Vaya con Dios с прощален концерт в София

Снимка БГНЕС

Снощи в зала 1 на НДК се състоя прощалния концерт на групата Vaya con Dios с българската публика. Тъй като бях останала с впечатлението за  концерт, който достави удоволствие на публиката, от предишното им гостуване през февруари 2011 (четете тук) и този път не пропуснах да взема билети. Харизматичната певица Дани Клейн беше придружавана от шестима музиканта: Сал ла Рока (контрабас), Франсис Перез (китара), Ханс ван Остерхоут (ударни), Уилям Лекомт (пиано), Тим де Жоне (тромпет), цигулар и от два беквокала, както и от трима души технически екип.

Групата излезе на сцената 20 минути след 20 часа и изнесе концерт от час и половина, който на мен и компания ни се стори кратък, искахме още, а предполагам и останалите зрители. Залата беше пълна. Концертът успя да ми създаде впечатление на камерен джаз концерт в стилен джаз-бар с новия аранжимент на старите хитове, с приглушената светлина, насочваните прожектори към даден изпълнител, със светлините в синьо, розово, бяло, с черните костюми на музикантите, беквокалистите и солистката. На сцената имаше малък подиум, на който бяха разположени ударните и контрабаса, отстрани беше разположено пиано и перкусии. Дани Клейн беше облечена в семпъл тоалет  в три части с панталон и блуза в черно и със сако в златисто, с коса прибрана в  стилен кок. Останалите от бенда също бяха в черно. Групата изпълни някои от най-големите хитове през годините като "Don't Cry for Louie", "Puerto Rico", "Johnny",  "What's А Woman?", "Just A Friend Of Mine",  "Don't Break My Heart" (която прозвуча много красиво), „Pauvre diable“ (която ми е любима от последния им албум и която поразмърда малко публиката, нея Дани изпълни в нов вариант с единия беквокал), „Je l’aime, je l’aime“ (химн на ромите) и „Nah Neh Nah", в нов джаз аранжимент. Към края на първия час музикантите и певците излязоха, публиката започна да пляска и да подканя за още, след което групата излезе отново и изпя два биса, като закри концерта с „Nah Neh Nah" при станала на крака, пееща на припева, пляскаща и танцуваща зала. Преди изпълнението на „Je l’aime, je l’aime“ певицата направи кратко политическо изказване, в което ни порица, че трябва да интегрираме по-добре ромите и онеправданите например проститутките, тъй като независимо, че работят за мафията, те са хора като нас, с права като всички останали граждани и са поставени в това положение заради незаинтересовоността на мнозинството, при което отдаде почит на ромите с изпълнението на химна им „Джелем, джелем“, като изпълни „Je l’aime, je l’aime“ на френски и после премина на цигански с „Джелем, джелем“. Дани представи музикантите и певците поотделно в различни песни и като цяло не си общуваше много с публиката. Публиката от своя страна малко беше поумряла, нямаше станали, танцуващи, пеещи като на други концерти в тази зала, нямаше дори пляскащи на песните въпреки подканянията от страна на беквокалистите.  Дани Клейн казва в свое интервю: „Когато съм на сцената, предпочитам да изпълнявам новите си песни, защото в тях има нови мотиви, нова мелодия. Затова обичаме да правим нови аранжименти на старите ни парчета - за да се превърнат в нещо ново“. За това групата представи нови аранжименти на всички свои хитове, които на мен и компания харесаха, но може би залата не възприемаше лесно, за това и беше позаспала; не може да се отрече обаче, че след края на песните аплодираше бурно и разсейваше впечатлението ми, че спи. Самата певица остави в мен впечатлението за поотслабнал, позагубил своята мощ, глас и за лека умора. Като цяло концерта протече тихо, спокойно, на моменти красиво, но остави впечатление за нещо липсващо.