Хиляда и една нощ на Софийския балет

 

Тържествено, по червени килими пред сградата, с пълна зала и дълги аплодисменти мина премиерата на 27 май на балетния спектакъл "Хиляда и една нощ", с който Софийска опера и балет отбелязва 100 години от рождението на азербайджанския композитор Фикрет Амиров. Хореографията на балета е дело на големия балетмайстор от Азербайджан Елдар Алиев, а пленителната музика е на Фикрет Амиров, либрето Рустам и Максуд Ибрахимбекови. Диригент на премиерата беше Ейюб Кулиев. Сценография Семьон Пастух, костюми Галина Соловьова.

Участват: Шахриар – Цецо Иванов; Шехерезада – Марта Петкова; Нурида – Екатерина Чебикина; Роб – Емил Йорданов; Девойка - Вяра Иванчева; Птица Рух- Георги Банчев, Синбад-Алфред Яго; Принцеса Будур-София Цуцакова; Алабдин- Симеон Атанасов, Магьосник- Матю Уитъл; Морджана- Венера Христова, Главатар- Георги Аспарухов, Али Баба-Иван Георгиев. Балетен ансамбъл, хор и оркестър на Софийска опера и балет.

Балетът е написан през 1979 г. и разказва историята на Шехерезада, която с мъдростта и красотата си успява да умилостиви султан Шахриар, разказвайки му приказките за Синбад, Аладин и вълшебната лампа и Али Баба и четиридесетте разбойника. Музиката е интересна, екзотична, тъй като са включени нетрадиционни ударни инструменти като бонгос, том-томи, ксилофон, вибрафон, барабани, камбани, тимпани, чинели, както и оригиналния азербайджански инструмент тар, и още с увертюрата грабва.

Много ми хареса спектакъла. Сценографията и костюмите създават приказна, вълшебна атмосфера (Лунното небе, воалите, свещниците са акценти, които особено ми харесаха); много красиви, ефектни решения на сценографията; много красиви костюми; поздравления. Изпълненията на украйнката Екатерина Чебикина като Нурида, жената на султана, на Марта Петкова в ролята на Шехерезада, на Венера Христова като Моргияна; Вяра Иванчева като девойка (много нежност с воала) и София Цуцакова като принцеса представят многоликата страна на жената - нейната красота, съблазнителност, нежност, мъдрост, любов. Тъй като през седмицата се случи четири дни да практикувам женски тантрични практики (и самата аз танцувах близкоизточни танци с воал) бих казала Браво на изпълнението на всички жени, опитвайки се да съблазнят с танц и игра мъжете; особено ми хареса и ме усмихна танцът на Венера Христова (Моргияна), съблазнявайки Георги Аспарухов (главатаря на разбойниците). Цецо Иванов трябва да бъде поздравен за трудните поддръжки, и като цяло мъжете за атрактивните (робът Емил Йорданов) и зрелищни изпълнения.

Спектакълът заслужава да бъде видян; препоръчвам горещо на любители на балета! Това, което може да се каже за него по думите на зрителите е впечатляваща атмосфера; красиво, вълшебно, прекрасно изживяване; великолепен спектакъл; вълшебство, красив сън, невероятна музика, приказка; наслада за душата, чудесно изживяване! В края на спектакъла публиката дълго аплодира състава, хореографа, диригента и репетиторите. Следващи дати 28, 29, 31 май и 1 юни.

 

Една нощ в Лувъра: Леонардо да Винчи

По повод „Европейска нощ на музеите-София“ 2022, Френският институт в България представи на 13 и 14 май документалния филм „Една нощ в Лувъра: Леонардо да Винчи“ (Nuit au Louvre: Leonard de Vinci, Франция, 2020, 95 мин; режисьор: Пиер-Юбер Мартен). С приятели искахме да го гледаме, но останахме без билети поради големия наплив от хора и останахме доволни, когато институтът обяви, че пуска нови прожекции на 25 и 26 май (залата пак беше почти пълна, браво).

Филмът е заснет като среднощна визита на изложбата ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ, замислена и организирана от Музея Лувър и представя някои от най-красивите и емблематични творби на художника; преминава през творческите му похвати, стремежи и живота му накратко. Впечатли ме, че изложбата е подготвяна 10 години, включва  160 творби от художника и негови ученици и е била отворена от октомври 2019 до февруари 2020г.

Кураторите на изложбата Венсан Дельовен и Луи Франк дават разяснения по композиционните техники на Леонардо и цитират текстове на Джорджо Вазари, който е съвременник и пише „Животописи на най-добрите художници, скулптури и архитекти“ от Ренесанса (XIII-XVI век). Книгата на Вазари е издадена в два тома през 1550г. и се счита за първата история на изкуството. Имам части от книгата на Вазари, издадени на български, и филмът беше добър повод да си прочета животописа на Леонардо.

