"Селска чест" с Александрина Пендачанска

снимки на Софийска опера и балет

На 28 и 30 октомври Софийската опера и балет беше поканила Александрина Пендачанска за първи път в ролята на Сантуца в операта „Селска чест” (роля, в която дебютира през 2018 г. в театър „Ла Моне“ в Брюксел). През годините на своята кариера, Александрина пее в едни от най-престижните оперни театри в света, печели множество международни награди, има три номинации за награда „Грами“, репертоарът й включва повече от 60 роли. Тъй като тя гостува рядко (гледала съм я само през 2017 в „Тоска“ и през 2018-та в „Дон Карлос“), нямаше как да пропусна изпълнението й.

В същата вечер Софийската опера представи и операта „Джани Скики“. Блогът е писал за двете опери преди време тук.

„Селска чест“ (Cavalleria rusticana) е драматична опера в едно действие от Пиетро Маскани. Либретото е на Джовани Тарджони-Тоцети и Гуидо Менаши по едноименната сицилианска новела и театрална пиеса на Джовани Верга от 1884. Премиерата на „Селска чест“ е на 17 май 1890 г. в театър „Констанци“ в Рим, като пожънва голям успех много бързо и обикновено се изпълнява заедно с друга опера (най-често „Палячи” на Леонкавало). Действието се развива в едно сицилианско село през 1880 г. по Великден. Действащи лица: Сантуца, млада селянка (сопран) – Александрина Пендачанска; Туриду, млад селянин (тенор) – Костадин Андреев; Лучия, негова майка (мецосопран) – Румяна Петрова; Алфио, колар (баритон) – Веселин Михайлов; Лола, негова жена (мецосопран) – Цвета Сарамбелиева; селяни и селянки - хор на Софийската опера. Диригент беше Григор Паликаров. Режисьор на спектакъла е Пламен Карталов, сценография и костюми - Роберта Монополи.

Спектакълът много ми хареса, Браво на изпълнителите певци и музиканти! Музиката на тази опера ми е любима. Увертюрата и особено оркестровото интермецо направо разтапяха и ми напълниха душата - чудесно изпълнение на оркестъра, за което получи бурни аплодисменти. Сценографията представя селския площад с църквата и винопродавницата, на който се срещат основните герои; костюмите са в духа на мястото на действие. Много ми хареса кокетното изпълнение като актьорска игра на Цвета Сарамбелиева. Харесах много силното вокално изпълнение на Костадин Андреев като Туриду, също и това на Веселин Михайлов като Алфио; както и хора. След края съставът получи дълги и бурни аплодисменти.

Почудихме се дали да останем и за „Джани Скики“, защото сме гледали тази постановка, но с друг състав. „Селска чест” много ни хареса, напълни ни душата. Все пак останахме.

„Джани Скики” е комична опера от Джакомо Пучини в едно действие. Автор на либретото е Джоакино Форцано. Тя е последната от Триптих – поредица от три едноактни опери. Изпълнена е за първи път през 1918 г. В основата на сюжета й са няколко реда от „Ад“ („Божествена комедия“ от Данте), в които се споменава авантюристът и измамник Джани Скики, наказан за своите грехове. Действието се развива във Флоренция през 1299 г.

Режисьор на спектакъла е Пламен Карталов, сценография Роберта Монополи, костюми Станка Вауда. Участваха солистите Венцеслав Анастасов, Силвия Тенева, Даниел Острецов, Румяна Петрова, Красимир Динев, Елена Стоянова, Благовеста Меки-Цветкова, Александър Георгиев, Кирил Стоянов, Тодор Котопанов и др. Честно казано тази опера ми беше леко досадна, накрая се почудихме какъв беше смисълът от събличането на костюмите, това май беше нещо ново. Сценографията в спектакъла ми хареса, костюмите също бях красиви, напомнящи донякъде за времето и мястото на действие; изпълнителите играеха добре, като актьори в театрална постановка и някои моменти бяха комични. Най-красивият момент в операта беше арията на Лаурета (O mio babbino caro, в ролята Силвия Тенева), а най-сладкият - финалът с количката с бебето.