Завърши 14-тият Международен джаз фестивал в Банско

Йони Видал и неговата група

Вчера завърши 14-тият Международен джаз фестивал в Банско (6-13 август 2011). Като цяло на мен фестивалът ми хареса; прекрасно съчетах концертните вечери с обиколка по музеите и механите на Банско и разходка в планината в продължение на една ваканционна седмица. Хората, които организират фестивала вече години наред, заслужават адмирации, тъй като на всички е ясно, че не е лесно по време на икономическа криза, продължаваща години наред и всред културен и духовен упадък на масата хора в България, да се създава културен продукт. Разбира се, винаги има и какво още да се желае. Фестивалът има официален сайт (http://banskojazzfest.com), но в него липсваха редовни новини и актуална информация от дните на фестивала; имаше щанд зад сцената, на който се продаваха програми, тениски с логото на фестивала и дискове на изпълнителите. Организаторите бяха заделили определени редове за хората, които плащат билети всяка вечер или са с карта за всички вечери, но имаше и редове, на които хората можеха да сядат безплатно и да се наслаждават на музиката. Поздравления за това, навсякъде по света се плаща, за да се чуе дадена група, да не говорим за три наведнъж, но в този случай и хора с по-малки финансови възможности или да кажем бабите от Банско можеха да чуят и видят всяка вечер безплатно групите. Имаше и видео стена отстрани на сцената, на която не винаги се виждаше добре поради късното стъмване и вероятно по технически проблеми; повечето вечери между 19 и 20 часа редовете оставаха празни и се пълнеха след 20 до към 23 часа, може би следващият път трябва да се помисли за графика, тъй като едва ли на изпълнителите е приятно да свирят пред празни редове. Водещите Тома Спространов и Николай Захариев не бяха добре подготвени, сричаха програмата и представяха в повечето случаи по комичен начин групите и досаждаха на хората, но това не е болка за умиране, тоест не е във вреда на феста, а по-скоро говори за самите радиоводещи, които в радиото може да са прекрасни водещи, но не стават за конферансиета на сцена. Като цяло фестивалът се радваше и на хубаво време с изключение на една дъждовна вечер. Концертните вечери бяха съпътствани и от прожекции на филми, изложби и семинари, за които вече писах. Адмирации и за всички български изпълнители, музиканти, композитори и танцьори, които се представиха по време на фестивала.

В предишни постове разказах накратко за първите три вечери, а сега на бързо и за останалата част от програмата.

В четвъртата вечер най-запомнящ се остана концертът на Камелия Тодорова. В програмата бяха включени Кафе Бол (Сърбия; Kafe Ball - етно-джаз формация, основана през 2008 г. от пианиста Зоран Мамутович),  Джайв Ейсес (Великобритания; Jive Aces - водеща Jive & Swing група) и Камелия Тодорова и JP3 (България). В Камелия Тодорова и JP3  участват Камелия Тодорова – вокал, Живко Петров – пиано, Веселин Веселинов - Еко – контрабас, Митко Семов – удърни, Петя Драгомирова & Рейчъл Роу – бек вокали. Камелия представи популярните си български песни и джаз-пиеси, но в нов аранжимент; като звезда на коцерт, тя смени костюмите си по време на концерта. Хората много й се радваха, Камелия беше единствения изпълнител, който искаше много да раздвижи публиката, да я накара да танцува, пее и пляска с нея; имаше и групичка, която на края на концерта се разтанцува. На мен най-много ми хареса букета от български поп песни, който изпя в края.

Петата вечер беше доста студена и дъждовна и ние я пропуснахме. Аз обаче бях през деня на репетициите на групите или т.нар. sound-check. В програмата на петата вечер бяха включени Ондрей Щверачек квартет (Чехия), Елина Дуни Квартет (Албания, Швейцария) и Йони Видал (Испания, Белгия). На репетицията много се израдвах на Йони Видал и неговата група. Йони Видал - класическа китара, бас, вокал; свири буквално във всички стилове - испански, латино, джаз, соул, рок, блус, поп, джаз-рок, фюжън, acid jazz, класическа китара, латино-джаз, chill out, lounge. През 2011 излиза втората част на авторския му албум “Chill Out My Wave”.Yoni Vidal & Las Estrellas е проектът, с който гостува на джаз феста. Заедно с него са Фабио Пичи – пиано, Хуан Мануел Камю – китара и вокал, Викториано Гонзалес – ударни, Хосе Перес – бас. Много страст и много настроение имаше в изпълнението на групата и искрено съжалих, че вечерта валя и малко хора са се насладили на изпълнението им.

Боряна Димитрова квартет

Шестата вечер слушахме първо Боряна Димитрова квартет (България, Германия) – Боряна Димитрова – алтсаксофон, флейта, Ларс Далке – китара, Якоб Драйер – бас, Ниелс-Хенрик Хайнзоон – барабани, Константин Свещаров – пиано, Христо Ангов – вокал, гайда. Боряна Димитрова квартет е създаден в началото на 2007; издава албума “Balkan Blues” и активно участва в музикалния живот в Германия с изяви на клубни и фестивални сцени. Музиката на Боряна обединява джаз и елементи от българския музикален фолклор. Забележително за нас беше жена да свири на саксофон, това се среща много, много рядко, а българката се справя брилянтно, създава и музика и води група. След това в програмата бяха включени Мая Нова квартет (България) и Мънго Джери блус бенд (Великобритания), на когото беше направена голяма реклама в медиите. Ние обаче ги пропуснахме, тъй като не можахме да издържим на хладното време.

В седмата вечер бяха включени Lilly of the West (България), Мило Сухомел квартет (Словакия) и Биг Бенд Саранск (Русия) с диригент Александър Курин и специални гости Олег Киреев - саксофон, Оксана Глебова – вокал и Сергей Семьонов – вокал. „Lilly of the West” имат богат репертоар, включващ кънтри, блуграс, суинг, джаз, поп и ирландски фолк; имат издадени 8 албума. Вечерта премина вяло до руския бенд с големи паузи между групите. Руският бенд беше впечатляващ – над 15 човека на сцената, свиреха доста динамично и с настроение; много добри изпълнения, но накрая досадиха на хората въпреки добрите си изпълнения, тъй като ставаше 23 часа, а хората чакаха Акага. Площадът беше пълен и въпреки хладното време хората очакваха с нетърпение Акага, които излязоха доста след 23 часа след дълго пренареждане на сцената. Аз също цяла вечер чаках Акага, но след първите няколко изпълнения си тръгнах, тъй като ми стана доста студено. За сметка на това обаче после си намерих няколко техни албума, които до сега нямах и ще си ги слушам занапред с удоволствие. Акага имат издадени пет албума, като последният („Акага 1993-2008”) излезе в края на 2008 г. и съдържа най-големите хитове на групата, както и 10 нови композиции. Музиката на Акага представлява уникална комбинация от фюжън-джаз, фънк, фолклорна музика, реге, соул и дори хип-хоп. Акага се състои от Краси Куртев – фронтмен, вокал, Георги Велев – тромпет, вокал, Иво Казасов – тромпет, вокал, Красимир Кирилов-Джоджо – клавир, Калин Петров – китари, вокал, Димитър Митев-Дънди – барабани.

В последната вечер в програмата са били включени групи от Турция, Полша и Унгария, но ние я пропуснахме; пропуснахме и официалното закриване на фестивала. У нас обаче Международния джаз фестивал в Банско остави добро настроение и идея за следващи посещения, което смятам е важното – целта на организаторите е постигната – в наше лице имат нови фенове.