Добрият шеф

Няма как да пропусна да пиша за „Добрият шеф“ по две причини. На първо място – личната – това е филм, който гледах на кино в началото на януари, малко след като тръгна по кината през декември, и, който ми спечели близка среща с най-новия щам на Ковид и изолация, след като повече от две години не се бях сблъсквала с никакъв вирус и бях горда от факта. На второ място филмът е много свеж, приятен и забавен и заслужава да се види. Поуката- ходете на кино, не можем да спрем да живеем, но стойте с маска в салона през цялото време (особено по време на емидемия), не бъдете лекомислени като мен, защото в същия момент човекът до вас може да развива симптоми, както се оказа в моя случай, и да ви зарази.

"Добрият шеф" (El Buen Patron/The Good Boss, Испания, 2021, 120 мин) е комедия с режисьор и сценарист Фернандо Леон де Араноа. В ролите Хавиер Бардем, Алмудена Амор, Маноло Соло, и др.. Това е изборът на Испания като предложение за награда "Оскар", срещу поредния филм на Педро Алмодовар "Паралелни майки".

На испански „шеф“ е Jefe или patron, но думата patron освен шеф/работодател има смисъл и на покровител, господар и в тези тънки нюанси в смисъла се крие идеята на заглавието El Buen Patron - Добрият шеф/добрият господар.

Хавиер Бардем играе брилянтно в ролята на собственик на фирма за производство на везни и кантари от всякакъв вид Бланко. „Усърдна работа, баланс, лоялност” са ценностите, гордо изписани на стените на преуспяващата му компания Basculas Blanco. Бланко е влиятелна личност в обществото; той непрестанно промотира себе си като баща/бащица за служителите си.

Действието във филма се развива в рамките на седмица, в която фирмата на Бланко е номинирана за бизнес награда, и в тази връзка очаква проверка, а самият Бланко е изправен пред няколко кризи: публичния протест на уволнен служител, провала в брака на най-доверения си сътрудник, както и собствения си необмислен флирт със стажантка.

Бланко е нещо средно между добър корпоративен управител и мафиотски кръстник. В началото на филма героят е симпатичен и добронамерен и всеки зрител вероятно би казал „Браво, добър работодадел, загрижен за добруването на служителите и успеха на бизнеса“, но в края емоциите са смесени и зрителят вероятно остава с възмущение. В един момент човек се пита, защо му е на Бланко да се бърка дотолкова в живота на хората, а отговорът може би е защото е непочтен, алчен, насилник по природа; с жажда за победа, власт и контрол, който в даден момент от безсилие изпада в отчаяние и лудост, които водят до фатални последици, но в следващия излиза триумфиращ от блатото.

Филмът като европейско кино повдига теми, които засягат всички общества в Европа в момента като емиграция, младежки неофашизъм, класово неравенство, модерното робство, безработица, проектното финансиране (наливането на държавни средства в отделни отрасли), семейната измяна, раболепието, опитите за потъпкваща човека диктатура на различни нива, разказани с черен хумор, сатира и пародия. Доста се смяхме; филмът е много свеж, приятен и забавен и заслужава да се види, Бардем е достоен за награда, но филмът едва ли ще вземе Оскар. Предстои да видим след няколко седмици.