Солидарност на дребно

В текста ще стане дума за най-дребните форми на солидарност или на вид благотворителност (като оставянето на билетче в автобуса за някой). Отскоро се включих в програмата на Уницеф за Благодетели, като станах Благодетел с месечни дарения, но това е тема за друг текст, тъй като ще трябва да направя реклама на програмата и да изагитирам читателите на блога по-сериозно. В настоящия текст ще стане дума за нещо елементарно, на някои може да им прозвучи дори дребнаво.

Тази сутрин излизайки от къщи обичайно минах покрай кофите за боклук пред блока и закачих отстрани едно бяло, чисто пликче с един хляб и кутия топено сирене (и двете с изтичащ срок на годност, но поради десетките Е-та във всеки продукт срока на годност би могъл да се удължи с още няколко дни).  Казвам обичайно, защото през последните месеци придобих навика веднъж в седмицата да закачвам бяло пликче с хляб и сирене или кашкавал или мляко за който го намери от местните клошари. Днес след като закачих обичайно пликчето се засуетих около колата да прибирам разни багажи и нещеш ли видях един чичко до кофата, откачи плика, отвори кутията с топено сирене, огледа парчетата (естествено неразопаковани, както са си купени), затвори кутията и прибра пликчето с хляба и сиренето в щайгата на колелото си и си тръгна без да прерови двете кофи, като че ли беше търсил това пликче. Тръгвайки към работа останах много доволна, защото видях, че все пак като закачвам пликче все някой го прибира, за пръв път от толкова месеци видях с очите си, че белите пликчета не отиват в кофата за боклук, а наистина някой ги прибира. Доволна съм и ще продължа.

И тук идва ред на идеята към жените (тъй като обичайно те разчистват къщите и в частност хладилниците) – не хвърляйте храна, дори тази с изтичащ срок на годност днес, може да се консумира още ден-два заради десетките стабилизатори в храните (доколко е здравословно, няма да коментирам). Ако например не сте отворили кофичка с мляко, на което ще изтече срока на годност днес, утре или вдругиден, не я хвърляйте в общия боклук, отделете я и я оставете за някой, който може да й се зарадва или ако цяла седмица не сте изяли хляба, който сте купили, този го отделете, ще си купите пресен. През последната година сутрин отивайки на работа срещам доста повече хора, ровещи по кофите от преди; на излизане от квартала на три улици някои сутрини има поне трима клошари (дори семейства и не само роми). Аз например имам навик напоследък като купя кашкавал или сирене на дадена марка и не ми хареса вкуса, тъй като не е добре узрял да го сложа в плик с хляб и да ги закача до кофата за боклук. Това е толкова лесно, елементарно и с течение на времето се превръща в навик; нещо, което няма да изядеш и изглежда добре, отделяш в плик и на излизане го оставяш на чисто и видно място място до кофите за боклук. До тук говорих за храна, която може да сте наяли, но която има добър вид и вместо да хвърляте в кофата с общия боклук, можете да заделите настрана – ако някой прецени, че я иска - да я вземе.

Преди време писах и текст за хранителните банки, които са световна инициатива, която след 2006-та се развива и у нас:  „Хранителните банки за момента са най-ефективният начин ненужната, но годна за консумация храна от различни звена на хранителната индустрия да стигне до нуждаещите се вместо на сметището или на нерегламентирани пазари. Хранителната банка е начинание с идеална цел, което обединява усилията на бизнеса, държавата и благотворителни организации.Тя събира и съхранява годна за консумация храна от фермери, производители, дистрибутори и търговци, която по някаква причина в нормалния ход на бизнеса се оказва непродаваема. А след като я сортира и  инспектира според стандартите за безопасност, я доставя до нуждаещите се чрез социални кухни, дневни центрове за социално подпомагане и други организации, осигуряващи помощ под формата на храна http://www.haccp.bg/.” С други думи, ако имате пакет ориз или консерви грах, на които им изтича срока на годност след 1-3 месеца и няма да ги ядете, да ги дарите във фирмата, в която работите и тя да ги предаде нататък. Ето линк и към целия текст.

