, слагат на пода гумени подложки и сядат върху тях в кръг, а учителките им разказват историята на залата, която представя съответната част от живота и творчеството на Фрида. Подобен похват не съм забелязвала в нашите изложбени зали и в посещенията на ученици. За да разгледате изложбата в цялост Ви трябват минимум два часа.

Изложбата е отворена от 10 до 19ч, а в петък от 10-21ч. (У нас Националната художествена галерия, където гостуваше Едгар Дега последните два месеца, работи до 17 ч – как работещ човек ще може да посети изложбата?!) Билетът за възрастен за изложбата на Фрида е 10 евро, но ако сте пътували до Австрия с Австрийските авиолинии и покажете бордна карта можете да си купите билет за 7 евро. Редукцията в цената на билети за музеи важи при представяне на бордна карта от Австрийски авиолинии и за много други събития, които се провеждат не само във Виена, но и в Мюнхен, Венеция, Лондон, Токио, Ню Йорк до декември 2010, а някъде и до март-април-юни 2011 – списък може да се намери на страницата на Австрийски авиолинии или на програмата Miles&More. Намаление може да получите не само в цената на билети за музеи, но и в услугите на ресторанти, хотели, кафенета, обиколки на града. Това се казва подкрепа на авиокомпания в условията на световна криза и подпомагане на културата от страна на бизнеса.

Изложбата е страхотна, доста рекламирана и си заслужава да се разгледа

Археологическият музей в Пловдив

Преди няколко дни отскочих до Пловдив. Пловдив лежи на сърцето ми още от ученическите години, искаше ми се да следвам там, но не стана; от тогава гледам да ходя от време на време на разходка за ден-два, когато ми се отдаде възможност.

Последните ми впечатления са, че това е един жив град, за разлика от много други градове в България в момента, в които животът като че ли е замрял. За забележително многото хора, които се разхождат през деня по главната улица няма да говоря (тези хора не работят ли?!), за разнообразието от магазини и молове също. Излишно е също да разказвам и за приятната разходка, която човек може да направи в различна атмосфера в стария град.

Това, което искам да споделя е, че Пловдив има Археологически музей на световно ниво. Регионалният Археологически музей се намира на площад Съединение. Малък е – на един етаж с три големи и четири-пет по-малки зали. Залите са добре осветени, изглеждат чисти и просторни. Експонатите, които са изложени в стъклени кутии със съответните сензори представят праисторията, раннотракийската култура (съдове, накити и оръжия), находки от тракийски могилни гробници – златни и сребърни съдове и накити и антична керамика; скулптура и мозайки от античния Филипопол. Музеят има и зали, които представят историята на музея и нумизматични колекции от гръцки, тракийски, македонски, римски, византийски и български монети. И атракцията за гостите и жителите на Пловдив – Панагюрското златно съкровище, което се състои от 9 съда с общо тегло 6 кг и 164 грама. Всички експонати са с табелки на български и английски език и с точно описание какво точно гледаш. Забранено е да се снима с фотоапарати, но с мобилни телефони може. При запитването ми защо е така, отговорът, който получих е, че снимките от фотоапарат са с добро качество и могат да се качат в интернет и да се използват за предпечатна подготовка, което нарушава авторското право (не ми се продължаваше спора, но по въпроса – снимките на Панагюрското съкровище обект ли са на авторско право може да се спори), а снимките от телефон били с лошо качество. Да им имам логиката на уредниците в музея. Както и да е, музеят има и сувенирен магазин, от който да си купите картички на Панагюрското съкровище, магнити на Пловдив и книги; има и конферентна зала и разбира се тоалетна.

По повод на спора къде да е изложено Панагюрското златно съкровище, то за мен отговорът на този етап е ясен – в Пловдив, защото музеят предлага модерно излагане и съответната защита (въпреки, че вече е бил обект на въоръжен грабеж). За мен Регионалният Археологически музей в Пловдив е на световно ниво. Може да наминете, ако имате повече време в града.

Ако се изморите от разходки и находки, може да поседнете и да отморите в някой от многобройните ресторанти, които се намират в центъра. Препоръчвам италиански ресторант „Gusto“ и ресторант „HamingWay“, които се намират в пресечки на главната улица съответно срещу хотел България и срещу Общината. Повече за ресторантите на Пловдив от мен, можете да прочетете във Виноблог http://www.vinoblog.eu/, където ме поканиха за гост-автор наскоро. Блогът е много интересен за почитателите на винената култура. Приятно четене