Завърши 14-тият Международен джаз фестивал в Банско

Йони Видал и неговата група

Вчера завърши 14-тият Международен джаз фестивал в Банско (6-13 август 2011). Като цяло на мен фестивалът ми хареса; прекрасно съчетах концертните вечери с обиколка по музеите и механите на Банско и разходка в планината в продължение на една ваканционна седмица. Хората, които организират фестивала вече години наред, заслужават адмирации, тъй като на всички е ясно, че не е лесно по време на икономическа криза, продължаваща години наред и всред културен и духовен упадък на масата хора в България, да се създава културен продукт. Разбира се, винаги има и какво още да се желае. Фестивалът има официален сайт (http://banskojazzfest.com), но в него липсваха редовни новини и актуална информация от дните на фестивала; имаше щанд зад сцената, на който се продаваха програми, тениски с логото на фестивала и дискове на изпълнителите. Организаторите бяха заделили определени редове за хората, които плащат билети всяка вечер или са с карта за всички вечери, но имаше и редове, на които хората можеха да сядат безплатно и да се наслаждават на музиката. Поздравления за това, навсякъде по света се плаща, за да се чуе дадена група, да не говорим за три наведнъж, но в този случай и хора с по-малки финансови възможности или да кажем бабите от Банско можеха да чуят и видят всяка вечер безплатно групите. Имаше и видео стена отстрани на сцената, на която не винаги се виждаше добре поради късното стъмване и вероятно по технически проблеми; повечето вечери между 19 и 20 часа редовете оставаха празни и се пълнеха след 20 до към 23 часа, може би следващият път трябва да се помисли за графика, тъй като едва ли на изпълнителите е приятно да свирят пред празни редове. Водещите Тома Спространов и Николай Захариев не бяха добре подготвени, сричаха програмата и представяха в повечето случаи по комичен начин групите и досаждаха на хората, но това не е болка за умиране, тоест не е във вреда на феста, а по-скоро говори за самите радиоводещи, които в радиото може да са прекрасни водещи, но не стават за конферансиета на сцена. Като цяло фестивалът се радваше и на хубаво време с изключение на една дъждовна вечер. Концертните вечери бяха съпътствани и от прожекции на филми, изложби и семинари, за които вече писах. Адмирации и за всички български изпълнители, музиканти, композитори и танцьори, които се представиха по време на фестивала.

В предишни постове разказах накратко за първите три вечери, а сега на бързо и за останалата част от програмата.

В четвъртата вечер най-запомнящ се остана концертът на Камелия Тодорова. В програмата бяха включени Кафе Бол (Сърбия; Kafe Ball - етно-джаз формация, основана през 2008 г. от пианиста Зоран Мамутович),  Джайв Ейсес (Великобритания; Jive Aces - водеща Jive & Swing група) и Камелия Тодорова и JP3 (България). В Камелия Тодорова и JP3  участват Камелия Тодорова – вокал, Живко Петров – пиано, Веселин Веселинов - Еко – контрабас, Митко Семов – удърни, Петя Драгомирова & Рейчъл Роу – бек вокали. Камелия представи популярните си български песни и джаз-пиеси, но в нов аранжимент; като звезда на коцерт, тя смени костюмите си по време на концерта. Хората много й се радваха, Камелия беше единствения изпълнител, който искаше много да раздвижи публиката, да я накара да танцува, пее и пляска с нея; имаше и групичка, която на края на концерта се разтанцува. На мен най-много ми хареса букета от български поп песни, който изпя в края.

