Фламенко, фламенко

Снощи, директорът на НДК Хр. Друмев закри в зала 1 Киномания 2010 с филма „Flamenco, Flamenco” (2010) на режисьора Карлос Саура. (Киномания все пак продължава с програма до неделя, 28 ноември в различни кино-зали). Документалният филм беше представен от известния фламенко китарист Хосе Фернандес Торес "Томатито" като част от европейската премиера на новия филм на великия режисьор. Виртуозният китарист, носител на няколко награди Грами и неговия секстет имат концерт и ще потопят в красотата на фламенко-изкуството зрителите си днес, 27 ноември в зала 1 на НДК. На 9 декември пак в НДК ще има концерт на друг виртуоз на китарата - Пако де Лусия, който също е сред участниците във филма.
Филмът „Фламенко, фламенко“ е продължение на документалната сага, посветена на това красиво и страстно изкуство. След като премина през ритъма на тангото и фадото, Карлос Саура се завръща към първата си любов – фламенкото. Настоящият филм представя актуалните фигури в песента и танца– Естрея Моренте, Карпета и Фарукито, Сара Барас, Мигел Поведа, Ниня Пастори, Ева Ла Йербабуена, Исраел Галван, Хосе Мерсе, Антонио Сунига, Соледад Моренте, Монтсе Кортес, Исраел Галван, Росио Молина, както и китаристите - Пако де Лусия, Томатито и Маноло Санлукар. Петнайсет години по-късно, с “двойна доза” фламенко, Саура, като сценарист и режисьор, в тандем с оператора Виторио Стораро, проследява развитието на най-страстния испански танц, от рождението му до наши дни. Томатито вече се е снимал в 2 филма на Карлос Саура. Двамата с приятеля му Камарон де ла Исла са участвали в “Севиянас” (1992) – първият документален филм на Саура, посветен на танца, а само Томатито свири и във „Фламенко” (1995).
През ноември фламенкото бе обявено за част от световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.


„Фламенко е тристранно изкуство, което включва пеене, танцуване и свирене на китара едновременно, както и допълнителни средства за подсилване на ритъма (кастанети и др.), които пък сами по себе си се считат за отделна форма на изкуство. Има стотици видове фламенко със собствена мелодия, ритъм и хармонична структура, както и характерно настроение. Изглежда че това, което в последствие е било наречено фламенко е съществувало още през 16-ти век. Песента фламенко (или както още е известна – cante) включва синтез от поне четири култури: циганска, арабска, еврейска и испанска (на коренното население на Андалусия). Акомпаниментът на китара се появява по-късно, въпреки че е отбелязан от пътешествениците още през 18 век. Андалусийските фолк песни в миналото били акомпанирани от различни инструменти включително бандура, виола и тамбура, но сега китарата започва да доминира. Фламенко става публично изкуство през втората половина на 19 век когато започва да се изпълнява в заведенията. Първото такова място е в Севиля през 1842 година, но то не привлякло почти никакво внимание. Обаче през 1860 година подобни заведения се появяват из цяла Испания, дори в Мадрид. Така хора от всички класи гледали изпълненията. Тогава фламенко-групите се състояли от един или двама певци, три или четири жени и двама мъже танцьори и акомпанимент от две китари. Втората половина на 19 век била зрялата възраст на фламенкото. По това време изпълненията на китара станали невероятно популярни. Тогавашните добри китаристи трябвало да знаят как да акомпанират на много различни видове песни и танци, и да могат да следят стиловете на различните певци. С течение на времето, докато певецът си останал водещата фигура, китаристът престанал да бъде само помощник. Имало голямо търсене на добри китаристи, състезанието помежду им било яростно. В своята надпревара китаристите въвели нови техники, които понякога били доста странни, като например свирене с ръкавица на едната ръка или с китарата държана над главата. Но заведенията поощрявали само изящните китаристи, един от които е Ramon Montoya (1880-1949), който се смята за основател на модерния стил фламенко със соло китара. Великите дни на заведенията за фламенко преминали и до края на века те направо изчезнали. Годините до 1936-та са времето на театралното представяне на фламенкото с тогавашните “Opera Flamenca” и “Flamenco Ballet”. Вкусът на обществото се изменил към по-нежните гласове, като този на Antonio Chacon, и по-леките стилове. Това е времето на най-великите певци на фламенко – Chacon, Torre и др, както и на истинските китаристи – Javier Molina, Ramon Montoya, Manolo de Huelva и Perico del Lunar. Втората световна война и последвалата гражданска война в Испания направили четиридесетте години на 20 век неблагоприятни за изпълнителите на фламенко, с малко възможности за платени изяви, освен в Америка. През 50-те интересът към фламенко отново се появява с възможности за някои по-сериозни изяви. Фестивалите в Кордоба, Херес и Малага в края на 50-те стимулирали обществения интерес и окуражили новото поколение артисти.“ - извадки от http://thefastest.biz