Жаждата за любов и пълнота в „Жажда”

Преди две вечери гледах един бутиков спектакъл на сцената на Младежкия театър -„Жажда”. Това е авторски спектакъл на Велимир Велев, който се играе от няколко години на различни сцени в София (Младежкия и Сфумато) и в Пловдив; участват млади актьори, завършили през 2007 актьорство за куклен театър (Александър Караманов, Живко Джуранов, Ивайло Енев, Александра Илиева, Милена Стоянова, Наталия Василева, Росен Русев, Силвия Петрова, Стоян Стоянов, Татяна Евтимова). Това е невербален спектакъл, тоест постановка, в която не се говори, няма текст и актьорите нямат реплики; те танцуват - говорят с тялото си; това е танцово представление. На сцената няма декори, само черни завеси, светлината е приглушена, артистите са облечени в черно; от време на време прожектори осветяват танцуващите актьори или чашите с вода, които носят в ръцете си през целия спектакъл.

В рамките на един час артистите танцуват под ритъма на музика със сменяща се динамика (която много ми допадна), като неизменно държат в ръцете си или други части от тялото чаши с вода, която изливат или си пресипват един на друг. Танцувайки и преливайки водата, артистите изразяват вечната жажда на хората за търсене, за срещи и любов и свързаните ситуации на отхвърляне, разочарование, преследване, съперничество, дори бой между конкуренти за един партньор, ревност, омраза; на желание за развлечение и разнообразие. Артистите използват израза на лицето и движението и езика на тялото, за да изразят цялата гама от емоции, които съпътстват човека в търсенето му на любов и щастие. Пластиката на телата е много успешна и зрителят може да разбере емоциите и историите на лирическите герои.

Спектакълът е вълнуващ и вдъхновяващ; на моменти дори в края ми се стори красив (когато една двойка танцуваше жаждата за близост, за сродна душа, за съединяване един с друг). Със сигурност символиката в спектакъла няма да бъде разбрана от доста хора; за това за мен това е един бутиков спектакъл, който си заслужава да се гледа.