Моят сезон 2024/2025 в Софийска опера и балет, част 1

 

На 29 ноември присъствах на премиерата на операта "Адриана Лекуврьор" - опера в 4 действия от Франческо Чилеа. Софийската опера посвети спектакъла на 29.11. на 90-годишния юбилей на мецосопрана Александрина Милчева; а на 15.12. чества 90 години от рождението на Райна Кабаиванска.

В главните роли видяхме Цветана Бандаловска – Адриана, Мартин Илиев – граф Маурицио, Виолета Радомирска – Принцеса ди Буйон; Веселин Михайлов – Мишоне, Бисер Георгиев – Принц ди Буйон. Участваха още Силвана Пръвчева, Александрина Стоянова-Андреева, Хрисимир Дамянов, Ангел Христов, Красимир Динев, балетът, оркестърът и хорът на Софийската опера. Диригент-постановчик е италианският маестро Франческо Роза, сценограф е Алфредо Троизи, костюмите са на Весна Радович, а хореограф е Людмила Илиева. Режисьор на постановката е Юлия Кръстева.

Преди началото на премиерата имаше вълнуваща церемония. Акад. Пламен Карталов, директор на Софийската опера, поздрави гостите. Александрина Милчева бе посрещната от публиката с огромен аплауз и викове „Браво!“. Карталов прочете писмото на президента на България Румен Радев до г-жа Милчева, в което отбелязва нейните огромни постижения и принос като артист и преподавател. Министърът на културата Найден Тодоров връчи на г-жа Милчева най-голямата награда на Министерството на културата „Златен век" – огърлие за изключителния й принос към българската култура. Станислав Почекански, председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци обяви, че на голямата певица е присъдено „Кристално огърлие". От името на Софийската опера акад. Карталов поднесе на г-жа Милчева Почетна грамота и диплом за целия й принос към оперното изкуство. Дълбоко трогната и развълнувана, Александрина Милчева се обърна накрая към зрителите с думите: „Вие сте моята публика. Където и да съм пяла по света в моята дълга кариера, тук най-много съм усещала специалната близост с вас. За да бъда истинска и вярна на това, което правя – това го дължа на вас. Аз съм усещала вашата енергия и обич и много ви благодаря за това".

Спектакълът много ни хареса, костюмите бяха пищни, много красиви, в духа на епохата; сценографията също ни хареса, певците пяха на ниво. Поздравления за костюмите и сценографията. Получи се вълнуващо и красиво представление.(3.15 часа с два антракта)

„Адриана Лекуврьор“ е операта, с която Франческо Чилеа остава в музикалната история. За тази творба той работи с либретиста Артуро Колаути, който използва едноименната пиеса на Йожен Скриб и Ернест Льогуве от 1849 г. Действието се развива в Париж през 1730 г., а сюжетът проследява исторически автентичното съперничество между принцеса Ди Буйон и легендарната актриса Адриана Лекуврьор, почитана от самия Волтер. Близък до италианския веризъм в първите си опери, Чилеа се отклонява от този стил, за да създаде по-ясна оркестрация и да използва по-нюансирани вокални партии. „Адриана Лекуврьор“ е изпълнена за първи път на 6 ноември 1902 г. в Милано. В премиерния състав личат имената на Анджелика Пандолфини, Енрико Карузо и Джузепе де Лука – трима от най-големите певци в началото на миналия век. Според композитора, превъплъщението в образа на Адриана изисква певица, която е способна както да пее, така и да рецитира. Световната критика определя като еталони за изпълнението на ролята Рената Ското и Райна Кабаиванска. През 1913 г. Сара Бернар играе ролята на Адриана в първата филмова версия на историята, режисирана от Анри Дефонтен.

