Love.net - филм за самотата...

Love.net – поредният филм, след TILT и Мисия Лондон, който заради мощната си реклама по медиите и най-вече заради телевизионната си реклама, има шанс да мине „психологическата граница за български филм” от 100 хиляди зрители. До момента над 70 хиляди зрители са гледали в кината режисьорския дебют на Илиян Джевелеков. Продуценти на филма са Мирамар и Нова телевизия. В главните роли са Христо Шопов, Владимир Пенев, Захари Бахаров, Лилия Маравиля, Койна Русева, Диана Добрева, Диляна Попова, Джон Лоутън - вокалист на легендарната група "Юрая Хийп" и др. Играта на актьорите е много добра.

Филмът става за гледане, до средата много ме дразнеше, но краят ми хареса и успа да ме трогне, така че остави у мен противоречиво мнение. Безспорно обаче филмът затвърди у мен мисълта, че българите са много нещастни хора. Филмът дразни с това, че в него има страшно много нескрита реклама или тъй нареченото от Нова телевизия „продуктово позициониране”, което според мен не е много професионално – все пак това е пълнометражен игрален филм, а не рекламен блок по телевизията; то не бяха лаптопите, системата за разплащане, интернет сайтове, кафе и кафе машини, банки и т.н. Освен това всички сцени бяха много лъскави – даже и в болницата – едва ли масата българи живеят в толкова добре обзаведени апартаменти. В рамките на една седмица гледах филма Баклава, за най-грозното и бруталното в България и филма Love.net – за излъскания, илюзорния живот на българите – къде е истината за живота у нас?! Сигурно някъде по средата. От друга страна съдбата на споменатите два филма точно отразява контраста у нас – единият е низвергнат от разпространителите на кинофилми, другият мощно рекламиран и силно разпространяван (в пресата специално писа, че Александра филмс направила някакъв компромис в Бургас само и само да гледат бургазлии Love.net). И така животът в България си тече мяткан между контрасти – богатство и бедност, ромски гета и крайни квартали и скъпи мезонети, конски каручки и мощни, скъпи лимузини, просещи хора и луксозни коктейли с елегантно облечени хора, фолк-концерти и оперни представления, безработни и ниско платени и получаващи десетки хиляди, четящи книги и нечетящи, ползващи интернет и не ползващи и т.н. Общото между всички хора от изброените картинки обаче е едно – и Love.net го доказа – всички са страшно нещастни. Самотни майки, женени мъже, необвързани, тийнейджъри, двойки - всички са самотни и търсят връзки в интернет по сайтове за запознанства. Всеки човек идва на този свят при раждането си сам и си отива в смъртта сам. Всеки човек обаче през целия си живот търси неизменно любов. А филмът показва, че любовта у българите липсва, те са самотни и търсят сродни души в интернет, като се крият зад измислени образи и истории; дали от страх от отхвърляне, от ниско самочувствие, от липса на време (едва ли, след като прекарват часове в нета) или друго, обаче хората търсят близост пред монитора. Забравили гледането в очите, държането за ръце, съзерцанието на романтични моменти, споделянето на мисли и чувства, всички мислят само за секс, а дълбоко в сърцето си търсят любов. Сексът обаче по мнение на психолози е залагалка, в първия момент задоволява нуждата от близост с друго човешко същество и след като отмине тръпката, ако няма любов, пак оставя празнина у човека, самота и той търси близост с нови хора, секс с нови обекти и т.н. в порочния кръг на самотата, празнината и нещастието. Какъв е изхода?! – аз нямам рецепта дори за себе си; ще кажа само – търсете любовта, имайте смелостта да се изправите пред нея очи в очи, а не пред монитора и в интернет и когато я срещнете наистина, не я изпускайте, дръжте я здраво, защото това е желанието, което ще таите дълбоко в себе си през целия си живот.

И българите все чакат да дойде нещо..... и то не идва,  и не идва...