Когато градинки, паркове и дори планината са
забранени заради извънредно положение, а искаш да избягаш от ужаса на хилядите
смъртни случаи и разказите на лекари, от паниката на хората и денонощното
говорене на квазиспециалисти и политици,
които те заливат отвсякъде, един добр вариант са филмите.
Един от най-любимите ми филми на всички
времена, който си припомних вчера, е „Красавицата и Звярът“ („Beauty and the Beast“; 1991, анимация) на
Уолт Дисни. Приказката за Красавицата и Звярът произлиза от италианския и
френския фолклор и има стотици адаптации в киното, театъра и музиката, но от многото екранизации, версията на Уолт Дисни от
1991 година е ненадмината – с 29 награди и 34 номинации; първият анимационен
филм в историята на киното с номинация за Оскар за най-добър филм и две награди
Оскар. Филм, с красива, запомняща се музика (някои от песните са станали
класика); с фин хумор, който разсмива деца и възрастни; със симпатични герои,
които те карат да се усмихнеш. Филм, посветен на най-важното човешко чувство –
любовта, вдъхновявала толкова хора на изкуството да творят; любовта, стара колкото света, която в
момента е толкова необходима на света и на всеки един човек; една от любимите ми теми. Филмът разказва приказката за принца, който трябва да се научи да обича
и да получи /заслужи любов в замяна, но щрихира и други нюанси като дълга към
родителите, любовта към книгата, това да си различен, тшеславието и глупостта; гнева, наказанието и наградата, солидарността.
Това е филм класика, който те кара да се усмихнеш от сърце и да избягаш на едно
красиво място. Препоръчвам, който не го е гледал, задължително да го изгледа; в
сегашната ситуация всеки има доста свободно време.
Наскоро гледах и „Цар лъв“ („The Lion King“; 2019,
анимация), новата версия на Уолт Дисни. През лятото вървя по кината, но от миналия месец го
пуснаха и по HBO.
Филмът е доста сладурски, разказва за смелостта, подлостта и отговорността; за
това, че всички – животни, растения (и хора) на тази планета, сме свързани-едно цяло; за порастването на малкото лъвче и в пряк, и в
преносен смисъл; и става за гледане и от деца, и от възрастни (аз специално си
го гледах два пъти по HBO; все пак и ние, възрастните не трябва да забравяме детето в себе си и трябва да го прегръщаме от време на време).
Препоръчвам го за гледане вместо всичко останало по телевизията в момента.
„Красавицата и Звярът“ и „Цар Лъв“ са
предложения, които стават за гледане семейно; и от деца, и от възрастни; те са
красиво бягство от реалността в момента и средство за приятно прекарване на времето.
P.S. След като изгледах и най-скорошната версия като игрален филм "Красавицата и Звярът" („Beauty and the Beast“, 2017) на режисьора Бил Кондън; мнението ми, че анимационната версия на Дисни от 1991 е ненадмината класика, си остава.
P.S. След като изгледах и най-скорошната версия като игрален филм "Красавицата и Звярът" („Beauty and the Beast“, 2017) на режисьора Бил Кондън; мнението ми, че анимационната версия на Дисни от 1991 е ненадмината класика, си остава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар