Детският дом в квартал Драгалевци

Искам да Ви разкажа за едно мое преживяване с деца, лишени от родителски грижи.

За мой късмет или нещастие (who knows?!) в момента работя в американска компания. Политика на фирмата е да подарява 1 път в годината един работен ден на служителите, за да извършват обществено-полезен труд. Тази година този ден за клона в София беше на 5 ноември. Десетина колеги и аз, вместо да садим дръвчета на Витоша, да боядисваме градинката на ИСУЛ, да се грижим за кучетата в Богров или да мием прозорците на дом за социално слаби, безпризорни хора в Слатина, решихме да отидем в детския дом Драгалевци, за да „гушкаме“ децата. Първоначално понесох решението си много тежко, „с ред сополи и сълзи“, но после се оказа, че не боли чак толкова.

Детският дом Драгалевци се грижи за деца от 3 до 7 години, лишени от родителска грижа. Намира се в квартал Драгалевци на улица 305. В момента там живеят 40 деца, разделени на първа, втора и трета група като в детските градини. По-голямата част от децата са от ромски произход; има деца, чиито родители или роднини идват и ги взимат понякога за събота и неделя. Това, което прави впечатление е, че децата изглеждат добре - облечени и нахранени, весели и жизнени при срещата с нас; вижда се, че добре се грижат за тях, но това което прави впечатление още е, че са малко по-изостанали в развитието си от децата в нормалните семейства, за които се грижат родители, които имат роднини, приятелчета в детската градина и на детската площадка; че изглеждат по-изостанали от 4 годишните ми племенници например. Дечицата там имат всякакви играчки, имат и страхотни битови условия за живеене (имат играчки, каквито и Вашите деца може би нямат). Домът разполага с широк двор с дървета и зелени площи, на които са разположени атракциони – люлки, пързалки, катерушки и др. На вторият етаж са стаите на децата и занималните. В занималните има пиано, телевизори, най-различни играчки, има салон за физически занимания, стая за приказки с най-разнообразни приказни костюми. Стаите на децата са за по 4 дечица, с малки дървени легълца, с красиви перденца и детски комплекти за легълцата, в коридорчетата на стаите има гардеробчета за всяко дете, стаите са с отделни бани. Навсякъде е чисто, боядисвано е преди няколко години, но децата, въпреки че са малки, пазят (така са научени от социалните работници), подовете са с ламинат и красиви килими. Въобще може да се каже, че децата имат прекрасни битови условия за живот благодарение на многото спонсори, които по празници се сещат за домовете. Това, което липсва на децата е грижа и любов, но не грижата на социалния работник, а грижата и любовта на родителя, на роднината и на приятеля. Липсва им някой да ги прегърне, да ги хване за ръка и да ги заведе на пързалката, да пооцветява с тях, да поговори с тях и да им разкаже нещо за света. Децата изглеждат като цвете в саксия, тъй като в този дом добре се грижат за оцеляването им. Липсва им обаче контакта с обществото и със света, липсва социалната интеграция на детската площадка, в парка, в зоологическата градина. Колегите и аз поиграхме няколко часа с децата: гушкахме ги (те най-често казват „гушни ме“), оцветявахме, редихме пъзели, правихме хартиени цветя, надувахме балони; децата толкова се радваха, подарихме им два-три часа усмивки, грижа и внимание, може би любов – подарихме им това, от което имат нужда.

Положението в детските домове не винаги изглежда така, както го представят медиите. Този дом е образцов и осигурява отлични битови условия за децата. Децата не са нито гладни, нито голи и боси. Напротив децата изглеждат добре гледани. Това, което им липсва е семейна среда, грижа и любов от семейство и приятели, социални контакти.

За това, ако искате да помогнете, може да направите като нас – да им купите плодове, книжки и пособия за рисуване, дребни шарени залъгалки за игра и да отидете да поиграете с тях час-два, да поговорите с тях, да има покажете загриженост и внимание, да ги гушнете; ако имате пари за даряване можете да им подарите гостуване на куклен театър при тях или да им платите разходка до зоологическата градина. Въобще не е страшно и не боли; мислех, че след часовете в дома ще ми е доста тягостно, тъй като съм доста чувствителна и емоционална натура, но не - бях доволна от престоя с децата, без камък, който да тежи да плещите. Така че хората, които казват „не искам да се разстройвам, защото ще ми е тежко“ от сега нататък няма да мога да ги разбера. Децата имат нужда от приятели, имат нужда от нас.

За грижата и вниманието, от които децата имат нужда, се грижат доброволци към Фондация „Дечица“, която е поела грижата за още два дома в София, освен дома в Драгалевци. Повече за работата на фондацията и за доброволческия труд можете да прочетете от страницата на фондацията http://www.dechitsa.org.