Мелник

 

Последният уикенд реших да отскоча за малко на топло и да избягам от София. През последната пандемична година за трети път правя такова бягство до Сандански, там въздухът е различен, дишам с пълни гърди и забравям за всичко, което е в София. Този уикенд се случи два пълни дни и да пия само алкална вода, но за този вид вода ще разкажа в отделен пост. В неделята с компанията решихме да отскочим от Сандански до Мелник, тъй като до Гърция е по-трудно в тази обстановка, а и трябва повече време.

Мелник според Уикипедия е най-малкият град в България, разположен в област Благоевград, община Сандански. По-важното обаче е, че на това място, селище е имало винаги през последните 20 века. Това трябва да се знае и помни от българите, защото по нашите земи са формирани едни от най-древните градове на континента. От 1968 година Мелник е обявен за град музей. За друг подобен архитектурно-исторически резерват – Ковачевица, писах преди време, при едно друго бягство от действителността. Ковачевица и Мелник са интересни и важни места, дано запазят автентичен вид и дух.

За последно отскачах до Мелник през лятото на 2014 по време на джаз фестивала в Банско, за това реших, че е добра идея да сравня с преди, дали в момента има белези за разруха като в други части на страната. Останах приятно изненадана – освен голите дървета, признак на отиващата си зима, и липсата на кълдъръм по някои улици, всичко изглежда добре – варосани къщи, новоасфалтиран път от магистралата до Мелник, много работещи малки магазинчета, туристи на разходка, усеща се живот. Разхождайки се по „централната улица“ покрай пресъхналото ръкавче на Мелнишка река човек лесно би разбрал, че основния поминък на жителите в наши дни е винопроизводството и туризма. И нашата групичка не пропусна до опита от местната мелнишка лоза, изкачихме се до една малка изба сгушена в хълма – „избата на Шестака“, за да погледнем на градчето от високо, да послушаме пеенето на птичките и да пийнем по чаша вино (и за вкъщи си взехме). Тази малка изба е точно до Кордопуловата къща, която работи като музей и изба, и която разглеждах при последното ми идване. Кордопуловата къща е една от най-големите възрожденски къщи в цялата страна; там може да се види изба вкопане в земята с бъчви от няколкостотин килограма; може да си разгледа вътрешната архитектура с украси от стенописи, резби и стъклописи – пример за възрожденско изкуство, на къща от Възраждането – полезно е за учениците; на покрива може да се види и слънчев часовник от едно време – препоръчвам за разглеждане задължително в Мелник.

Ако сте в тази част на страната на почивка си заслужава да отскочите до Мелник и до близкия Роженски манастир, но моля, пазете наследството, вида и духа. Текстът и снимките в галерията са в чест на всички българи, които са живяли на това място, и на тези, които го поддържат и пазят.

Adriana Lecouvreur

 

This week Metropolitan Opera streamed again Cilea’s Adriana Lecouvreur which was performed on 12 January 2019; during the 2018–19 season. I saw back then the live transmission as part of the Met’s Live in HD series but this week I decided to watch it again as it is not very well known opera and it was a very, very good performance. Starring superstar soprano Anna Netrebko (as Adriana), mezzo-soprano Anita Rachvelishvili (as Princess de Bouillon), tenor Piotr Beczała (as Maurizio), and Ambrogio Maestri (as Michonnet), conducted by Gianandrea Noseda. It was a very good performance with superstars singing, strong duets, beautiful costumes and interesting scenography.

"Adriana Lecouvreur" is an opera in 4 acts by the composer Francesco Cilèa, librettist Arturo Colautti. World premiere of the opera was at Teatro Lirico, Milan, on 6.11.1902 and made the composer world known. Francesco Cilèa created his opera based on the libretto by Arturo Colautti, which was based on a play by Eugene Scribe and Ernest Loguve. The audience welcomed "Adriana Lecouvreur" - a gallery of images worthy of the opera stage, presented with beautiful arias and ensembles on a refined aristocratic or theatrical background. The action takes place in March 1730 in Paris. The famous actress Adriana Lecouvreur is the victim of love intrigues involving a family of aristocrats, a Saxon officer - Count of Saxony, a French abbot and a theater director from "Comedy Frances". Her only desire for true love put her between backstage intrigue and political maneuvering. At the end true love is triumphant but jеalousy and revenge are stronger and win; the actress is poisoned by a bouquet of faded violets sent by her romantic rival, leaving two men who love her desperates.

A gem of the verismo repertoire, Cilea’s Adriana Lecouvreur has only appeared a handful of times on the Met stage. When it has, however, it has often showcased some of opera’s greatest divas in the commanding title role, including Renata Tebaldi, Montserrat Caballé, and Renata Scotto. In Bulgaria this opera is put on stage only few times in history of the opera art: in 1933 in Sofia, 1971 in Plovdiv, 1988 again in Sofia and in 2015 in Varna. 

Each day since March 2020, a different encore presentation from the Met’s Live in HD series is being made available for free streaming on the Met website, with each performance available for a period of 23 hours, from 7:30 p.m. EDT until 6:30 p.m. the following day. The schedule include outstanding complete performances from the past 14 years of cinema transmissions, starring all of opera’s greatest singers. I’m very grateful for this initiative of Metropolitan opera in these difficult times. I hope one day I’ll watch live some opera in the Met house.