Фадото на Мариза изпълни сърцата и преля от очите

На 11 април вечерта, след търпеливо чакане, най-накрая се насладихме на концерта на Мариза в зала 1 на НДК. По принцип концертът беше насрочен за 31 март, но тъй като Мариза е бременна и очаква първото си дете през септември, отложи концерта си в София, а ние с радост й простихме и търпеливо зачакахме (имаше страхове, че въобще ще го откаже, но не – Мариза продължава турнето на новия си албум Fado Tradicional до края на май). И така, в 19,30 седнали в почти пълната зала 1 няколко хиляди човека, зачакахме; с 15 минути закъснение тежките завеси се дръпнаха и Мариза се появи в дълга до земята рокля, както винаги не изневерила на черния цвят, на сцената на малка таверна в Лисабон (на сцената бяха разположени няколко маси с насядали хора на свещи и приглушена светлина; от време на време малката таверна беше обливана от синя, розова, лилава светлина, но общо взето се запазваше интимната обстановка, която певицата целеше да създаде). Тримата китаристи (акустична китара, акустична бас китара и португалска китара) на Мариза бяха насядали по масите сред останалите хора в малката таверна. Единият от китаристите е продуцент и писател на текста на част от песните й. Мариза представи песни от новия албум Fado Tradicional. Започна вечерта с Loucura от първия албум Fado en mim; пя песни като Primavera, една от най-любимите ми песни Meu Fado Meu от албума Transparente; отдаде почит на кралицата на фадото Амалия Родригеш с песента Promete Jura и на краля на Маурария Fernando Maurício с Boa noite solidão.

Песните й, съчетаващи едновременно самота, болка, носталгия, копнеж и много любов, потопяват обикновено в особено меланхолично настроение, което се усеща слушайки музиката и звученето на гласа й дори без да говориш португалски. Това е фадото – музика, чиято същност най-често се изразява с португалската дума "saudade", съчетаваща в себе си понятия като самота, носталгия, копнеж по непостижимото и любов. Въпреки меланхоличното звучене на песните обаче Мариза изглеждаше в добро настроение, движеше се по сцената, присядаше, на няколко пъти слиза в публиката да пее и да се ръкува с хората от първите редове, подканяше за повече аплодисменти и по-приповдигнат дух; тоест противно на меланхолията на песните, търсеше ентусиазъм и приповдигнато настроение в публиката. А публиката беше притихнала от плътния, дълбок и силен глас на певицата и майсторството на китаристите. По време на концерта Мариза излезе за 5 минути и остави тримата китаристи да изпълнят гитаррада - инструментално фадо, което беше страхотно и взриви публиката. Накрая след повече от час пеене, Мариза реши да завърши концерта с Rosa Branca от албума Terra, като караше и публиката да пее припева на части – първи балкон, втори балкон, лявата ми страна, дясната ми страна, само жените, само мъжете – накрая малко досади, но изкара смях и аплодисменти от публиката. След края естествено певицата и тримата китаристи получиха много аплодисменти от станалата на крака публика и решиха да направят бис. Мариза и двама от китаристите направиха акустично изпълнение без микрофон, което удиви публиката със силата на гласа й, слушайки двамата китаристи, а после и включването на Мариза притихнала. Мариза разказа как пее от 5 годишна фадо в таверната на родителите си и винаги е живяла с фадото, за това новият албум е посветен на традиционното фадо, което я е възпитало. Накрая на вечерта разказа как преди 10 години си е мислела, че пее само за португалците, но сега вече вижда, че музиката й е за всички хора по света, които харесват фадото и португалската култура и завърши концерта с любимата ми песен Ó gente da minha terra от дебютния й албум Fado em mim, която просълзи предполагам не само мен. Стискаме палци на Мариза в майчинството и очакваме третият й концерт в България.