Карминьо за първи път в България

Фадото е цяла eдна култура, обявено е за нематериално културно наследство на човечеството. Пее се повече от сто години. Фадо музиката изразява любов, страст, меланхолия, копнеж, задоволство - част от всяко човешко същество...

 

Португалската фадо певица Карминьо (Мария Кармо Карвальо Ребельо де Андраде) гостува за първи път в България,  с концерт в Античния театър в Пловдив на 18 юни. Слушам фадо от 11 години и съм била на два концерта фадо на Мариза в София, за които блогът е писал тук и тук, но не познавам песните на Карминьо, може би с изключение на Saia Rodada от албума й Canto, която свързвам с нея. Отидох на концерта заради фадото и емоцията ми към Пловдив като град. От 2009, когато е дебютният й албум "Fado", до сега, Карминьо е издала пет албума, които представи на концерта си в Пловдив. Започва да пее за първи път пред публика на 12 години, родена е в семейство на фадо изпълнители, с фадо къща.

Преди концерта имаше лека неразбория на най-предните централни места, защото организаторите не си бяха дали труда да обозначат по някакъв начин номерата на редовете. Десетина минути след обявения час, концертът започна; сцената беше семпла-само с пет стола-за певицата и четиримата музиканти (акустична китара, акустична бас китара и португалска китара) и естествения декор на Античния театър. Редовете не бяха пълни, театърът не се напълни, което е жалко, но все пак тази музика не е за масовия слушател, а и организаторите не направиха голяма реклама. Карминьо поздрави публиката с Добър вечер на български, поздрави и благодари на португалски и на феновете си от Португалия и Бразилия, които бяха на концерта и вдигнаха ръце. По време на концерта се движеше по сцената или присядаше сред инструменталистите, общуваше с публиката на английски. След три-четири песни започна да вали слабо, някои хора извадиха чадъри, дъждобрани, други не се трогнаха, но никой не стана да си ходи. Слава Богу след десетина минути дъждът престана и дослушахме до края на чисто небе.

Фадо е душата на Португалия, носи особена енергия със себе си. В началото на концерта може би на третата песен, мелодия и текст почти ме разплакаха, Карминьо също почти се разплака, стоеше като че забравила текста, след което ни каза, че е усетила особена енергия на сцената, която почти я е разплакала и я е накарала да се почувства странно. Който можал да почувства енергията, можал. Певицата направи по едно време забележка за пляскането, защото тази музика трябва да се слуша с душата, а викове и пляскане нарушават вглъбяването, потапянето (да, и на мен ми прави впечатление, че публиката и на опера, и на театър, и на балет, и концерти напоследък не знае кога да пляска, кога да става на крака и кога да бъде притихнала, нужна е емоционална интелигентност и потапяне в контекста на изкуството, в енергията на сцената). Както съм писала и в други статии в блога, а и Карминьо ни каза, нещо подобно: фадото е музика, чиято същност най-често се изразява с португалската дума "saudade", съчетаваща в себе си понятия като самота, носталгия, копнеж по непостижимото и любов, и за това не винаги трябва да се пляска и да се радва човек. Накрая на концерта певицата направи акустично изпълнение без микрофон и след два биса концерта приключи с усещането за интересно, различно, приятно, за някои ново, вдъхновяващо преживяване. За повечето зрители, както вероятно и за португалските изпълнители, последва вечеря в Капана, а на другия ден разходка из Стария град.