Скандалният филм „Баклава” с прожекция в София

Режисьорът е бил изправен на съд, а филмът обвинен в порнография и поощрение на употреба на наркотици и хомосексуализъм, както и наречен от филмови критици „първият български култов филм".

На 8 април в кино Люмиер, за пръв път в София с пълната си режисьорска версия, се състоя прожекцията на българо-канадския филм „Баклава” в рамките на Пътуващ Фестивал за Алтернативно кино, който се провежда на 8 и 9 април в София и Бургас. Програмата на фестивала включва: „Баклавата: По света” (BaklavaTA: Around the World) (Канада, 2010) – документален, късометражен филм, „Персонажи от незавършени филми” (Personas of Unfinished Movies) (Канада, 2010) – документален, късометражен, „Запали!” (Light Up!) (Канада, 2009) – документален, късометражен и „Баклава” (Baklava) (Канада-България, 2007) – пълнометражен игрален филм с документални елементи.

Документалният филм „Баклавата: По света” разказва за представянето на пълнометражния филм в Амстердам, Лондон и Ню Йорк и за реакцията на публиката. С две думи, хората, които са гледали филма на тези прожекции, са го харесали – стресиращ, брутален, човешки, топъл, многопластов като баклава, интригуващ, жив, цветен, тъжен, реално отразяващ действителността в България, общочовешки филм – може би това са част от определенията, които оставиха у мен изказванията на зрителите в Амстердам, Лондон и Ню Йорк. Адмирации за младежите, решили да организират този пътуващ фестивал и да покажат алтернативно кино пред малък брой зрители.

Режисьор и продуцент на филма „Баклава” е българина Алексо Петров; който работи с помощта на канадската филмова компания  Lost Vulgaros, а продуцентска къща Две и Половина се включва като копродуцент. Понастоящем продуцентите Пенко Русев и Алексо Петров са предложили на големите разпространители - „Александра“ и „Профилмс“ партньорство, но от там са им отказали да разпространяват филма в България с мотива, „че той не е комерсиален”.

Филмът наистина на моменти е стряскащ и брутален, но чак пък порнографски – не бих казала, но на моменти те побиват тръпки и ти става много гадно. Филмът представя бруталността, простотията, мизерията, мръсотията, безпътицата, безверието, болката, нещастието на част от българското общество – но чак пък на цяла България – не бих казала. Филмът реално отразява българската действителност, но чак пък цялата не бих казала – това не е моята среда, не е моят свят от България; може би за това режисьорът остава неразбран, защото показва най-мръсното, долното и бруталното от България, обаче България има и други светове. Адмирации на режисьора за смелостта да заснеме това, което показва, но той показва едностранчива картина на България, която аз не познавам – това не е моят свят и не е моята България съжалявам. На мен филма ми хареса, защото го разглеждам като алтернативно кино, но много българи биха го „оплюли” и не биха го гледали. Картините от филма не са характерни само за България – проституция, наркотици, хомосексуализъм, роми, кражби, бедност и мизерия, бруталност, нещастни и объркани хора, които се напиват и малтретират семействата си, корумпирани политици има във всяка една страна по света с изключение може би на най-слабо развитите общества, където още живеят на племена в Африка, Нова Зеландия или някои островни държави.

Филмът разказва историите: на сираците в Бургас/България, на децата в детските домове, които са предимно ромчета и които се занимават с кражби, правят показни и групови изнасилвания, използват наркотици, напиват се и всичко това още в най-ранна детска възраст; на проституиращи жени; на хомосексуални патрулиращи полицаи; на корумпирани политици, които пред екрана се правят на представители на различни партии за пред зрителите, а вечер играят заедно карти, напиват се с алкохол, смъркат кокаин, наемат си проститутки и си правят заедно оргии; на мъже, които малтретират жените и децата си, когато се напият и гледат тъпо телевизия, прещраквайки каналите; на фолк певиците и фолк зрителите, които пълнят стадиони и играят голи кючек и т.н. Със сигурност всички тези истории са част от живота в България, но това е едната страна – Тъмната страна на България; със сигурност България има и Светла, красива страна. По този повод оставям отворен въпроса дали са политически причините за отказа на разпространителите да разпространяват филма по кината и на медиите да отразяват пресконференциите на екипа.

Музиката към филма също е интересна, особено интригуващи са парчетата на група Bulgara; другите, които включват рап с нецензурни думи оставам настрана – не дразнят на фона на целия контекст във филма.

