"Снегирьов" – класика и разочарование

снимка от сайта на Народен театър

Спектакълът "Снегирьов", който се играе от началото на сезона в Народния театър „Иван Вазов” е по фрагменти от романа на Ф.М.Достоевски – „Братя Карамазови”. Режисьор на спектакъла е Стоян Радев, сценография и костюми: Даниела Олег-Ляхова, композитор: Николай Маджаров. Участват: Камен Донев (Снегирьов), Цветан Алексиев (Альоша Карамазов), Ана Пападополу (Катерина Ивановна), Карла Рахал (болната съпруга), Илиана Коджабашева (дъщерята), Стоян Алексиев (доктора), Мартин Цолов (Илюша), Константин Станчев (съученик). Режисьорът за втори път през последните години поставя фрагменти от „Братя Карамазови” с участието на Камен Донев, дано първият път е било по-сполучливо.

В началото спектакълът тръгва много силно, но накая завършва с отворен край или по-точно остава незавършен по мое скромно мнение, което ме разочарова. Нашата компания не харесахме постановката, имаше и зрители, които я харесаха. Освен силните монолози на Камен Донев, нищо друго не прави впечатление в този спектакъл; сценографията е постна като бедната, руска, селска шир. 8-годишният Мартин Цолов играе много добре и заслужава аплодисменти заедно с Камен Донев, с когото изнасят пиесата. Останалите актьори просто остават като фон на Камен Донев и малкия Мартин (Снегирьов и сина му). Всъщност може би това е била и целта на режисьора – да акцентира върху вътрешните борби на Снегирьов и сина му, в които бушуват най-вече наранената чест и достойнство; наранената синовна обич, силната бащина любов, бедността, мизерията, болестите, безпътицата, провала на мечтите за по-добър живот. Играта на другото момче в пиесата Константин Станчев, силно дразни; със сигурност едно дете в реалния живот не се държи така, както детето-актьор се опитва да пресъздаде с играта си или по-скоро с позирането си. Силната игра на Камен Донев обаче не прави пиесата силна. Общо взето тази постановка може и да си я спестите; има десетки други, които трябва да се видят на софийска сцена.