Ако се чудите някой път кой филм да гледате,
предлагам „Последният самурай“.
Гледах го за пореден път в петъчната вечер;
не помня точно колко пъти съм го гледала през годините, поне десет. И не, не ми
става скучен. Единствено с времето започнах да пропускам моментите с убийство
(не мога да гледам битки и убийства). И саундтракът с музиката на Ханс Зимер, ми
е любим и си го пускам понякога, когато работя.
„Последният
самурай“ (The Last Samurai, 2ч 34мин
| драма, екшън, военен, 2003), с режисьор Едуард Зуик и сценаристи Джон Логан, Едуард
Зуик, Маршал Херсковиц, е филм с десетки номинации и награди. Участват Том Круз
и Кен Уатанабе.
Историята във филма разказва за периода
1876-1877 от епохата Мейджи, когато японският император започва модернизиране
на държавата и японското общество се разделя на почитатели на новото и на традициите.
Ценното обаче според мен във филма е не самата нишка на действието, а
качествата на японския народ, които изпъкват от разказа, и на които се
възхищавам. Качества като чест, достойнство, стремеж към съвършенство и
хармония, дисциплина, постоянство, упоритост, почит и грижа за рода и традициите;
качества, за които също чета в момента в една книга за Япония, за която ще разкажа
в следващ пост. Качества, които помагат в тежки моменти на изпитания, когато
сме изгубили пътя и себе си (като главния герой); качества, които помагат да
намерим посоката, да намерим спокойствие и вътрешен мир (във филма главният герой споделя, че усеща дълбока духовност, усеща нейната мощ при престоя си в плен в едно японско село). Качества, които масово
хората избягват да проявават в наши дни, защото е трудно и предизвикателно. Самурай значи да служиш, да изпълняваш дълга си и да пожертваш живота си, ако е нужно. Може
би може да се каже, че мотото на филма е, че не трябва да забравяме кои сме и от
къде сме тръгнали; къде са корените ни, колкото и голямо развитие да сме претърпели и колкото и
далеч да сме стигнали и като личности, и като общества. Това е Япония и японският народ и днес -
страна, от която може да се почерпи само пример.
PS. Друг любим филм, посветен на Япония, гледан много пъти и харесван саундтрак – „Мемоарите на
една гейша“.
Публикации