След прожекцията имаше разговор с режисьора на филма и с продуцента на фестивала, зрителите можеха да задават въпроси. Авторът сподели, че иска всички средства и приходи от прожекциите на „Баклава“ да бъдат реинвестирани в следващия му проект. Мога да кажа само едно: Успех на режисьора напред в новите проекти, а на читателите на блога - гледайте филма, за да видите и друга, алтернативна гледна точка за света около нас.

А ето и малко от историята  на филма от блога му http://b-a-k-l-a-v-a.blogspot.com/:

С помощта на БЧК - Бургас се провеждат кастинги за главни роли в домовете за деца, лишени от родителски грижи в село Сигмен, Ал.Георгиев - Коджакефалията - Бургас и Ронкали - Бургас. Екипът получава официално разрешение за снимки от директора на дома Ал.Георгиев - Коджакефалията и за всяко дете е подписана декларация за съгласие от родителя или настойника. Проведени са срещи с представители на общината и регионалната дирекция на МВР, които подкрепят проекта. Уведомена е агенцията за защита на детето и след писмено съгласие е разрешено започването на снимките На няколко пъти снимачната площадка е инспектирана от представители на агенцията. Изпращат се писма и копия с филма на Национален филмов център и на Министерство на Здравеопазването с молба за помощ за разпространение на Баклава. Отговор до март 2011 не е получен от нито една от двете институции. 20 юни 2007 – Пред-премиерна прожекция на Баклава за приятели и журналисти в кино Люмиер. 22 Август 2007 – Неофициална прожекция на Баклава във Варна 3 септември 2007 – Прожекция на Баклава в рамките на международния кинофестивал „Любовта е лудост” – Варна. 7 януари 2008 - Прокуратурата се самосезира и започва проверка по случая. 8 януари 2008 – Създава се парламентарна комисия, която да разследва случая „Баклава”. Постепенно позицията на медиите започва да се променя. Организират се дискусии с участието на публични фигури, телевизионни кампании за подпомагане на децата от домовете и дебати в пресата. 9 януари 2008 - В следствие на скандала „Баклава”, министърът на образованието се ангажира, че до десет дни ще тръгне на съгласуване акт, с който десетократно се увеличават джобните пари на сираците от българските социални домове от 3 на 30 лева. 11 януари 2008 - Образувано е досъдебно производство срещу виновниците за създаването на скандалните клипове. Постановлението е за престъпление по чл. 159 ал. 4 и 192 А от НК. Първият текст касае създаването на произведение с порнографско съдържание и неговото разпространение. Наказуемостта е лишаване от свобода до 3 години и глоба до 5 000 лева. Вторият текст от постановлението за образуването на досъдебното производство е за наемане на работа на лица без да има надлежното разрешение и без да са навършили 16 години. За това наказанието е 1 година лишаване от свобода и глоба от хиляда до 3 хиляди лева. Септември 2008 - След неколкократно удължаване на срока на разследването, от изявление на прокурора в пресата става ясно, че „самоличността на режисьора на „Баклава” е изключително трудна за установяване” и че „най-вероятно пребивава с лична карта в Европейския съюз”. Същият е обявен за национално и международно издирване. 11 Октомври 2008 – „Баклава” с европейска премиера на фестивала Balkan Snapshots в Амстердам, Холандия. 16 и 19 Октомври 2008 – прожекции на „Баклава” в Лондон, Великобритания. 28 Май 2009 – След година и половина дознания, разследвания и отлагания Бургаски Окръжен съд излиза с присъда по обвинението за наемане на малолетни лица на работа. Режисьорът Алексо Петров е осъден на глоба в размер на 3500 лева – по петстотин лева за седем деца. Всъщност, децата-актьори във фирма са петнайсет, но това явно убягва от органите на Прокуратурата. 1 Октомври 2009 – „Баклава” с прожекция в Ню Йорк в рамките на международния фестивал Roma /Gypsy Human Rights. Юли 2010 – Делото срещу Алексо Петров по обвинението за наемане на малолетни лица на работа е прекратено, а присъдата – отменена от Бургаски апелативен съд. 28 Февруари 2011 – мярката за международно издирване и арест на Алексо Петров е отменена. Няма информация по обвиненията за производство и разпространение на порнографски материали с малолетни. През февруари 2011 Бургаският окръжен съд е прекратил делото срещу режисьора Алексо Петров, а двете експертизи, направени по поръчка на прокуратурата, излизат със заключението, че в лентата няма порнография.