31 юли 2011

Музика, като покана за едно мистично пътешествие във и отвъд времето

снимка на vsekiden.com
На приятелите, които следят блога, искам да разкажа за две български групи, които открих през последните месеци – Ирфан и Булгара (някои от вас може да сте ги слушали, но аз не бях чувала нищо от тях). Тези групи правят бутикова музика и са по-познати по света, отколкото у нас. Този пост ще е за Ирфан.
Покрай един концерт на формацията Ирфан на 14 юли 2011 в “Червената къща”, на който исках да отида, но не успях, се заинтересувах от групата и потърсих албумите им.
Ирфан/ Irfan има два албума, издадени до сега: Irfan (2003) и Seraphim (2007 ). Музикантите от формацията през годините са: Деница Серафимова (2002-2006; 2009-2010) / Владислава Тодорова (2006-2009) / Петя Урумова (2009) – вокали; Калин Йорданов - вокали, даф, бодран, дарбука; Ивайло Петров - уд, джюмбюш уд, саз, тамбура; Петър Тодоров - дарбука, рик, електронни перкусии; Кирил Бакърджиев (клавири, сантур); Ясен Лазаров – хармониум, дудук, кавал, кийборд.
Ето какво може да се прочете за групата в официалния й сайт в MySpace: Ирфан е малко позната в родината си, но за това пък високо оценена от меломаните в Европа, САЩ и Япония българска музикална формация. Групата е създадена през 2001 като страничен проект на музиканти от формации като "Исихия", "Kayno Yesno Slonce”, "Ом" и "Заратустра", но скоро след това се превръща в нов, самостоятелен и обещаващ музикален екип. През лятото на 2003 г. групата сключва договор с френския музикален лейбъл "Prikosnovenie", който обявява българите за "свое откритие и откровение за 2003 г." и скоро след това, през декември същата година, реализира дебютния едноименен албум на Ирфан на световния пазар (Европа, Азия и Австралия). През есента на 2004 г. формацията сключва договор с американския лейбъл "Noir Records", който реализира първия им албум на територията на САЩ през февруари 2005. Музиката на Ирфан представлява World fusion и е силно повлияна от сакралните и фолклорни музикални традиции на България, Балканите, Персия, Кавказ, Близкия Изток, Персия и Северна Африка, както и от музикалното и духовно наследство на византийската, средновековна и ренесансова Европа, и въпреки това тя запазва своя собствен оригинален облик. Музикантите използват традиционни и старинни инструментални и вокални техники от същите региони и исторически периоди. Името на групата е заимствано от терминологията на суфизма и може да бъде преведено от персийски и арабски език като "гносис", "мистично познание" или "откровение". Критиката се колебае в стиловото категоризиране на музиката на групата, определяйки я като Neoclassical / World Music / Sacred Music / Etherial Music/ Heavenly voices. През 2008 г. групата създава музиката за документалната поредица на bTV „Великата ерес” (режисьор: Гена Трайкова), посветена на историята на богомилството и катаризма, а през 2009 г. участва със своя музика в саундтрака към игралния филм „Прогноза” (режисьор: Зорница-София).
А ето какво пише пресата у нас за тях: „Макар да не са непознати на българската сцена за интересна авторска музика през последните години, Ирфан имат всичко на всичко три-четири концерта в София от основаването им през 2001 г. до днес. Не защото музиката им е прекалено елитарна - на концертите им във Франция, Швейцария, Холандия публиката им варира от почитатели на етно-уърлд сцената до хора с интереси към средновековна и старинна европейска и ориенталска музика, готик и даркуейв-фенове. Така че проблемът може би пак се свежда до прогресивно занижаващите се музикални вкусове у нас.”
А самите музиканти казват: „музиката ни е най-доброто обяснение сама по себе си. Музиката е, за да се слуша, а не да се облича в изречения”
Двата албума звучат различно. На мен повече ми хареса вторият - Seraphim с по-любими песни: Hagia Sophia, Los Ojos de la Mora, Star of the winds, Return to Outremer. Серафим звучи по-средновековно и ренесансово, пренася в готическите катедрали на Европа, докато първият албум Ирфан звучи по-български, по-фолклорно. Чуйте ги; това е музика за определени настроения на духа и за определени моменти от деня; бутикова музика, която ще се хареса на малко хора.

„Музиката на Ирфан е покана за едно мистично пътешествие във и отвъд времето, едно послание, поетично отправено на езика на сърцето.”

1 коментар:

Guven каза...

Greetings to different lands and colors

Публикуване на коментар