Мис Слоун за правилната позиция

„Сякаш можеш да видиш правотата на аргументите само, ако те засягат лично“

 

„Мис Слоун“ (Miss Sloane, 2017) е един много добър филм от преди няколко години, който гледах отново в съботната вечер, и, с който правя паралел със сегашната ситуация по света. Това е от филмите, като „Мемоарите на една гейша“, които мога да гледам десетки пъти и пак да са ми интересни (през последната година гледах „Мис Слоун“ поне 5-6 пъти). Препоръчвам го за гледане. Сценарист: Джонатан Перера и режисьор: Джон Мадън. В ролите: Джесика Частейн, Алисън Пил, Марк Стронг, Дъглас Смит, Джон Литгоу.

Филмът е драма, политически трилър и е посветен на темата Политически Лобизъм в САЩ; на харченето на милиони долари в подкрепа на позиция „за“ или „против“ даден законопроект, дадена регулация (в този момент се сещам и за един друг, по-скорошен филм, в който се разказваше за лобистката битка „за“ или „против“ Брекзит във Великобритания, битка - мощно подкрепена с манипулация на социалните мрежи, за което май все още текат правителствени разследвания). Елизабет Слоун е търсен лобист, известна е като хитър играч, който винаги прави необходимото, за да спечели. Тя казва „Системата е прогнила, тя не толерира честните политици“. Точно заради историята във филма думата Лобизъм в момента е придобила отрицателна конотация навсякъде по света. Ако се върнем на Мис Слоун можем да зададем въпроса: кога изкачването в кариерната стълбица, жаждата за успех, слава, власт и пари достига предел, в който повече не можеш да се погледнеш в огледалото; в който трябва да спреш, да разбереш, че прекрачваш граници, като минаваш през хора, разрушаваш отношения и съдби; губиш близки и губиш себе си физически и душевно?! Кога enough is enough както се казва в английския?! Кога е време да се оставиш да загубиш поредната битка; да запазиш чест, достойнство, близък кръг от хора и най-вече самоуважение и вътрешен мир. Както казва героинята „Да сринеш кариерата си не е толкова зле когато има риск тя да те срине“. Тя казва нещо много важно „Сякаш можеш да видиш правотата на аргументите само, ако те засягат лично“, по повод важността на истината и заемането на правилна позиция. Толкова за Мис Слоун – умният човек винаги знае кога да спре. Не обаче обсъждането на лобизма е идеята на настоящия текст, а ценностите, ценностната система, която носи всеки индивид, всяка нация през поглед ала мис Слоун.

Последните две години (2020-2021) бяха специални години, силно енергийни, силно събитийни. За тях добрите астролози предупреждаваха, а определни кръгове умело използваха; за мен въпреки всички трудности, през които преминах, бяха важни, добри години – години на вътрешна промяна и растеж. Години, които много поколения ще помнят до края на живота си. Защо?! Защото светът беше поставен в състояние на световна война с невидим враг. През хилядолетията е имало пандемии, които са обхващали определени държави и региони по света (Юстиниановата чума, чумните емидемии през Средновековието, епидемиите от холера, Испанския грип в началото на 20век), в Първата и Втората световна войни, на които рядко имаме вече съвременници, са воювали десетки държави, засегнати са били милиони души и за загинали милиони, но отпечатъкът е бил върху отделни държави и региони. Сега за първи път всеки континент и всяка една държава по света е засегната – по статистиката на Института Джон Хопкинс в САЩ към момента в пандемията са пострадали 192 държави, близо 300 млн са засегнати, над 5,4 млн са починали при над 7.8 млд население. По статистика от интернет жертвите през Втората световна война са 70 – 85 милиона души, което е около 3% от населението на света към 1940 година. Според хиляди лекари по света смъртността от Ковид19 е много по-ниска от смъртността всяка година от сезонен грип, от сърдечно-съдови заболявания и ракови заболявания. Например, грипните инфекции са седмата водеща причина за смърт в Съединените щати с 200 000 хоспитализации и 40 000 смъртни случая наблюдавани в Съединените щати годишно и причиняват около 3-5 милиона хоспитализации и около 300 000 до 500 000 смъртни случая в целия свят годишно.

Къде е връзката между Лобизма и световната пандемия ще попитате?! И в Лобизма има „за“ и „против“; и в нациите има „за“ и „против“ в момента; лобира се умело през медиите и социалните мрежи за налагане на определени политики. Хората и нациите са силно поляризирани, стига се до крайности; в едни хора силно надделява инстинктът за самосъхранение, в други идеите за свобода и права е по-силна; много милиони вярват на конспиративните теории, други милиони им се присмиват и ги обявяват за луди; едни са за пълен локдаун, затваряне на граници и стагниране, други са против мерките, против загубата на федеративност; едни са за ваксините, други са против. В момента в много държави има масови протести срещу ограниченията и изземването на основни човешки права, тези протести ще се засилят в следващите месеци.