Петата вечер беше доста студена и дъждовна и ние я пропуснахме. Аз обаче бях през деня на репетициите на групите или т.нар. sound-check. В програмата на петата вечер бяха включени Ондрей Щверачек квартет (Чехия), Елина Дуни Квартет (Албания, Швейцария) и Йони Видал (Испания, Белгия). На репетицията много се израдвах на Йони Видал и неговата група. Йони Видал - класическа китара, бас, вокал; свири буквално във всички стилове - испански, латино, джаз, соул, рок, блус, поп, джаз-рок, фюжън, acid jazz, класическа китара, латино-джаз, chill out, lounge. През 2011 излиза втората част на авторския му албум “Chill Out My Wave”.Yoni Vidal & Las Estrellas е проектът, с който гостува на джаз феста. Заедно с него са Фабио Пичи – пиано, Хуан Мануел Камю – китара и вокал, Викториано Гонзалес – ударни, Хосе Перес – бас. Много страст и много настроение имаше в изпълнението на групата и искрено съжалих, че вечерта валя и малко хора са се насладили на изпълнението им.

Боряна Димитрова квартет

Шестата вечер слушахме първо Боряна Димитрова квартет (България, Германия) – Боряна Димитрова – алтсаксофон, флейта, Ларс Далке – китара, Якоб Драйер – бас, Ниелс-Хенрик Хайнзоон – барабани, Константин Свещаров – пиано, Христо Ангов – вокал, гайда. Боряна Димитрова квартет е създаден в началото на 2007; издава албума “Balkan Blues” и активно участва в музикалния живот в Германия с изяви на клубни и фестивални сцени. Музиката на Боряна обединява джаз и елементи от българския музикален фолклор. Забележително за нас беше жена да свири на саксофон, това се среща много, много рядко, а българката се справя брилянтно, създава и музика и води група. След това в програмата бяха включени Мая Нова квартет (България) и Мънго Джери блус бенд (Великобритания), на когото беше направена голяма реклама в медиите. Ние обаче ги пропуснахме, тъй като не можахме да издържим на хладното време.

В седмата вечер бяха включени Lilly of the West (България), Мило Сухомел квартет (Словакия) и Биг Бенд Саранск (Русия) с диригент Александър Курин и специални гости Олег Киреев - саксофон, Оксана Глебова – вокал и Сергей Семьонов – вокал. „Lilly of the West” имат богат репертоар, включващ кънтри, блуграс, суинг, джаз, поп и ирландски фолк; имат издадени 8 албума. Вечерта премина вяло до руския бенд с големи паузи между групите. Руският бенд беше впечатляващ – над 15 човека на сцената, свиреха доста динамично и с настроение; много добри изпълнения, но накрая досадиха на хората въпреки добрите си изпълнения, тъй като ставаше 23 часа, а хората чакаха Акага. Площадът беше пълен и въпреки хладното време хората очакваха с нетърпение Акага, които излязоха доста след 23 часа след дълго пренареждане на сцената. Аз също цяла вечер чаках Акага, но след първите няколко изпълнения си тръгнах, тъй като ми стана доста студено. За сметка на това обаче после си намерих няколко техни албума, които до сега нямах и ще си ги слушам занапред с удоволствие. Акага имат издадени пет албума, като последният („Акага 1993-2008”) излезе в края на 2008 г. и съдържа най-големите хитове на групата, както и 10 нови композиции. Музиката на Акага представлява уникална комбинация от фюжън-джаз, фънк, фолклорна музика, реге, соул и дори хип-хоп. Акага се състои от Краси Куртев – фронтмен, вокал, Георги Велев – тромпет, вокал, Иво Казасов – тромпет, вокал, Красимир Кирилов-Джоджо – клавир, Калин Петров – китари, вокал, Димитър Митев-Дънди – барабани.

В последната вечер в програмата са били включени групи от Турция, Полша и Унгария, но ние я пропуснахме; пропуснахме и официалното закриване на фестивала. У нас обаче Международния джаз фестивал в Банско остави добро настроение и идея за следващи посещения, което смятам е важното – целта на организаторите е постигната – в наше лице имат нови фенове.

Още новини от програмата на 14-тият Международен джаз фестивал в Банско

ансамбъл „Тракия”

Вече разказах накратко за началото на 14-тият Международен джаз фестивал в Банско. Втората вечер беше също доста интересна и продължи с представяне на три групи от по час и половина. Тази вечер можеше да се нарече вечер на българския фолклор.