Леонардо е незаконен син на нотариус, който го записва да учи при Андреа дел Верокио във Флоренция, прекарал голяма част от живота си в Милано, после във Венеция, умира във Франция на 2 май 1519 на 67-годишна възраст. Впечатли ме, че Верокио е ваял скулптурата Исус и Тома Неверни цели 15 години, от която Леонардо се е учил, а самият Леонардо е създавал творбите си по няколко години като е поправял многократно първоначалните рисунки (колко търпение, постоянство и стремеж към съвършенство). Филмът показва дневници, много етюди, рисунки и представя как е рисувал на картон, картия и после е пренасял върху дърво рисунките си. Чрез филма се докосваме до красота, изящество, талант, гений, божествен и прекрасен ум. Леонардо се занимавал с музика, поезия, скулптура, архитектура (правил чертежи на сгради), живопис, анатомия (анатомия на конете и на хората), изучавал растенията, алхимия (измисля масла за рисуване и лакове), но най-голямата му любов, където търси съръвшенство, е живопистта. Започва да използва новата техника, която идва от фламандските художници да разрежда боите с масло, а не с яйце; умело играе със светлина и светлосенки; вае красиви, ангелски лица; стеми се към живот в картините си; много от творбите му остават незавършени, защото търсел превъзходство и съвършенство в изкуството. Леонардо, търсещ дух, стремящ се към съвършенство в живописта и търсещ познание в най-различни области. Неговите "Мона Лиза" (1503-1504 "Джокондата") и "Тайната вечеря" (1494-1498) са едни от най-разпознаваемите произведения в изкуството. От филма научаваме, че "Мона Лиза" е доста увредена от многото покрития с лак и реставрации и има опасност да се разцепи, за това вече не е местена и не пътува, както и че със съвременните методи за заснемане могат да се видят различните слоеве на поправки и рисуване в произведенията. Филмът е интересен, увлекателен, на моменти протяжен с лиричните отклонения, образователен и заслужава да бъде видян от ценители на изкуството.

 

Евровизия, предизвестеният и подменен финал

След двата полуфинала във вторник и четвъртък, в събота вечер беше големият финал на песенният конкурс Евровизия, на който 25 песни и изпълнения се бориха за гласа на зрителите и на националните журита от Торино, Италия, при участвали 40 държави. Този блог много години е коментирал конкурса и трендовете и по традиция проследи конкурса.

В седмицата преди конкурса се пишеше, че букмейкърите залагат за победител Украйна, а в деня преди финала прочетох, че сред фаворитите за голямата награда са Украйна, Великобритания, Швеция, Италия.

На финала, представянето на Франция беше нетрадиционно, нетипично за страната, браво, но не успя да грабне; песните на Гърция и Азербайджан също се различаваха от характерните ритми от предходни години, но събраха доста гласове; швейцарската, нидерландската, исландската и песента на Литва ме приспаха, а норвежците и автстралиеца ми стояха странно, нелепо с избора на костюми и визия; италианската песен беше доста безлична; сръбската песен беше също извън обичайната рамка, странно изпълнение на „здравословна“ тематика (получи супер много точки от публиката).

Харесаха ми изпълненията на Румъния (получи доста точки от публиката), Украйна (много оригинално и като музика, и като визия изпълнение, а и с послание-почит към майката), Германия и Швеция (запомняща се мелодия), Молдова-рядко раздвижваща мелодия, весело хорце на фона на останалите (получиха изненадващо много точки от публиката); испанската енергична песен разпалваше страсти със сценичната визия; страхотен глас на британеца.

Като цяло доста незапомнящи се, разочароващи като музика, визия и сценични ефекти, като послания представяния. Ако не сте гледали финала и конкурса като цяло, не сте изпуснали много тази година. Победителят може би наистина беше предизвестен, за това по време на гласуването, повече ме вълнуваше дали костюмът на  водещия Мика, по време на изпълнението му, е на Долче и Габана. Имаше интересно включване от международната космическа станция на италианския астронавт на фона на музиката на Ханс Зимер от филма Интерстелар. И така, след гласуването на националните журита първите места бяха за Великобритания, Швеция, Испания и Украйна (единствено Испания се оказа изненада извън обявените фаворити). При вота на зрителите, зрителите дадоха най-много точки на Украйна 439, изневадващо много на Сърбия, Молдова и Норвегия; както и много на Испания, Швеция и Великобритания; иии накрая победител станаха предизвестено Kalush Orchestra от Украйна. Предизвестено, защото всички букмейкъри са залагали на тях заради войната, заради натискането на емоционалното копче на публиката, а и песента беше най-оригинална като музика и визия, изпята на украински, плюс това с послание. Дано следващият месец май Украйна да бъде домакин на конкурса в страна без война.

PS.

Пореден скандал избухна след финала. Както миналата година финалистите бяха обвинени в консумация на наркотици на финала и бяха на крачка да бъдат лишени от нагадата, така и сега Румъния съобщи, че вотът на националното жури е подменен. От румънската обществена телевизия определят като "непрозрачен" начина, по който са изчислени новите резултати и съобщават, че румънското жури е дало максимален брой точки на представителите на Молдова, а не на Украйна. Оказа се, че резултатите от вота на журито в шест от участващите държави са премахнати заради установени нередности, по съобщение на Европейския съюз за радио и телевизия (ЕСРТ), цитирано от Евронюз. Нередностите били забелязани по време на втората репетиция и на втория полуфинал на състезанието. Проблемите са констатирани при подадените гласове от излъченото жури от шестте държави, а не при вота на публиката, се казва в съобщението на ЕСРТ. За да спази инструкциите за гласуване в конкурса, ЕСРТ „е работил със своя партньор по гласуването, за да изчисли заместващ общ резултат за всяка от въпросните държави както за втория полуфинал, така и за големия финал (изчислен въз основа на резултатите на други държави с подобен вот)", се казва в съобщението. В него не са споменати държавите, но екипи, наблюдаващи резултатите, са установили, че премахнатите точки са от вота на журито от Азербайджан, Грузия, Черна гора, Полша, Румъния и Сан Марино.

Та питам се аз, дали както ЕСРТ може да подмени вота в 6 държави, така може и в 40?!