Карминьо за първи път в България

Фадото е цяла eдна култура, обявено е за нематериално културно наследство на човечеството. Пее се повече от сто години. Фадо музиката изразява любов, страст, меланхолия, копнеж, задоволство - част от всяко човешко същество...

 

Португалската фадо певица Карминьо (Мария Кармо Карвальо Ребельо де Андраде) гостува за първи път в България,  с концерт в Античния театър в Пловдив на 18 юни. Слушам фадо от 11 години и съм била на два концерта фадо на Мариза в София, за които блогът е писал тук и тук, но не познавам песните на Карминьо, може би с изключение на Saia Rodada от албума й Canto, която свързвам с нея. Отидох на концерта заради фадото и емоцията ми към Пловдив като град. От 2009, когато е дебютният й албум "Fado", до сега, Карминьо е издала пет албума, които представи на концерта си в Пловдив. Започва да пее за първи път пред публика на 12 години, родена е в семейство на фадо изпълнители, с фадо къща.

Преди концерта имаше лека неразбория на най-предните централни места, защото организаторите не си бяха дали труда да обозначат по някакъв начин номерата на редовете. Десетина минути след обявения час, концертът започна; сцената беше семпла-само с пет стола-за певицата и четиримата музиканти (акустична китара, акустична бас китара и португалска китара) и естествения декор на Античния театър. Редовете не бяха пълни, театърът не се напълни, което е жалко, но все пак тази музика не е за масовия слушател, а и организаторите не направиха голяма реклама. Карминьо поздрави публиката с Добър вечер на български, поздрави и благодари на португалски и на феновете си от Португалия и Бразилия, които бяха на концерта и вдигнаха ръце. По време на концерта се движеше по сцената или присядаше сред инструменталистите, общуваше с публиката на английски. След три-четири песни започна да вали слабо, някои хора извадиха чадъри, дъждобрани, други не се трогнаха, но никой не стана да си ходи. Слава Богу след десетина минути дъждът престана и дослушахме до края на чисто небе.

Фадо е душата на Португалия, носи особена енергия със себе си. В началото на концерта може би на третата песен, мелодия и текст почти ме разплакаха, Карминьо също почти се разплака, стоеше като че забравила текста, след което ни каза, че е усетила особена енергия на сцената, която почти я е разплакала и я е накарала да се почувства странно. Който можал да почувства енергията, можал. Певицата направи по едно време забележка за пляскането, защото тази музика трябва да се слуша с душата, а викове и пляскане нарушават вглъбяването, потапянето (да, и на мен ми прави впечатление, че публиката и на опера, и на театър, и на балет, и концерти напоследък не знае кога да пляска, кога да става на крака и кога да бъде притихнала, нужна е емоционална интелигентност и потапяне в контекста на изкуството, в енергията на сцената). Както съм писала и в други статии в блога, а и Карминьо ни каза, нещо подобно: фадото е музика, чиято същност най-често се изразява с португалската дума "saudade", съчетаваща в себе си понятия като самота, носталгия, копнеж по непостижимото и любов, и за това не винаги трябва да се пляска и да се радва човек. Накрая на концерта певицата направи акустично изпълнение без микрофон и след два биса концерта приключи с усещането за интересно, различно, приятно, за някои ново, вдъхновяващо преживяване. За повечето зрители, както вероятно и за португалските изпълнители, последва вечеря в Капана, а на другия ден разходка из Стария град.

 

 

Фадото на Мариза изпълни сърцата и преля от очите - II

Фадото е цяла eдна култура, обявено е за нематериално културно наследство на човечеството. Пее се повече от сто години. Фадо музиката изразява любов, страст, меланхолия, копнеж, задоволство - част от всяко човешко същество..

Снощи, в пълната зала 1 на НДК, Мариза изнесе поредния си красив, емоционален и зареждащ концерт пред своите верни почитатели. Аз очаквах концерта с нетърпение, тъй като пазех приятен спомен от предишния й концерт, през април 2011, за който писах тук. Само десет минути след обявения час светлините на сцената угаснаха, в тъмнината на залата се чу музика и гласът на Мариза, която беше зад сцената; след малко певицата излезе бавно на сцената в интересен тоалет от черна рокля и сребърни панталони и светлините светнаха. На сцената бяха разположени само малки подиумчета на четиримата музиканти (португалска китара, акустична китара, бас китара и перкусии). По време на концерта светлини в червено, синьо, зелено, лилаво осветяваха различни части от тежките завеси отзад и придаваха интимна и красива обстановка. По време на концерта певицата общуваше доста с публиката на английски, разказваше за какво се пее в дадена песен, сподели за раждането на сина си и за това, че вече никога няма да е самотна, за това, че има семейство в България и се радва на българската си публика, отдаде почит отново на кралицата на фадото Амалия Родригеш, но не забрави да поздрави и благодари на португалски и на феновете си от Португалия и Бразилия, които бяха в залата и вдигнаха ръце. Въпреки меланхоличното звучене на песните Мариза и този път изглеждаше в добро настроение, движеше се по сцената, присядаше, многократно слиза в публиката да пее и да се ръкува с хората от първите редове.