В началото се представиха Ансамбъл „Тракия” от Пловдив с ръководител проф. Даниела Дженева, дъщеря на основателя на ансамбъла. Много се израдвах на тяхното изпълнение (въпреки че не съм голям любител; слушам фолклорна музика само в определени случаи), защото пееха с кеф хората, играха и хора от различни етнографски области и бяха облечени с много красиви костюми. Площадът беше почти пълен и също много им се радваше; имаше и малки дечица от площада, които играеха хора с батковците и каките от ансамбъла.

След това на сцената се представиха "Балкански Коне". В момента в Балкански коне участват: Влади Величков – кавал; Красимир Желязков – тамбури, ак. китари, вокал; Невена Петрова – вокал, ударни; Николай Иванов – клавишни, вокал, бамбукова флейта, маркуч; Радослав Славчев – бас-китара, вокал, rain stick; Емил Пехливанов – барабани. Групата е създадена като експеримент от Красимир Желязков, който през 2000-а година решава да събере емблематични композитори и музиканти от 7 балкански страни и да обедини техните умения в уникална по рода си формация: Тамара Обровац - вокал (Хърватска), Теодосий Спасов - кавал (България), Влатко Стефановски - китара (Македония), Саня Илич - пиано (Сърбия), Емил Букур - панфлейта "най" (Румъния), Костас Теодору - контрабас (Гърция), Стоян Янкулов - ударни (барабани, тъпан, перкусии) (България), Хакан Бесер - перкусии (Турция), Красимир Желязков - акустична китара (България). На мен изпълнението на Балкански коне на парчета от новия им проект много ми допадна, успяха да ме докоснат с авторската си музика и след това естествено потърсих стари албуми, които в момента си слушам. Много се радвам, когато откривам за себе си български групи, които създават авторска музика – напоследък в откритията ми са Булгара, Ирфан и Балкански коне.

След това в програмата е била включена Албена Вескова квинтет (Албена Вескова – вокал, Тони Златанов – пиано, вокал, Емил Пехливанов – барабани, Димитър Карамфилов – бас, контрабас, Владимир Величков – кавал). Албена Вескова е работила в хор „Мистерия на българските гласове” и  НФА “Българе”. В търсене на съвременно звучене на българската народна песен тя участва в различни музикални проекти - национално турне с техно-формация „Тибетски сърца“, участие в концерт с „Балкански коне“. В началото на 2011 г. Тони Златанов и Албена Вескова, заедно с Владимир Величков сформират Албена Вескова квинтет, с който представят авторски аранжименти на народни песни. Нашата малка компания обаче не успя да ги послуша, тъй като все пак освен храна за душата, е необходима и храна за тялото.

През третата вечер от фестивала (8 август) се състоя официалното откриване. Фестивалът беше открит от неговия създател и дългогодишен организатор д-р Емил Илиев и кмета на Банско; поздрав на български прочете и посланника на САЩ у нас. Площадът малко по малко се изпълни с хора. Програмата започна с изпълнения на Биг Бенд-а на БНР с диригент Антони Дончев. Изпълнението на бенда беше доста приятно с изпълнения на български и чужди пиеси (на мен ми хареса българските пиеси). Специални гости в програмата на Биг Бенд-а бяха Мери Танева и Васил Петров, които израдваха феновете си на площада с изпълнения на пиеси от Гершуин и други световно познати парчета.

След бенда на БНР на сцената се представи акапелната формация „Джазекс бенд“ от Украйна (Марина Керусенко – алт, Сергей Юрченко – тенор, Елена Орлова – сопран, Павел Москаленко – баритон, бийт бокс; Инеса Качайлова – сопран, Дмитрий Ефименко – бас, бийт бокс), единствената известна смесена a cappella група в Украйна. Украинците бяха доста колоритни; изпълнението на джаз без инструменти, само с глас е особено впечатляващо. След това в програмата на фестивала беше включена джаз певицата Джеки Райън и пианиста Лари Вукович от САЩ с Пол Келер – бас и Чък Макферсън – барабани, но техния концерт също го пропуснахме, а беше рекламиран с доста суперлативи.

