Рок срещу опера и потърпевшият съм аз

снимки от сайта на Софийска опера и балет

или защо оперните спектакли в парка не са добра идея

Тъй като тази страница не е новинарски сайт, а блог, в който се разказват впечатления за приятели, мога да си позволя да разкажа за дадено събитие и с малко закъснение, както и да критикувам, за разлика от новинарските страници, в които за дадено събитие могат да се прочетат само суперлативи и прехласвания, тоест тук редовете са обективни.

Между 18 юни и 10 юли 2011 Софийска опера и балет организира „Опера в парка” - събитие, подкрепено от Столична община и Министерство на културата, което се проведе в  парка на Военна академия „Г.С. Раковски”. В програмата бяха включени оперите „Мадам Бътерфлай” и „Норма” и балетите „Лебедово езеро”, „Зорба гъркът” и „Жизел”, както и спектакли за деца. Изборът на опери беше страхотен; още като видях програмата, бях решила да гледам и двете, тъй като не са играни от години на софийска сцена. За „Мадам Бътерфлай” обаче не можахме да се доредим за билети, за „Норма” взехме. Много е радостен фактът, че и в сградата на операта и в парка, билетите за спектаклите се изкупуват доста преди сама дата. У мен „Норма” винаги е оставяла някакво особено чувство, една от любимите ми арии е на Норма и желанието ми да я гледам беше много голямо. 

В рамките на „Опера в парка” се състоя премиерата на „Норма” – блестящият образец на белкантото от 22 години не е поставян на сцената на Националната опера. Режисьор на спектакъла е Елена Илиева, диригент Григор Паликаров. Участват: Румен Дойков, Димитър Станчев, Радостина Николаева, Олга Михайлова-Динова, Иванка Нинова, Пламен Папазиков; Мартин Илиев, Елена Баръмова.

Норма е лирична трагедия в две действия от Винченцо Белини, либрето Феличе Романи; по едноименната трагедия на Анри Суме. Първо изпълнение на операта: 26 декември 1831 г., Ла Скала, Милано; първо изпълнение в България: 23 май 1972 г., Варна. Действащи лица: Норма – сопран, Адалджиза – мецосопран, Оровезо – бас, Полионе – тенор, Клотилда – сопран, Флавио – тенор. Място на действието: около 100 г. п. Хр. в Галия, провинция на Римската империя

В уречената вечер се запътихме към парка на Военната академия; паркът изглежда добре поддържан и е красив за разходка, а вече е отворен и свободно за граждани, което е добре. Първите впечатления бяха от камъните, по които трябваше да преминат дамите с високи токчета (тук не влизам аз) и неразборията с търсене на точните места в тесните редове; разпоредителки като че ли липсваха, но впоследствие се появиха да настъняват закъснелите по свободните столчета след започването на спектакъла, с което пречеха на останалите. Столчетата не бяха удобни, за да издържиш на тях над 3 часа. Като цяло първо действие мина добре, като изключим, че на открито трудно се пее, звукът е слаб, от околните дървета се чуват птички, отнякъде май и щурци и силата на гласовете на певците някак си се разнася в пространството; от време на време минава и някой самолет и се чува изсилване на мотор; но какво пък. В антракта домакините се бяха погрижили за бюфет, където предлагаха, както и в сградата на операта, вино и други напитки. Браво, хората се поразстъпиха и подкрепиха с някаква течност. Второто действие започна зле и завърши катастрофално – над час изтезание и за певци, и за музиканти и за зрители. Защо ли?! Защото след антракта, някъде към 21,40 шумът от града утихна и в целия парк проехтя тътена от рок мизиката на фестивала „София-рок” от Борисовата градина. Така силно дънеше, че не знам как певците успяваха да пеят, а музикантите да свирят; цялото изтезание продължи до към 22,30. Ако бях директор на операта и бях на този спектакъл и разбира се действието се развиваше в нормална, богата страна, щях да спра спектакъла в началото на второ действие и да поканя зрителите със същите билети на друг спектакъл следваща вечер; защото това се оказа истинско мъчение за слуха и мозъчните процеси на всички участващи в процеса изпълнители и зрители. Но уви, намираме се в България; почти нищо не успяхме да разберем от второ действие; музикантите и певците обаче на края отнесоха заслужени аплодисменти, защото и те доста зор видяха да се надвикват с рокаджиите от съседния парк. Към 23 часа спектакълът свърши и заслизахме по пътечката към изхода на парка (добре че имаше хора с фенерчета, защото лампичките от двете страни на пътеката не вършеха работа). Иначе като цяло декори почти липсваха, разчиташе се на природния декор на парка, костюмите бяха горе-долу добре ( от къде измислиха това зелено за облеклото на галите или друидите), а певците явно са си пяли брилянтно, но ние не успяхме да усетим това в цялост. Норма се оказа разочарование за мен, а това е една от любимите ми опери. Някои от спектаклите в рамките на „Опера в парка” бяха местени в сградата на операта или в академията поради лошо време. Следващото събитие „Опера в парка” трябва да е малко по-добре организирано и може би ще мине и без мен; аз и компанията преценихме, че си ни е по-добре на спектакли в сградата на операта, а когато искаме парк, ще отидем на разходка в парка.