Благотворителността преди Коледа

В края на октомври изпратих на поне 50 мои познати и приятели писмо с информация за една световна инициатива, която се развива от десетилетия в над 40 страни в света; а в България след 2006 – създаване на хранителни банки. Писмото беше с информация за кампания по повод на Международния ден за борба с глада -16 октомври.

В България хранителните банки са свързани във Форум хранителни банки, координиран от ФОРА- Фондация за общностно развитие. Повече информация за инициативата можете да намерите тук: http://www.fora.bg. Определението и целта на хранителни банки е следното (цитирам, тъй като това определение ми хареса и не смятам да се напъвам да измислям друго): „Хранителните банки за момента са най-ефективният начин ненужната, но годна за консумация храна от различни звена на хранителната индустрия да стигне до нуждаещите се вместо на сметището или на нерегламентирани пазари. Хранителната банка е начинание с идеална цел, което обединява усилията на бизнеса, държавата и благотворителни организации.Тя събира и съхранява годна за консумация храна от фермери, производители, дистрибутори и търговци, която по някаква причина в нормалния ход на бизнеса се оказва непродаваема. А след като я сортира и  инспектира според стандартите за безопасност, я доставя до нуждаещите се чрез социални кухни, дневни центрове за социално подпомагане и други организации, осигуряващи помощ под формата на храна http://www.haccp.bg/.” С други думи, ако имате пакет ориз или консерви грах, на които им изтича срока на годност след 1-3 месеца и няма да ги ядете, да ги дарите във фирмата, в която работите и тя да ги предаде нататък.

Тези мои приятели и познати в по-голямата си част са хора с активна гражданска позиция и понякога политически обвързаности. Познайте колко от тях върнаха обратна връзка да попитат за повече информация и да изразят интерес да се включат?! Отговорът е 0. Допълнителен коментар ще се въздържа да направя, само ще кажа, че останах разочарована.

В компанията, в която работя от средата на ноември до средата на декември се събраха няколко коша с храна. Предполагам и в други международни компании са събрали, но предполагам, че са се включили малко фирми и то главно от София. Тази инициатива не е свързана с Коледа; тя тества желанието и възможността на българите да даряват храна на по-нуждаещите се.

Ето една друга инициатива - Ротаракт клубовете http://rotaract-bg.org/ в България организираха на 17, 18 и 19 декември кампания „Купи и дари”. Случайно разбрах за кампанията като отидох да пазарувам в любимите си магазини Пикадили. На входа на магазина, момчета и момичета раздаваха листовки с информация за кампанията и подканяха да напазаруваш нещо и да го дариш за децата лишени от родителски грижи в домовете в с. Дрен, с.Гурково, с.Разлив, с.Нови Хан  (дома на отец Иван), гр. Лом, гр. Габрово. Можеше да се купят и дарят разнообразни млечни и месни продукти, варива, консерви, плодове, захарни изделия, тоалетни принадлежности. Аз купих обикновени бисквити – нещо малко и елементарно, но от сърце за децата. Тази инициатива е добра, защото на изхода на магазина имаше пълни колички с храна за децата, нооо да ви напомня за тази по-горе, която е целогодишна, а не организирана в продължение на 3 дни преди Коледа ?!

Защо хората с възможности се сещат да даряват преди Коледа?! Не може ли благотворителността в България да е целогодишно явление, постоянно състояние на сърцата и духа. Няма да продължавам разсъжденията, защото ще навляза в дебрите на народопсихологията, на морала, на битието на обществото и ще стане много скучно. Само ще кажа, че подкрепям със смс-и кампанията Българската Коледа през декември всяка година, но инициативите на две национални телевизии като Байландо и Великолепната шесторка или петорка или не знам какво беше, ми се струват бутафорни, нагли и пошли. Но явно всеки в България разбира благотворителността според джоба си или според рекламните договори и битката за рейтинги, а не според състоянието на духа.

Пожелавам на всички да отворят сърцата са преди Коледа.

Детският дом в квартал Драгалевци

Искам да Ви разкажа за едно мое преживяване с деца, лишени от родителски грижи.

