Американски ангели на сцената на Народния театър

„Ангели в Америка” е доста странна постановка, но със сигурност е събитие и трябва да се гледа. Не мога да дам еднозначен отговор дали ми е харесала или не, по-скоро да. Заслушвайки се в мнението на останалите зрители, чух различни мнения: „Очарована съм”, „Не можах да я разбера, много по американски беше”, „Не ми хареса”. Със сигурност обаче, ценителите на театъра трябва да гледат постановката, независимо от различните мнения, защото вкусът на всеки човек е различен, а тази постановка е нещо различно. Режисьор на спектакъла е Десислава Шпатова, сценография – Венелин Шурелов, костюми – Елица Георгиева, музика – Петър Дундаков. Участват Владимир Пенев, Владимир Карамазов, Стефания Колева, Мария Каварджикова, Снежина Петрова, Захари Бахаров, Бойко Кръстанов, Цветан Алексиев.

Музиката беше доста интересна, на моменти изненадваща, на моменти разтрисаща; танците на актьорите бяха забавни. Костюмите, декорите и специалните ефекти ми харесаха.

Постановката е по текст на Тони Кушнър, който в началото на 1990-те пише “Ангели в Америка”, която печели “Пулицър ", две награди “Тони”, две награди Drama Desk, награда на Кръга на Нюйоркските критици, две номинации за наградата “Оливие”. Текстът е повече от 5 часа и в САЩ е бил игран в две части, а тук текстът е разположен в 2 часа и малко (едва ли българската публика ще издържи 2 части по над 2 часа). По двете части на ”Ангели в Америка" е заснет мини сериал (режисьор Майк Никълс, с участието на Ал Пачино, Мерил Стрийп и Ема Томпсън). Филмът е с рекордните 21 номинации за наградите "Еми" и печели наградата за най-добър мини сериал. 

Действието се развива през 80-те години в Ню Йорк. Засягат се основните теми, които вълнуват щатите по онова време – републиканското управление на Рейгън, политическите похвати във Вашингтон, убийството на Етел Розенберг, религията (евреи и мормони), хомосексуалността и транссексуалността, разпространението на „чумата на 20 век” – СПИН, депресията и зависимостите, които поражда тя в човек, търсещ семейно щастие, любовта, страховете, разделите. Темите са развити от подтискащ собствената си същност в борбата със себе мормон-гей, който е женен и се бори с природата си като по този начин прави жена си нещастна, депресирана и зависима от хапчета; хомосексуална двойка, в която единият е болен от СПИН, а другият го напуска от страх, да не се изправи пред лицето на смъртта; влиятелен в политиката адвокат, който до края на живота си отказва да признае, че е гей; афроамериканец – травестит и тн и тн. Забележителното е, че всеки актьор играе по няколко роли – и мъжки, и женски, а също и халюцинациите на героите. Актьорите играят много добре

Постановката е част от американския сезон в Народния театър „Иван Вазов" с пиеси, поставени с подкрепата на фондация "Америка за България": "Ангели в Америка", "Полет над кукувиче гнездо", "Август в Оклахома" и "Смърт на търговски пътник".

„Карнавал.com” – трилър като на кино в Младежкия театър

снимка от monitor.bg

Младежкият театър „Николай Бинев” има нова постановка в репертоара си - „Карнавал.com”. Премиерата на спектакъла е била на 26 февруари 2011. Постановката е по текст на испанския писател Жорди Галсeран. Режисьор е Василена Радева, сценографията е на Никола Налбантов, музиката е на Мартин Каров. Участват: Койна Русева, Деян Ангелов, Елена Бърдарска, Ангелина Славова, Вихър Стойчев. Постановката според мен е силна и интригуваща. След успеха на „Нордост - Приказка за разрушението” (също много силна постановка, заслужава си да се гледа), режисьорката Василена Радева отново поставя текст в Младежкия театър; „Нордост" й донесе награда "Аскеер 2010" за изгряваща звезда и номинация за режисура за "Икар 2011".