 

От 19 декември до 5 януари на сцената в Софийската опера се играха единайсет спектакъла на „Лешникотрошачката“, които бяха разпродадени. Аз успях да се вредя за посления на 5-ти януари и останах много доволна. Преди това от 4 до 8 декември представленията на „Лешникотрошачката“ са донесли Коледния дух в театър „Джузепе Верди“ в Салерно. Хореографията е на Юрий Григорович, диритент Борис Спасов. Участва оркестър и кордебалет на Софийска опера и балет. Гледахме лауреатите на Втория международен балетен конкурс „Сара-Нора Прима“ Со-Йон Хонг в ролята на Мари и Джонг-У Мун в ролята на Лешникотрошачката-принц. Много добре танцуваха и стояха като двойка на сцената двамата лауреати; харесаха ни много. Танцуващите снежинки и феи бяха приказни; както и куклите. Диригентът придаваше драматизъм в някои моменти като например битката с цар Плъх. Балетът е много красив, с красиви костюми; носи усещане за Коледен дух; любим е на хиляди хора, в дните около Коледа. Аз също го обичам и го гледах за пореден път. Препоръчвам го задължително за гледане (2 часа с един антракт).

Пьотър Илич Чайковски композира балета „Лешникотрошачката" през 1891-1892 г. Неговата премиера е на 18-ти декември 1892 г. в театър „Мариински" в Санкт Петербург. Премиерата не е имала голям успех. За първи път балетът е поставен извън пределите на Русия през 1934 година, в Англия. През 1944 г. „Лешникотрошачката" е поставена и в САЩ, в Сан Франциско. След 10 години произведението на Чайковски се играе в Ню Йорк, където има огромен успех. От тогава балетът се поставя по традиция всяка година по Коледа. Либрето на „Лешникотрошачката" е на Всеволожки - Петипа, по едноименната приказка на Ернст Теодор Амадеус Хофман. Хофман е немски писател, композитор, диригент, музикален критик и художник. Първият хореограф на „Лешникотрошачката“ е Мариус Петипа в сътрудничество с асистента му Лев Иванов. Впоследствие редица други хореографи внасят съществени промени във версията на Петипа, която все пак остава в основата на всички класически постановки на балета.

 

На 10 януари гледах операта „Турандот“ от Джакомо Пучини. Бяхме си взели с приятели билети заради участието на Александрина Пендачанска, но поради заболяването й в ролята на принцеса Турандот гледахме Цветелина Василева. Нейн партньор като принц Калаф бе испанският тенор Хорхе де Леон, което малко облекчи разочарованието ни, че не гледахме Пендачанска. Хорхе де Леон изпълни прекрасно най-чаканата ария „Nessun dorma“.

В постановката на Пламен Карталов прекрасен дебют като робинята Лиу направи Станислава Момекова. В ролята на Тимур бе Светозар Рангелов; Атанас Младенов, Ангел Антонов и Даниел Острецов като министрите Пинг, Панг и Понг, Веселин Михайлов – Мандарин, Император Алтум: Красимир Динев /дебют/. Спектакъла дирижира Григор Паликаров.

Много ни харесаха особено изпълненията на Хорхе де Леон и Станислава Момекова, но и останалите певци се справиха много добре. Хареса ни сценографията като цяло, декорите и костюмите, които са много пищни. Препоръчвам горещо за гледане, когато я поставят отново. (2.4 часа с два антракта)

Знаковата постановка на Пламен Карталов е от 1995 г. и е представяна в Гърция през 1997 г., и в Япония през 2000, 2008, 2015 и през 2018 г. Аз съм я гледала през 2012-та. Сценография Йоанна Маноледаки.

Турандот е последната опера (в три действия) на Джакомо Пучини, която остава незавършена. Идеята за сюжета на операта е почерпена от пиесата на Карло Гоци "Турандот", която Пучини гледа в Берлин през 1919 година. Либретото е на Джузепе Адами и Ренато Симони. Пучини работи четири години върху партитурата като проучва китайска музика и оригинални китайски музикални инструменти. Не успява да завърши операта, като това прави Франко Алфано. Първото изпълнение на операта е през 1926 година в Ла Скала.

 

*текстът съдържа снимки и текст от сайта на Софийска опера и балет

Notre Dame de Paris

 

Оригиналната френска версия на мюзикъла "Notre Dame de Paris", вписан в Книгата на рекордите на Гинес, гостува в момента на сцената на Националния дворец на културата от 6 до 11 февруари. Това гостуване в София е част от световното турне, посветено на 25-годишнината на мюзикъла. "Notre Dame de Paris" дебютира през 1998 г. в Париж и от тогава е гледан от над 12 милиона души. През годините са продадени милиони копия на албуми и DVD-та, а над 5000 представления са изнесени в 30 държави. Мюзикълът се утвърждава като един от най-големите успехи на френския музикален театър по света. Песента "Belle" става символ на това постижение, като е обявена за песен на века във Франция и за най-добра песен на десетилетието в Европа и Югоизточна Азия. Техническото изпълнение на спектакъла впечатлява с 200 тона декори, и с екип от над 70 души – изпълнители, танцьори, акробати и технически персонал.