За мой късмет или нещастие (who knows?!) в момента работя в американска компания. Политика на фирмата е да подарява 1 път в годината един работен ден на служителите, за да извършват обществено-полезен труд. Тази година този ден за клона в София беше на 5 ноември. Десетина колеги и аз, вместо да садим дръвчета на Витоша, да боядисваме градинката на ИСУЛ, да се грижим за кучетата в Богров или да мием прозорците на дом за социално слаби, безпризорни хора в Слатина, решихме да отидем в детския дом Драгалевци, за да „гушкаме“ децата. Първоначално понесох решението си много тежко, „с ред сополи и сълзи“, но после се оказа, че не боли чак толкова.

Детският дом Драгалевци се грижи за деца от 3 до 7 години, лишени от родителска грижа. Намира се в квартал Драгалевци на улица 305. В момента там живеят 40 деца, разделени на първа, втора и трета група като в детските градини. По-голямата част от децата са от ромски произход; има деца, чиито родители или роднини идват и ги взимат понякога за събота и неделя. Това, което прави впечатление е, че децата изглеждат добре - облечени и нахранени, весели и жизнени при срещата с нас; вижда се, че добре се грижат за тях, но това което прави впечатление още е, че са малко по-изостанали в развитието си от децата в нормалните семейства, за които се грижат родители, които имат роднини, приятелчета в детската градина и на детската площадка; че изглеждат по-изостанали от 4 годишните ми племенници например. Дечицата там имат всякакви играчки, имат и страхотни битови условия за живеене (имат играчки, каквито и Вашите деца може би нямат). Домът разполага с широк двор с дървета и зелени площи, на които са разположени атракциони – люлки, пързалки, катерушки и др. На вторият етаж са стаите на децата и занималните. В занималните има пиано, телевизори, най-различни играчки, има салон за физически занимания, стая за приказки с най-разнообразни приказни костюми. Стаите на децата са за по 4 дечица, с малки дървени легълца, с красиви перденца и детски комплекти за легълцата, в коридорчетата на стаите има гардеробчета за всяко дете, стаите са с отделни бани. Навсякъде е чисто, боядисвано е преди няколко години, но децата, въпреки че са малки, пазят (така са научени от социалните работници), подовете са с ламинат и красиви килими. Въобще може да се каже, че децата имат прекрасни битови условия за живот благодарение на многото спонсори, които по празници се сещат за домовете. Това, което липсва на децата е грижа и любов, но не грижата на социалния работник, а грижата и любовта на родителя, на роднината и на приятеля. Липсва им някой да ги прегърне, да ги хване за ръка и да ги заведе на пързалката, да пооцветява с тях, да поговори с тях и да им разкаже нещо за света. Децата изглеждат като цвете в саксия, тъй като в този дом добре се грижат за оцеляването им. Липсва им обаче контакта с обществото и със света, липсва социалната интеграция на детската площадка, в парка, в зоологическата градина. Колегите и аз поиграхме няколко часа с децата: гушкахме ги (те най-често казват „гушни ме“), оцветявахме, редихме пъзели, правихме хартиени цветя, надувахме балони; децата толкова се радваха, подарихме им два-три часа усмивки, грижа и внимание, може би любов – подарихме им това, от което имат нужда.

Положението в детските домове не винаги изглежда така, както го представят медиите. Този дом е образцов и осигурява отлични битови условия за децата. Децата не са нито гладни, нито голи и боси. Напротив децата изглеждат добре гледани. Това, което им липсва е семейна среда, грижа и любов от семейство и приятели, социални контакти.

За това, ако искате да помогнете, може да направите като нас – да им купите плодове, книжки и пособия за рисуване, дребни шарени залъгалки за игра и да отидете да поиграете с тях час-два, да поговорите с тях, да има покажете загриженост и внимание, да ги гушнете; ако имате пари за даряване можете да им подарите гостуване на куклен театър при тях или да им платите разходка до зоологическата градина. Въобще не е страшно и не боли; мислех, че след часовете в дома ще ми е доста тягостно, тъй като съм доста чувствителна и емоционална натура, но не - бях доволна от престоя с децата, без камък, който да тежи да плещите. Така че хората, които казват „не искам да се разстройвам, защото ще ми е тежко“ от сега нататък няма да мога да ги разбера. Децата имат нужда от приятели, имат нужда от нас.

За грижата и вниманието, от които децата имат нужда, се грижат доброволци към Фондация „Дечица“, която е поела грижата за още два дома в София, освен дома в Драгалевци. Повече за работата на фондацията и за доброволческия труд можете да прочетете от страницата на фондацията http://www.dechitsa.org.