Действието се развива в един полицейски участък в рамките на един ден, през който полицаите разследват отвличане на дете. Действието е динамично, напрегнато, постоянно градира, зрителя няма търпение да се разкрие престъплението и накрая завършва с отворен край. Все едно гледаш трилър по телевизията или на кино, на моменти дори те побиват тръпки – толкова силно и въздействащо играят актьорите.

Постановката е разказ за това, как едно събитие за секунди може да преобърне живота ни и за това, че не сме застраховани от това, да ни сполетят събития, които гледаме по телевизията в един свят, изпълнен с луди, терористи, сектанти, хакери; свят, в който отделния човек е крехък, незащитен, безпомощен. Свят на компютърни престъпления и хакери, на Интернет, в морето на който хората губят своята идентичност, личното си пространство и личните си данни, където всеки е следен и разголен до страшна степен, Интернет през който наблюдаваш другите и останалите наблюдават теб; свят, който представлява по думите на главната героиня „карнавал на хаховците”.

Декорите на спектакъла ми харесаха, интересно ми се стори и хрумването за „мултимедийни декори” (не зная дали това е правилно име, но подобен похват до сега съм гледала като част от сценографията само в Младежкия театър), костюмите също – актьорите изглеждат съвременно, като в модерен офис. Актьорите играят добре, силно и въздействащо; малко множко ми дойдоха псувните на героите и викането на К. Русева, но явно това е част от изграждането на обективен образ. Постановката ще се хареса на хора, които водят динамичен, напрегнат живот, използват пособия на съвременността като флаш-памет, уеб-камера и лаптоп, които имат реална представа за уязвимостта на хората в Интернет и в съвременния свят; за представители от едни други поколения може и да не е интересна. Заслужава си да се види, тепърва ще се играе в Младежкия.


Добавено на 18 април: Спектакълът има номинация за "Аскеер" 2011 за поддържаща женска роля на Ангелина Славова за ролята на програмистката Ана. Успех!

Да станеш жертва на нападение и грабеж

Тази седмица ми се случи неприятен инцидент – бях нападната и ограбена. Реших да напиша следния текст, не защото търся съчувствие или съжаление, а защото на всеки може да се случи и ако прочете нещо в тази връзка, може да вземе предпазни мерки, с които да ограничи щетите.

Случи се на 9 март към 20,30 часа в един сравнително спокоен и пенсионерски квартал на София, в който обаче се говори, че има доста наркомани. Според мен не е нормално посред бял ден да се нападат и ограбват хора в европейска столица – това може да се случи и се случва навсякъде по света, но не пречи гражданите да искат по-добра защита от страна на полицията по отношение на личната си неприкосновеност, здравето и собствеността си. Полицията ли не върши достатъчно добре работата си; полицаи ли не достигат, хората ли масово обедняха и освирепяха, какво ли не знам, та напоследък се увеличават грабежите?!

Шокът от това да те нападнат в гръб, изневиделица е голям. Следващите дни ходиш из квартала и се чудиш дали всеки мъж, който те загледа, не е нападателят ти. Шокът обаче, от факта, че оставаш на улицата с празни ръце, без нищо, без пари, без банкови карти, без документи за самоличност, без шофьорска книжка и талон, без ключове за дома (ами ако живееш сам и няма кой да те посрещне?!), без телефон (не знаеш нито един телефонен номер наизуст, нито един адрес на приятел или роднина наизуст), без флашка с документи, без лични вещи, които са ти скъпи и тн, та шокът от това, че ти вземат като че ли целия живот в една чанта е многократно по-голям. Положителното в случая е, че си здрав и жив (защото както казват дознателите, в по-голям процент от подобни случаи, жертвата е с наранявания, които също носят последици). В моя случай съм благодарна, че все още има добри хора – мъж, който беше наблизо и стана свидетел на случката ми даде телефон, за да се обадя на единствения номер, който си спомних; хора от блока, които извикаха полиция, намериха телефони на банките, в които имам сметки и ми дадоха да се обадя и да блокирам картите. Патрулката дойде за 5 минути, забележително бързо; обиколиха квартала със свидетеля, за да търсят извършители на деянието; закараха ме до приятел в квартала, за да проверя дали мога да спя там, предложиха телефон, за да блокирам сим-картата, но не успях тъй като бяха на друг оператор; впоследствие друг добър човек услужи с телефона си, за да се обадя да блокирам Сим-картата в телефона. Дойдоха дознатели доста бързо от съседния квартал, за да ме разпитат, даваха ми каквото им поискам-вода, кърпички, откараха ме после обратно до приятелката, в която можех да остана да спя; дори предложиха, ако няма къде да спя, да остана в районното :-); може да е майтап, но може и на някой в подобна ситуация да му се наложи да остане да преспи в районното без да е престъпник, стига дознателите да са достатъчно добри, както в моя случай. Не знам дали полицаите от патрулката и дознателите се държаха добре с мен, защото съм жена и съм пострадала; надявам се към всички отношението да е еднакво. Благодарна съм и на полицаите от патрулката, и на дознателите и на шефа на отдела от 7-мо Районно, че действаха бързо и с внимание към мен и в следващите два дни след случката (нямам връзки в полицията :-)). Радвам се, че все още има добри хора, които оказват помощ в беда и, че съм жива и здрава.