Още културни и обществени събития в Банско в дните на Международния джаз фестивал

Извън програмата на 14-тият Международен джаз фестивал в Банско се провеждат и съпътстващи културни и обществено-политически мероприятия.

В Дома на изкуствата от 6 август се провежда Колективна изложба живопис и акварел. Участват съвременни български художници: Бончо Асенов, Вили Николов, Димитър Богданов, Иван Стратиев, Марина Богданова, Огнемир Киров, Боряна Кирова, Валентин Колев, Николай Алексиев и Емил Николов. Картините се продават, стиловете са разнообразни, но мен успя да ме впечатли истински само една картина, която бих се замислила да си купя.

Също в Дома на изкуствата между 1 юли и 31 август е подредена Юбилейна фотоизложба на фотографа Драго Матеев с няколко под-теми: Лекарството Пирин, Красоти от България, Цветята на Банско и Приятели. Можете да се срещнете и с фотографа, който ще ви разкаже случки от пътуванията си. Аз също поговорих с него и разбрах, че е богат човек, защото е обиколил десетки държави по света, а според мен за човек най-голямото богатство след здравето и любовта са спомените от пътуванията му. Разгледах и снимки от пътуванията на фотографа извън фотосите, включени в изложбата, написах му нещо за спомен в книгата с пожелания и получих подарък снимка.

Посолството на Народна Република Китай пък организира прожекции на китайски игрални филми в дните 8-13 август от 17 часа в Дома на изкуствата при Музеен комплекс-Банско.

Тома Спространов, дългогодишният радиоводещ организира всеки ден от 14 часа и 16 часа прожекции на игрални фирми от историята на джаза и филми портрети на големи джазови изпълнители като Луис Армстронг, Ела Фицджералд, Франк Синатра, Махалия Джаксън, Би Би Кинг, Дейвид Санборн, Боби Макферин, Дюк Елингтън, Рей Чарлз в един от хотелите на Банско.

Фондация Hanns Seidel Stiftung България организира семинар на тема: „Европеизмът в Обединена Европа, въжделения и реалност” в дните 8-9 август 2011 в залата на музея „Н. Й. Вапцаров” с участието на проф. Богдан Мирчев и проф. Андрей Пантев, Валери Найденов и Тома Томов.

А от 8 до 20 август 2011 г. Българо-американска комисия за образователен обмен „Фулбрайт” организира Десетия юбилеен международен фулбрайтов летен институт в град Банско. В продължение на две седмици около 95 студенти, млади преподаватели и специалисти от Европа, Азия и Америка, избрани на конкурсен принцип, ще изслушат тринайсет интердисциплинарни курса в следните области: водене на преговори, финансов мениджмънт, бизнес стратегия, политология, социология, масови комуникации, балетно изкуство, култура на България.

И така, в Банско освен обиколка по музеите и механите, разходка в планината и слушане на джаз, се организират и доста други събития - за всекиго по нещо според интереса.

Започна 14-тият Международен джаз фестивал в Банско

във феста участват представители на доста страни

Вчера започна 14-тият Международен джаз фестивал в Банско (6-13 август 2011). Международният джаз-фестивал се провежда от 1998г. Няколко са основните линии в програмата, които присъстват всяка година: от една страна - представяне на историческите корени на джаз, блус, би-боп, суинг, диксиленд; от друга – показване на съвременното лице на „свободната музика". Макар и със съвършено различен характер, етно-стиловете също имат запазено място в афиша на събитието.