Ако приемем, че всичко е един голям социален експеримент, то той доказа, че инстиктът за самосъхранение е най-първичното копче в масите, по-силен дори в много случаи от майчиния инстинкт; страхът от смъртта е най-големият страх на масите. Жаждата за власт, влияние и пари са подчинявали народите хилядолетия, империи са били създавани и разрушавани точно заради влияние, власт, територии и богатство. Е, пандемията се оказа идеален начин да постигнеш власт и пари като използваш страховете на хората, да изземеш основни права и свободи и да ги подчиниш в една послушна маса; да напомпаш определени икономически сектори (фармацевтичен, технологичен) и да убиеш други (туризъм, авиация, услуги и мн. др.) като обаче наливаш милиарди в убитите сектори за съживяване, за да подхраниш и дълговата сисетма. За една година имаме 50 нови милиардера във фармацевтичния сектор по света; на печелившите Честито!

Цитирам едно публично мнение: „Вижте всички демократични държави, в които имаше пълен локдаун, строги мерки, дисциплинирани населения... които се ваксинират – никъде не спря разпространението на вируса. Даже напротив – тези, които много стриктно се пазиха, сега понасят най-големи щети. Просто така няма да стане.... Ако не беше медийната война, щеше да стане това, което стана със свинския грип – белодробните отделения щяха да са пълни отново, но останалите хора нямаше да живеят заключени в страх. Трябваше да се направи това, което сериозните учени съветваха от началото – пълно затваряне на рисковите групи за кратко и масов контакт на останалите, за да няма потенциални вирусо-разпространители. Дори настоящите мерки да имат малък временен ефект, в дълготраен план нищо не се променя. Дали ваксините и ваксинациите ще променят това – защо се залъгвате. Сами чувате – преболедувалите също трябва да се ваксинират, ваксинираните също ще спазват всички мерки, също можело да бъдат преносители .... Истината е много проста – идеята е да има контрол над населението.....“ Цитирам това мнение, но за себе си нямам стопроцентова оценка на ситуацията и отговор за излизането от нея. Само бъдещето ще покаже кой е бил прав и кой крив, историците ще оценяват по-точно ситуацията след хайде не 50 години, но поне 10 години.

Да сме живи и здрави е мантра на оцеляването. Уплашени да не загубим живота си, предадохме това, за което поколенията преди нас са умирали! Свободата и правото да пътуваш свободно, свободата да общуваш с другите, дори и с най-близките си. Свободата и правото да имаш допир със сцената и изкуството; да се разхождаш в парка, да дишаш с пълни гърди, да живееш свободно и пълноценно. Здравето на душата също е важно както здравето на материята, ако не и по-важно!

И така да се върнем на ценностите. 2020-2021 беше земетръсно, много важно време; което поставя началото на следващите от 20-40 според едни до 200 години според други; един вододел на преди и след. Много технологични изобретения се правят в последните години; големи пробиви те първа предстоят. Нищо чудно да станем свидетели в съзнателния си живот на създаване на колонии на други планети като Марс например. Развитието на света ни обаче зависи от индивидуалното съзнание на всеки човек и от груповото/колективното съзнание на нациите. Ако повече хора не започнат да мислят с главите си, да задават въпроси и да търсят истината, да поемат отговорност за живота си и този на обществото, да се развиват, да търсят промяна и прогрес, не ни чакат колективно добри времена. Парите не могат да се отнесат след смъртта; славата, влиянието и властта са до време; истината винаги излиза наяве. Бягането от отговорност и прехвърлянето на отговорността на авторитети прави човека марионетка. Страховете сковават и спират развитието, промяната, прогреса, но в настоящия случай първичните силни страхове водят до отказ от основни права и свободи, което е много опасно. Човекът е част от природата и трябва да остане свързан с нея, технологиите са плод на човек и трябва да му служат, а не да го управляват; и страховете (дори и за здравето) не трябва да поробват Необходимо е да осъзнаваме кои са ценните неща и хора в живота ни, да се откъсваме от това, което ни се внушава отвън.

Животът е ценен, но той е ценен заради изобилието, което съществува на Земята, заради мъдростта и духовността, които са се предавали в народите през хилядолетията. Не омраза е нужна на хората, а добро, взаимопомощ, любов. Както обичам да казвам и съм писала в други постове в този блог най-важното, най-голямата ценност, изконното за всеки човек е любовта, а не здравето. Ако няма любов, човек дори и да е здрав, с времето започва да губи здравето. Любовта прави от човека здрава, пълноценна и щастлива личност, готова да преодолява планини, а тъй като всички хора са част от цялото - здрави, пълноценни и щастливи личности водят до здрав и щастлив свят.

Да бъдем модерни, иновативни, хора на бъдещето, адаптивни, отворени, склонни да приемат промените; да сме в търсене на най-добрата и най-свободната версия на себе си; толерантни към хората с нови идеи, които се борят срещу авторитарността. В крайна сметка ако има трудности, те ще ни доведат до просветление и дълбока осъзнатост! Да се запитаме как можем да живеем по-скомно и по-пълноценно, по-духовно и по-екологично. С уважение към другия, към различното мнение, с взаимопомощ, любов, правене на добро; даване на най-доброто от себе си, на максимума, на който сме способни за себе и за общото благо, за да има лично развитие и обществен, колективен прогрес.