 „Notre Dame de Paris“ е музикален спектакъл, мюзикъл, а според изпълнителите дори опера, по произведението на Виктор Юго „Парижката Св. Богородица“. Действието се развива в Париж през 1482 г, една история за любов и бурни страсти. Текстът е на Luc Plamondon, музиката на Riccardo Cocciante, а хореографията на Martino Muller; постановка Gilles Maheu.

Аз изгледах спектакъла в НДК на живо, а след  това вкъщи на запис от 1998-ма с френски субтитри.

Ето цялостното впечатление от спектакъла в НДК: безспорно това е модерен спектакъл, музиката е много хубава и певците пяха добре, фаворит ми е Квазимодо, който заслужава голямо Браво и за играта си, тъй като е доста трудно на изкараш два часа полуклекнал. Текстът е доста смислен, и разказва отделна история от самата игра, ако прочетеш субтитри, но такива липсваха. Така и не разбрахме кои са певците, организаторите от Спектаколис БГ (фирма с две години живот) не се бяха погрижили да прочетем екипа, който поставя и изпълнителите; спорадично имаше листовки с героите и синопсиса, разпръснати из залата. Доколкото видях не гледахме Гару и Елен Сегара, но така и не разбрахме кого гледаме. Костюмите не ми харесаха, приличаха на дрипи, на парцали, както и декорите не ми харесаха. Акробатите и танцьорите според мен танцуваха и скачаха не в синхрон с музиката и ми внасяха усещане за хаос на сцената (което усещане беше споделено и от други зрители; вероятно се дължи на проблем с озвучаването на сцената за танцьорите). Музиката беше на запис (моята компания сравняваше с „Фантомът на операта“ от миналата година, където музиката е била с оркестър на живо, с красиви декори и костюми, но аз не живеех в България по това време, така че не мога да сравня). Нямаше субтитри, така че не знам, хората, които не говорят френски какво разбраха. Аз съм франкофон и разбрах сигурно една четвърт от текста, който пееха, поради лошата артикулация на певците. По-късно си пуснах запис на оргиналния спектакъл от 1998 г и там текстът на песните се разбира много по-добре, а и е друго като имаш субтитри; сглобяваш по-пълна картина текст с игра. От моята компания сме двама, на които спектакълът не ни хареса на един, на който му хареса. Около нас на антракта няколко двойки си тръгнаха; и аз бих си тръгнала, ако имах важна среща или работа, но останах, за да видя втората част. Като цяло голямата част от хората в залата явно харесаха спектакъла, защото в края доста пляскаха и станаха на крака. Залата беше почти пълна (втори балкон беше празен). Спектакълът завърши с дълги аплодисменти и с бис на Le temps des cathédrales. Не съм убедена дали тези 100 лв за билет са добре похарчени пари.

Коментар на друга моя приятелка след спектакъла: Мюзикълът е страхотен - впечатляващи режисьорски и сценографски решения, силна хореография, вълнуващи гласове.

 

Черната книга – медитации за всеки ден

 

На 30 януари 2025 г. в Литературен клуб „Перото“, в НДК, София се състоя премиерата на най-новото произведение на Свами Тиртха – „Черната книга“, издание, събрало мъдростта на десетилетия.

Организатор на събитието и издател на книгата е Фондация “Калпатару”, международна неправителствена организация. Наречена на митичното дърво, изпълняващо желания, фондацията има за цел да популяризира изкуствата, красотата и познанието, подобрявайки качеството на живот чрез различни инициативи като провеждане на разнообразни събития и курсове, публикуване на книги и създаване на филми.

