Фермата на животните по Оруел (За цензурата днес)

„Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш“ Волтер

Тази седмица в два поредни дни чувам от мои познати, че са им блокирани профилите в социални мрежи като Фейсбук и Линкедин; в първият случай заради коментар за политиката на новото българско правителство за ваксиниране срещу заплащане на възрастни хора, във втория случай заради политически коментар. Става въпрос за двама човека, живеещи в София и Мюнхен. Това дълбоко ме възмути, защото е признак за цензурата, която се налага през социалните мрежи; същите тези мрежи, които умело са използвани за манипулиране на общественото мнение – според правителствени разследвания – в два случая, в две държави – Брекзит и президентските избори през 2016 в САЩ.

Фейсбук е социална мрежа, в която хората качват по-лични неща и пишат на всякакви теми от социални, икономически, политика до хобита, психология и покани за събития, слагат лични снимки и преживявания. Линкедин е професионална мрежа, там би трябвало да се пише и да се правят контакти на чисто професионално ниво, свързани с областта/бизнеса, в която човек работи. Аз лично се  опитвам да остана в Линкедин предимно професионално, а Фейсбук е за всички други теми. Може да се каже обаче, че политиката е навсякъде в живота ни, ние имаме и „политически“ нюанси в работата, професионалния живот (като например дискриминацията по пол и националност при назначаване на работа, по-ниското заплащане на жените), в здравните системи (ваксините), пътуванията из Европа, дори раждането на единен европейски специализиран съд е свързано с политиката, не можем да избегнем политиката; всичко е политика и налагане на политики. Политическите или обществени въпроси са свързани с професионалните въпроси като част от нашето ежедневие, не можем да избегнем това. Ние сме хора, а не роботи с изкуствен интелект, така че ни интересува какво се случва около нас и няма как една социална мрежа да остане само професионална, щом е социална.

След тези два големи случая, за които говоря (Брекзит и избирането на Доналд Тръмп) социалните мрежи в добавка към електронните медиите са използвани за лобиране (манипулиране) и за налагане на определени политики на всички континети през последните две години. Наложи се масова психоза, хората и нациите са силно поляризирани, стига се до крайности; в едни хора силно надделява инстинктът за самосъхранение, в други идеите за свобода и права са по-силни; много милиони вярват „на конспиративните теории“, други милиони им се присмиват и ги обявяват за луди; едни са за пълен локдаун, затваряне на граници, други са против мерките; едни са за ваксините, други са против. В момента в много държави в Европа има масови протести срещу ограниченията и изземването на основни човешки права и свободи, тези протести се засилват в последните месеци и вече „телевизорът/Биг Брадър“ започна да пее друга песен за разхлабване на локдаун, отпадане на мерки при пътувания, превръщане на вируса в ендемичен и т.н.

Ако приемем, че всичко е един голям социален експеримент, то той доказа, че инстиктът за самосъхранение е най-първичното копче в масите. Жаждата за контрол, власт, влияние и пари са подчинявали народите хилядолетия, империи са били създавани и разрушавани точно заради влияние, власт, територии и богатство. Е, пандемията се оказа идеален начин да постигнеш контрол, власт и пари като използваш страховете на хората, да изземеш основни права и свободи и да подчиниш, приспиш народите в една послушна маса. Според анализатори пандемията оставя разрушена глобална икономика и заличена средна класа в западните общества, за мен пандемията беше средство да се напомпат определени икономически сектори и да се забавят други като обаче се наливат милиарди за съживяване.

Уплашени да не загубим живота си, предадохме това, за което поколенията преди нас са умирали! Свободата и правото да пътуваш свободно, свободата да общуваш с другите, дори и с най-близките си. Свободата и правото да имаш допир със сцената и изкуството; да се разхождаш в парка, да дишаш с пълни гърди, да живееш свободно и пълноценно. Здравето на душата и духа обаче също е важно както здравето на материята, ако не и по-важно! В някои европейски общества хора са давали живота си, за да можем сега да бъдем свободни от окупация/владичество, свободни да се движим, свободни да живеем, мислим и говорим това, което мислим, и тази свобода не трябва да се дава толкова лесно само поради страховете на едни и желанието на други за контрол.

При налагането на контрол едно от успешните средства е пропагандата и цензурата и затварянето на профили на обикновени хора заради най-елементарно изказване на лично мнение е фрапантен пример за налагане на цензура, което не бива да се случва в демократични държави. Свободата на словото и на печата са висши ценности на всяко демократично общество.