Заделяйте храна, която не искате настрана – ако някой прецени, че я иска - ще я вземе.

Благотворителността преди Коледа

В края на октомври изпратих на поне 50 мои познати и приятели писмо с информация за една световна инициатива, която се развива от десетилетия в над 40 страни в света; а в България след 2006 – създаване на хранителни банки. Писмото беше с информация за кампания по повод на Международния ден за борба с глада -16 октомври.

В България хранителните банки са свързани във Форум хранителни банки, координиран от ФОРА- Фондация за общностно развитие. Повече информация за инициативата можете да намерите тук: http://www.fora.bg. Определението и целта на хранителни банки е следното (цитирам, тъй като това определение ми хареса и не смятам да се напъвам да измислям друго): „Хранителните банки за момента са най-ефективният начин ненужната, но годна за консумация храна от различни звена на хранителната индустрия да стигне до нуждаещите се вместо на сметището или на нерегламентирани пазари. Хранителната банка е начинание с идеална цел, което обединява усилията на бизнеса, държавата и благотворителни организации.Тя събира и съхранява годна за консумация храна от фермери, производители, дистрибутори и търговци, която по някаква причина в нормалния ход на бизнеса се оказва непродаваема. А след като я сортира и  инспектира според стандартите за безопасност, я доставя до нуждаещите се чрез социални кухни, дневни центрове за социално подпомагане и други организации, осигуряващи помощ под формата на храна http://www.haccp.bg/.” С други думи, ако имате пакет ориз или консерви грах, на които им изтича срока на годност след 1-3 месеца и няма да ги ядете, да ги дарите във фирмата, в която работите и тя да ги предаде нататък.

Тези мои приятели и познати в по-голямата си част са хора с активна гражданска позиция и понякога политически обвързаности. Познайте колко от тях върнаха обратна връзка да попитат за повече информация и да изразят интерес да се включат?! Отговорът е 0. Допълнителен коментар ще се въздържа да направя, само ще кажа, че останах разочарована.

В компанията, в която работя от средата на ноември до средата на декември се събраха няколко коша с храна. Предполагам и в други международни компании са събрали, но предполагам, че са се включили малко фирми и то главно от София. Тази инициатива не е свързана с Коледа; тя тества желанието и възможността на българите да даряват храна на по-нуждаещите се.

Ето една друга инициатива - Ротаракт клубовете http://rotaract-bg.org/ в България организираха на 17, 18 и 19 декември кампания „Купи и дари”. Случайно разбрах за кампанията като отидох да пазарувам в любимите си магазини Пикадили. На входа на магазина, момчета и момичета раздаваха листовки с информация за кампанията и подканяха да напазаруваш нещо и да го дариш за децата лишени от родителски грижи в домовете в с. Дрен, с.Гурково, с.Разлив, с.Нови Хан  (дома на отец Иван), гр. Лом, гр. Габрово. Можеше да се купят и дарят разнообразни млечни и месни продукти, варива, консерви, плодове, захарни изделия, тоалетни принадлежности. Аз купих обикновени бисквити – нещо малко и елементарно, но от сърце за децата. Тази инициатива е добра, защото на изхода на магазина имаше пълни колички с храна за децата, нооо да ви напомня за тази по-горе, която е целогодишна, а не организирана в продължение на 3 дни преди Коледа ?!

Защо хората с възможности се сещат да даряват преди Коледа?! Не може ли благотворителността в България да е целогодишно явление, постоянно състояние на сърцата и духа. Няма да продължавам разсъжденията, защото ще навляза в дебрите на народопсихологията, на морала, на битието на обществото и ще стане много скучно. Само ще кажа, че подкрепям със смс-и кампанията Българската Коледа през декември всяка година, но инициативите на две национални телевизии като Байландо и Великолепната шесторка или петорка или не знам какво беше, ми се струват бутафорни, нагли и пошли. Но явно всеки в България разбира благотворителността според джоба си или според рекламните договори и битката за рейтинги, а не според състоянието на духа.

Пожелавам на всички да отворят сърцата са преди Коледа.