репетиция

Привечер сцената беше готова и музикантите репетираха. В 19 ч задните пейки, които бяха с места без заплащане, вече бяха препълнени с банскалии, привлечени от мисълта да чуят и видят Лили Иванова. Местата, които бяха платени и оградени бяха празни. Билет за целият фестивал струва 80 лв, а на вечер 15лв. Фестивалът започна в 19ч с изпълнения на Диксибенд Тетевен (официалното откриване е на 8 август).

Диксибенд Тетевен

Диксибенд Тетевен е оркестър с 25-годишна история; ръководител Димчо Димитров – тромбон, вокал; Марин Йорданов – кларинет, тенор-сакс; Стоян Тодоров – кларинет, саксофони; Тодор Бакърджиев – тромпет; Таня Димитрова – пиано; Павел Тетевенски – китара, банджо, вокал; Владко Василев – бас-китара; Борислав Василев – барабани; Николай Стойков – перкусии; Станислава Димитрова-SUNNIE – вокал; Стефан Славейски – вокал. Музикантите свиреха добре, чухме различни вокали, които изпълниха добре познати хитове от миналото на различни стилове - джаз, диксиленд, блус, суинг и др. Липсваше обаче динамизъм, ентусиазъм и страст в изпълнението на Диксибенд Тетевен и специално на мен тяхното изпълнение не ми хареса; въпреки познатите готини парчета от миналото, успяха да ме успят. Пяха до към 20,30ч, когато след комично представяне на „примата на българския поп и естрада” от Тома Спространов, сцената се изпразни и утихна; след малко започна динамична музика, която нажежи обстановката и с гръм и трясък излезе Лили Иванова с нейния оркестър (Огнян Енев – пиано, тромпет, саксофон, Бисер Иванов – китара, Орлин Цветанов – цигулка). Публиката изригна в аплодисменти; в този момент всички места вече бяха заети, имаше много правостоящи и площадът на Банско беше препълнен. Лили издразни доста от хората (които успяха да чуят изказването й заради ниския звук) с изказването, че не желае да бъде повече никога снимана от нито една телевизия и камера, не желае снимки и никой да не я снима и, че пее на плейбек; малко по-късно пък виждайки Президента Петър Стоянов в публиката, го поздрави и каза, че телевизията на неговия брат прави изключение. Изказванията на примата бяха дразнещи; но може би и тя е права за себе си, защото всеки има право на личен живот и право да прецени дали да бъде сниман и какво да се публикува в общественото пространство от личния му живот. Направи обаче голям концерт, изпя главно по-нови песни; пя песни, които успях да разпозная от пред-последния й албум (Една любов, който е много приятен албум); пя почти 2 часа без почивка и излиза на бис. Накрая Лили изпя (според мен тенденциозно) песента Вечната Черна овца на Ахат. Направи страхотен концерт и сигурно зарадва много банскалии, а и гости на джаз-феста.

След това към 22,30 часа на сцената излезе "Ефтекасат бенд" от Египет, които свиреха страхотно и с такъв ентусиазъм, динамизъм, страст, че като се замислиш, откриваш голяма разлика с изпълнението на Диксибенд Тетевен. "Ефтекасат бенд" е създаден през 2001 г. "Ефтекасат" е сленг дума и означава "нововъведения", "новаторски идеи". Оргиналните композиции на групата могат да бъдат класифицирани като ориенталски джаз, фюжън, рок. Понякога ще чуем елементи на уърълд, ще усетим различното звучене на ориенталската музика, получено от смесването й с латино, балкански и рок-ритми. Първият албум на "Ефтекасат" е "Mouled Sidi El-Latini" ("The Latin Dervish"), издаден през 2006 г. Той разказва историята на Mouled Sidi El-Latini, чиято фантазия го отвежда на тържествени церемонии някъде из Латинска Америка. Там всички заедно празнуват смесването на културите, различните езици и музикални стилове. Героят предава своето послание до цялото човечество: "Въпреки различните езици, цивилизации, религии, ние можем да общуваме и живеем в хармония чрез изкуството и културата.". През 2010 излиза вторият албум на "Ефтекасат бенд" - "Dandasha".