Както казва Оруел: „Ако изобщо има някакъв смисъл в интелектуалната свобода, която открай време е един от отличителните белези на западната цивилизация, той е, че всеки задължително е в правото си да каже и напечата онова, което според него е истина, стига то да не вреди по безспорен начин на останалите членове на общността....Ако изобщо можем да опишем по някакъв начин свободата, то тя е правото да казваш на хората онова, което те не желаят да чуват“

Това е цитат от книгата на Джордж Оруел „Фермата на животните” (Animal farm, George Orwell), която прочетох в началото на месеца. Това е алегоричен роман, публикуван през 1945 г. , а миналата година беше издаден от издателство Сиела с анонса, че сегашното издание включва предговорът на Оруел, който е отпаднал от оригиналното издание през 1945-та по политически причини. Когато прочетох романа, си помислих, че е малко остарял, отживял времето си, тъй като много малко проценти от световното население в днешно време знае за Сталин или се интересува от СССР, Сталин или Втората световна война. Обаче налагането на цензура от последните два дни в частност и пропагандата в последните две години ме карат да мисля, че тези времена са се върнали и че демокрацията/демократичното мислене, свободата на словото и свободното мнение са застрашени след тези 2 пандемични години.

Ако повече хора не започнат да мислят с главите си, да задават въпроси и да търсят истината, да поемат отговорност за живота си и този на обществото, да се развиват, да търсят промяна и прогрес, не ни чакат колективно добри времена. Парите не могат да се отнесат след смъртта; славата, влиянието, властта и контрола са до време; истината винаги излиза наяве. Бягането от отговорност и прехвърлянето на отговорността на авторитети прави човека марионетка. Страховете сковават и спират развитието, промяната, прогреса, а в настоящия случай първичните силни страхове водят до отказ от основни права и свободи, което е много опасно. Необходимо е да осъзнаваме кои са ценните неща и хора в живота ни, да се откъсваме от това, което ни се внушава отвън. Опасно е да се живее във времена, в които хората да не смеят да кажат на глас своите мисли. Нека не позволяваме западната цивилизация да се превърне във „Фермата на животните“ на Оруел.

Добрият шеф

Няма как да пропусна да пиша за „Добрият шеф“ по две причини. На първо място – личната – това е филм, който гледах на кино в началото на януари, малко след като тръгна по кината през декември, и, който ми спечели близка среща с най-новия щам на Ковид и изолация, след като повече от две години не се бях сблъсквала с никакъв вирус и бях горда от факта. На второ място филмът е много свеж, приятен и забавен и заслужава да се види. Поуката- ходете на кино, не можем да спрем да живеем, но стойте с маска в салона през цялото време (особено по време на емидемия), не бъдете лекомислени като мен, защото в същия момент човекът до вас може да развива симптоми, както се оказа в моя случай, и да ви зарази.

"Добрият шеф" (El Buen Patron/The Good Boss, Испания, 2021, 120 мин) е комедия с режисьор и сценарист Фернандо Леон де Араноа. В ролите Хавиер Бардем, Алмудена Амор, Маноло Соло, и др.. Това е изборът на Испания като предложение за награда "Оскар", срещу поредния филм на Педро Алмодовар "Паралелни майки".

На испански „шеф“ е Jefe или patron, но думата patron освен шеф/работодател има смисъл и на покровител, господар и в тези тънки нюанси в смисъла се крие идеята на заглавието El Buen Patron - Добрият шеф/добрият господар.

Хавиер Бардем играе брилянтно в ролята на собственик на фирма за производство на везни и кантари от всякакъв вид Бланко. „Усърдна работа, баланс, лоялност” са ценностите, гордо изписани на стените на преуспяващата му компания Basculas Blanco. Бланко е влиятелна личност в обществото; той непрестанно промотира себе си като баща/бащица за служителите си.

Действието във филма се развива в рамките на седмица, в която фирмата на Бланко е номинирана за бизнес награда, и в тази връзка очаква проверка, а самият Бланко е изправен пред няколко кризи: публичния протест на уволнен служител, провала в брака на най-доверения си сътрудник, както и собствения си необмислен флирт със стажантка.

Бланко е нещо средно между добър корпоративен управител и мафиотски кръстник. В началото на филма героят е симпатичен и добронамерен и всеки зрител вероятно би казал „Браво, добър работодадел, загрижен за добруването на служителите и успеха на бизнеса“, но в края емоциите са смесени и зрителят вероятно остава с възмущение. В един момент човек се пита, защо му е на Бланко да се бърка дотолкова в живота на хората, а отговорът може би е защото е непочтен, алчен, насилник по природа; с жажда за победа, власт и контрол, който в даден момент от безсилие изпада в отчаяние и лудост, които водят до фатални последици, но в следващия излиза триумфиращ от блатото.

Филмът като европейско кино повдига теми, които засягат всички общества в Европа в момента като емиграция, младежки неофашизъм, класово неравенство, модерното робство, безработица, проектното финансиране (наливането на държавни средства в отделни отрасли), семейната измяна, раболепието, опитите за потъпкваща човека диктатура на различни нива, разказани с черен хумор, сатира и пародия. Доста се смяхме; филмът е много свеж, приятен и забавен и заслужава да се види, Бардем е достоен за награда, но филмът едва ли ще вземе Оскар. Предстои да видим след няколко седмици.