Последният самурай

Ако се чудите някой път кой филм да гледате, предлагам „Последният самурай“.

Гледах го за пореден път в петъчната вечер; не помня точно колко пъти съм го гледала през годините, поне десет. И не, не ми става скучен. Единствено с времето започнах да пропускам моментите с убийство (не мога да гледам битки и убийства). И саундтракът с музиката на Ханс Зимер, ми е любим и си го пускам понякога, когато работя.

„Последният самурай“ (The Last Samurai,  2ч 34мин | драма, екшън, военен, 2003), с режисьор Едуард Зуик и сценаристи Джон Логан, Едуард Зуик, Маршал Херсковиц, е филм с десетки номинации и награди. Участват Том Круз и Кен Уатанабе.

Историята във филма разказва за периода 1876-1877 от епохата Мейджи, когато японският император започва модернизиране на държавата и японското общество се разделя на почитатели на новото и на традициите. Ценното обаче според мен във филма е не самата нишка на действието, а качествата на японския народ, които изпъкват от разказа, и на които се възхищавам. Качества като чест, достойнство, стремеж към съвършенство и хармония, дисциплина, постоянство, упоритост, почит и грижа за рода и традициите; качества, за които също чета в момента в една книга за Япония, за която ще разкажа в следващ пост. Качества, които помагат в тежки моменти на изпитания, когато сме изгубили пътя и себе си (като главния герой); качества, които помагат да намерим посоката, да намерим спокойствие и вътрешен мир (във филма главният герой споделя, че усеща дълбока духовност, усеща нейната мощ при престоя си в плен в едно японско село). Качества, които масово хората избягват да проявават в наши дни, защото е трудно и предизвикателно. Самурай значи да служиш, да изпълняваш дълга си и да пожертваш живота си, ако е нужно. Може би може да се каже, че мотото на филма е, че не трябва да забравяме кои сме и от къде сме тръгнали; къде са корените ни, колкото и голямо развитие да сме претърпели и колкото и далеч да сме стигнали и като личности, и като общества. Това е Япония и японският народ и днес - страна, от която може да се почерпи само пример.

PS. Друг любим филм, посветен на Япония, гледан много пъти и харесван саундтрак – „Мемоарите на една гейша“.