В уречения час клуб Перото се изпълни с десетки хора. Водещ на събитието беше Владимир Михайлов, актьор и музикант. В началото на представянето организаторите пуснаха видео, но повечето хора не успяха да го разберат, тъй като субтитрите бяха ниско долу и се виждаха само от седящите на първия ред и тези, които бяха прави; за следващи представяния ще е добре субтитрите да са в горната част на екрана. След представянето на книгата от страна на водещия под формата на кратко интервю, последваха въпроси от публиката. Накрая гостите имаха въжможност да се срещнат с Тиртха Махарадж, и да получат автограф от него. Имаше лека почерпка за гостите.

 

В „Черната книга“ са скрити много неща, в това число и астрология, авторът я нарича духовен лабиринт, триизмерен духовен лабиринт. Книгата не се чете като роман, а се отворя всеки ден, като на всеки две страници е разположена темата за деня. Тези две страници за деня трябва да се четат сутрин по 5 минути, за успокояване на ума като задават въпрос за размисъл през тези 5 минути или през деня. Книгата съдържа 366 теми за 366 дни, тоест трябва да се чете всеки ден в продължение на 1 година по 5 минути сутрин. Книгата е подходяща за всеки човек, който понякога си задава въпроса „Защо съм тук?! Каква е причината да бъда на тази земя?! Каква е целта на моя живот?! Защо имам проблемите, които имам?!“ Препоръката е да се чете ден по ден от хора, които обичат философия, астрология, древни цивилизации, духовни практики. Книгата е труд, събрал 30 години духовни търсения и преподавателски опит. Това е първата книга от трилогия, ще последва Бялата книга, за личното осъзнаване и Червената книга, за чувствата и любовта. Книгата е наречена Черната, тъй като е свързана с цвета на Космоса, който е черен; липсващия, неведим цвят и за това е невидим на корицата;  тази книга служи да се разбере Кое какво е и Кой кой е, тя е пречистване на способността ни да виждаме и на преживяванията. Авторът е използвал и трите източника на знание: чрез теорията, чрез опита и чрез интуицията; като вдъхновението е най-висше според него (което и аз съм казвала в моя статия в блога, “Вдъхновението, искрата на живота“), авторът се стреми да е инструмент на Божествената воля и божествената любов и представя 366 медитации - по една за всеки ден.

Книгата съчетава древни мъдрости, извлечени от световните традиции, със съвременни философски и духовни размисли, което я прави едновременно универсална и лична. Целта на книгата не е просто да информира или забавлява, а да провокира размисъл и вътрешна промяна. Чрез поредица от ежедневни текстове, книгата представя същностни теми като любовта, вярата, съмнението, мъдростта, смъртта и вечността. Всеки откъс е изграден така, че да потопи в себеанализ и размишление. Книгата сравнява духовния път с лабиринт, защото също тъй криволичи, изпълнен е с предизвикателства и препятствия, но води към яснота и мъдрост. Медитациите могат да бъдат четени линейно – ден след ден, според календара. Но както във всеки лабиринт, има и свободно движение сред страниците, към все по-лични послания.

Премиери на книгата предстоят и в други градове: Бургас, 03 февруари; Варна, 04 февруари, Пловдив, 05 февруари.

 

Свами Тиртха e творчески псевдоним на Geza Racs, роден през 1959 г в Будапеща, Унгария. Завършва икономическо образование в “Колеж по външна търговия”, където изучава също и английски, руски, японски език и санскрит. В продължение на петнадесет години Свами Тиртха изнася лекции по санскрит и индология като гост-преподавател в университета в гр. Печ, Унгария. През 1996 г. основава Ведическо училище “Изгрев” (“Napkelet Veda-iskola”) в Будапеща, където при отворени врати се изнасят програми по хиндуистка философия и култура. Той е и главен редактор и автор на множество публикации в духовното списание “Раковина” (“Kagylokurt”), което се издава на унгарски език без прекъсване вече над 30 години. Свами Тиртха е председател на “Индуистко-унгарската културна асоциация” (“Hindu-Magyar Kulturalis Alapitvany”). По романа му “Оста на живота” е заснет пълнометражен игрален филм, който предстои да бъде излъчен за първи път на международните филмови фестивали през 2025г. Свами Тиртха живее в малък ашрам в сърцето на Унгария, пътува много и редовно посещава България, където води лекции и беседи на духовни теми. Той е монах от школата на бхакти в хиндуизма.