В концерта Мариза беше включила най-доброто от всички студийни дискове, които е записала до днес. Изпя песни като Ha una musica de povo, Meu Fado meu (в изпълнението на която се включи официалният гост на певицата от България - Иван Лечев, който свири на електронна цигулка), Beijo de Saudade, Primavera, Barco negro, O Gente da Minha Terra, Rosa Branca и др. По време на концерта Мариза излезе за 5 минути и остави четиримата музиканти и госта Иван Лечев да изпълнят инструментално фадо, което беше страхотно и взриви публиката. Певицата отново изпълни и песента Rosa Branca от албума Terra, както на предишния концерт - като караше и публиката да пее припева на части – лявата ми страна, дясната ми страна, само жените, само мъжете – този път обаче не досади и изкара смях и аплодисменти от публиката. Към края певицата смени тоалета си и облече красива рокля до земята в черно и сребърно и изпълни и една песен - изненада – на английски, с която каза на всички „независимо от всичко, което се случва, продължавайте да се усмихвате”.. Мариза направи акустично изпълнение без микрофон, което удиви публиката със силата на гласа й, слушайки притихнала; накрая на песента публиката стана на крака и бурно аплодира. На края на вечерта Мариза разказа как преди 10 години си е мислела, че пее само за португалците, но сега вече вижда, че музиката й е без език и е за всички хора по света, които харесват фадото и португалската култура и завърши концерта с любимата ми песен Ó gente da minha terra от дебютния й албум Fado em mim, с която отново успя да разчувства цялата публика (включително и мен успя да ме трогне до плач, направо не е за вярване каква емоция придава с пеенето си на живо тази жена). След края естествено певицата и петимата музиканти получиха много аплодисменти от станалата на крака публика и решиха да направят бис - песента Rosa Branca с участието на Иван Лечев, като певицата накара публиката да танцува като на частно парти. Харизматичната и красива Мариза помаха за довиждане след 2 часа музика, емоция и красота, а публиката не искаше да си тръгва. Вече очаквам следващия й концерт.

 

Фадото на Мариза изпълни сърцата и преля от очите

На 11 април вечерта, след търпеливо чакане, най-накрая се насладихме на концерта на Мариза в зала 1 на НДК. По принцип концертът беше насрочен за 31 март, но тъй като Мариза е бременна и очаква първото си дете през септември, отложи концерта си в София, а ние с радост й простихме и търпеливо зачакахме (имаше страхове, че въобще ще го откаже, но не – Мариза продължава турнето на новия си албум Fado Tradicional до края на май). И така, в 19,30 седнали в почти пълната зала 1 няколко хиляди човека, зачакахме; с 15 минути закъснение тежките завеси се дръпнаха и Мариза се появи в дълга до земята рокля, както винаги не изневерила на черния цвят, на сцената на малка таверна в Лисабон (на сцената бяха разположени няколко маси с насядали хора на свещи и приглушена светлина; от време на време малката таверна беше обливана от синя, розова, лилава светлина, но общо взето се запазваше интимната обстановка, която певицата целеше да създаде). Тримата китаристи (акустична китара, акустична бас китара и португалска китара) на Мариза бяха насядали по масите сред останалите хора в малката таверна. Единият от китаристите е продуцент и писател на текста на част от песните й. Мариза представи песни от новия албум Fado Tradicional. Започна вечерта с Loucura от първия албум Fado en mim; пя песни като Primavera, една от най-любимите ми песни Meu Fado Meu от албума Transparente; отдаде почит на кралицата на фадото Амалия Родригеш с песента Promete Jura и на краля на Маурария Fernando Maurício с Boa noite solidão.

Песните й, съчетаващи едновременно самота, болка, носталгия, копнеж и много любов, потопяват обикновено в особено меланхолично настроение, което се усеща слушайки музиката и звученето на гласа й дори без да говориш португалски. Това е фадото – музика, чиято същност най-често се изразява с португалската дума "saudade", съчетаваща в себе си понятия като самота, носталгия, копнеж по непостижимото и любов. Въпреки меланхоличното звучене на песните обаче Мариза изглеждаше в добро настроение, движеше се по сцената, присядаше, на няколко пъти слиза в публиката да пее и да се ръкува с хората от първите редове, подканяше за повече аплодисменти и по-приповдигнат дух; тоест противно на меланхолията на песните, търсеше ентусиазъм и приповдигнато настроение в публиката. А публиката беше притихнала от плътния, дълбок и силен глас на певицата и майсторството на китаристите. По време на концерта Мариза излезе за 5 минути и остави тримата китаристи да изпълнят гитаррада - инструментално фадо, което беше страхотно и взриви публиката. Накрая след повече от час пеене, Мариза реши да завърши концерта с Rosa Branca от албума Terra, като караше и публиката да пее припева на части – първи балкон, втори балкон, лявата ми страна, дясната ми страна, само жените, само мъжете – накрая малко досади, но изкара смях и аплодисменти от публиката. След края естествено певицата и тримата китаристи получиха много аплодисменти от станалата на крака публика и решиха да направят бис. Мариза и двама от китаристите направиха акустично изпълнение без микрофон, което удиви публиката със силата на гласа й, слушайки двамата китаристи, а после и включването на Мариза притихнала. Мариза разказа как пее от 5 годишна фадо в таверната на родителите си и винаги е живяла с фадото, за това новият албум е посветен на традиционното фадо, което я е възпитало. Накрая на вечерта разказа как преди 10 години си е мислела, че пее само за португалците, но сега вече вижда, че музиката й е за всички хора по света, които харесват фадото и португалската култура и завърши концерта с любимата ми песен Ó gente da minha terra от дебютния й албум Fado em mim, която просълзи предполагам не само мен. Стискаме палци на Мариза в майчинството и очакваме третият й концерт в България.