А сега за административната пътечка, която трябва да се извърви. За да ви издадат от Районното служебна бележка, че сте жертва на престъпление, трябва да платите такса от 2,50 лв по сметка на Столична Дирекция на Полицията в БНБ; за превода на тези 2,50 лв от повечето банки ще Ви вземат такса за превод 6 лв. След това като платите тези 8,50 лв ще можете да получите служебна бележка, която да представяте на компетентните органи по веригата. За да възстановите банковите си карти е необходимо да имате поне международен паспорт, щом са Ви откраднати личната карта и шофьорската книжка. Без международен паспорт ситуацията е доста тежка. Добре, че в България хората се идентифицират по ЕГН. За подмяна на дебитни карти в различните банки плащате между 5 и 10 лв на карта, срокът за преиздаване е между 5 и 7 работни дни и през това време не можете да оперирате ( да теглите пари) от сметките. За преиздаване на кредитна карта плащате 30 лв и чакате 10 работни дни. Като Ви откраднат личната карта трябва да отидете веднага в най-близката паспортна служба и да заявите кражбата, за да се отбележи в системата и да не може някой да си купи нещо (апартамент) с Вашата карта. В банките също трябва да съобщите за кражбата на лични документи. Като Ви откраднат шофьорската книжка и талона трябва да отидете в КАТ и да заявите кражбата. Тъпото в случая е, че ако отидете в столичния КАТ, а шофьорската книжка е издадена в друг град, съобщението ще стигне за незнайно колко дни?! няма единна система ?! и изискванията за издаване на дубликат на книжката в различните КАТ са различни – някъде могат да Ви искат медицинско, другаде да не искат ?! Няма ли единни изисквания в тази държава ?! За вадене на медицинско още 15 лв. След това отивате и подавате заявление за нови лични документи в паспортната служба и в КАТ като удостоверявате със служебната бележка (по-горе), че документите са откраднати, а не сте ги изгубили, за да избегнете глоби и плащате съответните такси за издаване на новите или дубликат лични документи. За издаване на дубликат на СИМ-карта – 12 лв, ще трябва да си купите и нови телефони. За подмяна на бравите и патроните да не говорим – до няколко стотин лева в зависимост от вратите Ви.

Изводите: не носете голяма сума пари в брой в себе си НИКОГА, нали за това имате по няколко карти; запишете си всички телефонни номера, адреси, мейли и рожденни дни на отделно място (например в тефтер, който да ползвате като загубите СИМ-картите си), постарайте се да запомните няколоко телефонни номера и адреси наизуст; не записвайте пиновете на банковите карти никъде; имайте резервни ключове при близък роднина или приятел в същия град. Вярвайте, че все още има и добри хора, които помагат в беда; не правете планове, ценето здравето си; живейте и се радвайте на всеки миг от живота си, като цените малките жестове и хората, които Ви подкрепят и обичат; защото подкрепата и любовта на хората около нас и времето помагат да преодолеем и най-тежките ситуации.