Една Любовна песен

снимка на МТ "Н. Бинев"

"Любовта изостря сетивата,

любовта пречиства,

любовта прави светлината по-ярка,

храната по-вкусна,

животът по-уханен и ароматен,

светът по-красив,

а нас – по-добри."   МТ „Н. Бинев“

Снощи гледах една Любовна песен на камерната сцена на Младежки театър „Николай Бинев“. Постановката е от миналия сезон (премиера февруари 2012), но незнайно защо не ми беше попадала в полезрението до обявяването на номинациите за наградите ИКАР 2013, връчвани от Съюза на артистите в България, при което Силвия Лулчева получи номинация за главна женска роля за ролята си на Джоан в спектакъла. Спектакълът е по съвременната пиеса на Джон Колвенбак, играна за първи път в Лондон през 2006 г. Режисьор е американският драматург с български корени Андрю Волкофф, сценография и костюми: Елена Иванова, Ралица Русева, музика: Мартин Каров. Участват: Силвия Лулчева, Светослав Добрев, Николай Луканов, Елена Бърдарска, Александър Хаджиангелов.

„Любовна песен“ е романтична комедия, чиято поанта е любовта, възприятието ни за нея, отсъствието й придружено от самотата, присъствието й в живота ни и промяната, която носи около нас. Любовта кара отнесения самотен младеж да вижда живота около себе си, да усеща мириса на дърветата и вкуса на храната, да чува глъчката на децата и песента на птиците, да усеща апартамента си по-светъл и тялото си по-енергично до момента, в който трябва да реши дали желае въображаемо влюбване и пълноценен живот или самота и тъмнина (решението не би било трудно за никой). Любовта на странника преобразява освен него, и близките около него, потънали в рутина, спорове, работохолизъм и педантизъм. Историята е типична за съвременния свят, психологията на героите отразява типажи от живота около нас; дори смятам, че всеки зрител би се разпознал с голям успех в отделни моменти в отделните герои. Сюжетната линия е динамична, времето не се усеща и спектакълът не доскучава. Постановката много ми хареса, както и на моите приятели. Актьорският състав игра много добре, Николай Луканов прави страхотна роля на отнесен, странен, самотен млад мъж, на ръба на лудостта, а Силвия Лулчва прави много силна роля като неговата сестра Джоан. Сценографията е много интересна, подвижна стена от едната страна с тухлички, от другата с модерна мазилка разделя сцената на две жилища – едното тясно, тъмно, семпло и самотно, а другото просторно, широко, осветено, комфортно с кожения диван и широкия кухненски плот, по който се размятат десетки бутилки вино. Костюмите ми харесаха, подходящи за типажите; най-вече харесах дрехите на Джоан. Зрителите доста аплодираха накрая, мисля, че като цяло спектакълът се хареса на всички. Препоръчвам постановката за гледане.