Преди няколко дни отскочих до Пловдив. Пловдив лежи на сърцето ми още от ученическите години, искаше ми се да следвам там, но не стана; от тогава гледам да ходя от време на време на разходка за ден-два, когато ми се отдаде възможност.
Последните ми впечатления са, че това е един жив град, за разлика от много други градове в България в момента, в които животът като че ли е замрял. За забележително многото хора, които се разхождат през деня по главната улица няма да говоря (тези хора не работят ли?!), за разнообразието от магазини и молове също. Излишно е също да разказвам и за приятната разходка, която човек може да направи в различна атмосфера в стария град.
Това, което искам да споделя е, че Пловдив има Археологически музей на световно ниво. Регионалният Археологически музей се намира на площад Съединение. Малък е – на един етаж с три големи и четири-пет по-малки зали. Залите са добре осветени, изглеждат чисти и просторни. Експонатите, които са изложени в стъклени кутии със съответните сензори представят праисторията, раннотракийската култура (съдове, накити и оръжия), находки от тракийски могилни гробници – златни и сребърни съдове и накити и антична керамика; скулптура и мозайки от античния Филипопол. Музеят има и зали, които представят историята на музея и нумизматични колекции от гръцки, тракийски, македонски, римски, византийски и български монети. И атракцията за гостите и жителите на Пловдив – Панагюрското златно съкровище, което се състои от 9 съда с общо тегло 6 кг и 164 грама. Всички експонати са с табелки на български и английски език и с точно описание какво точно гледаш. Забранено е да се снима с фотоапарати, но с мобилни телефони може. При запитването ми защо е така, отговорът, който получих е, че снимките от фотоапарат са с добро качество и могат да се качат в интернет и да се използват за предпечатна подготовка, което нарушава авторското право (не ми се продължаваше спора, но по въпроса – снимките на Панагюрското съкровище обект ли са на авторско право може да се спори), а снимките от телефон били с лошо качество. Да им имам логиката на уредниците в музея. Както и да е, музеят има и сувенирен магазин, от който да си купите картички на Панагюрското съкровище, магнити на Пловдив и книги; има и конферентна зала и разбира се тоалетна.
По повод на спора къде да е изложено Панагюрското златно съкровище, то за мен отговорът на този етап е ясен – в Пловдив, защото музеят предлага модерно излагане и съответната защита (въпреки, че вече е бил обект на въоръжен грабеж). За мен Регионалният Археологически музей в Пловдив е на световно ниво. Може да наминете, ако имате повече време в града.
Ако се изморите от разходки и находки, може да поседнете и да отморите в някой от многобройните ресторанти, които се намират в центъра. Препоръчвам италиански ресторант „Gusto“ и ресторант „HamingWay“, които се намират в пресечки на главната улица съответно срещу хотел България и срещу Общината. Повече за ресторантите на Пловдив от мен, можете да прочетете във Виноблог http://www.vinoblog.eu/, където ме поканиха за гост-автор наскоро. Блогът е много интересен за почитателите на винената култура. Приятно четене
Няма коментари:
Публикуване на коментар