Американски балет за България – III

снимки на Софийска опера и балет

Между 19 и 28 април любителите на танца и балета имаха възможността да се насладят на 7 балетни спектакъла в София, в рамките на програмата “Американски балет за България”, организирана за трета поредна година от сдружение “Кълчъръл бриджис”, фондация “Америка за България” и Софийска опера и балет. Тазгодишното издание на „Американски балет за България” протече на две сцени: в зала 1 на НДК в две поредни вечери можеха да се гледат изпълненията на една от най-добрите балетни компании в САЩ – „Алвин Ейли”, а на сцената на Софийска опера и балет гледахме произведения на едни от най-добрите американски хореографи на 20 век – Джордж Баланчин, Джером Робинс и Уилям Форсайт.

Аз изгледах четирите балета, включени в цикъла „Големите американски хореографи", поставени от трупата на Софийска опера и балет и оркестъра на Софийска опера и балет с диригент Борис Спасов. Началото на спектакъла постави "Кончерто Бароко" (Concerto barocсo) - Концерт за две цигулки и оркестър по музика на Йохан Себастиан Бах. Хореографията и костюмите са дело на Джордж Баланчин. Постановчик на Concerto Barocco, както и на Па де дьо, по хореографията на Баланчин, е Даян Уайт (оторизиран постановчик на The George Balanchin Trust). Костюмите на солистите бяха изцяло в бяло, но не бяха нещо особено – обикновени бели трика с полички (запазен знак на хореографа). Ансамбълът  губеше доста често синхрона помежду си, което смущаваше леко (кога балерините ни ще се научат, че синхронът във фигурите е много, много важен?! Да гледат по-често рускините, които танцуват в синхрон като роботи).

След това следваше Па де дьо по музика от П. И. Чайковски, откъс от Лебедово езеро отново по хореография на Баланчин. Солисти бяха Боряна Петрова и Александър Александров. Историята на 8-минутното изпълнение по музика на Чайковски започва от Болшой театър и една неуспешна постановка на "Лебедово езеро" през 1877 г., музиката не е част от оригиналните партитури на балета и затова и не се играе при нито една възстановка на балета до 1953 г., когато написаната част е открита в архивите на Болшой  и дебютира за първи път на сцена през 1960 г. по хореография на Баланчин. Това беше частта, която най-много харесахме аз и компанията. Костюмите бяха красиви, Боряна Петрова беше в красива, ефирна розова рокля и сякаш прелиташе като пеперуда по сцената. Двойката танцуваше и стоеше красиво и нежно на сцената.

След това беше танцът  "По средата, леко издигнат" (In the middle, somewhat elevated) по хореография на Уилям Форсайт и музика на Том Уилямс с постановчик австралийската балерина Катрин Бенетс.  Спектакълът е създаден през 1987 г. по поръчка на балетиста Рудолф Нуреев за Парижката опера и балет и балетиста Силви Гилем. Спектакълът на мен ми хареса като костюми (трика в зелено) и техника на танца (солистите танцуваха с много добра техника под бързите тактове на музиката), но музиката ме издразни (остри звуци сякаш от чукове и търкания на метал, които прорязват сцената и публиката и направо пробиват дупка в мозъка); според мен с голям успех музиката би могла да действа като психотронно оръжие или средство за измъкване на информация при дълги разпити в неоторизираните щатски затвори например. Компанията едва издържа до края на тази част, щеше да се изниже, ако бяхме по-близо до вратата на залата. Като цяло тази част от спектакъла за някои сигурно е била дразнеща, за други въздействаща и затрогваща.

Последната част от спектакъла беше комичният балет "Концертът" (The Concert) по музика на Фредерик Шопен и хореография на Джером Робинс с постановчик Киплинг Хюстън, автор на костюмите Айрийн Шараф, художник на костюмите Холи Хайнс, сценография Соул Стайнбърг. На тази част публиката доста се посмя, включително и аз. "Концертът" е една пародия на класически концерт, изнасян от Шопен, която Робинс поставя за първи път през 1956 г, описвана е като  една от най-приятните, забавни и свежи балетни хореографии, на които човек може да попадне. Гост-пианист беше Георги Черкин. По време на рецитала на Шопен балетистите играят публика, която пуска фантазията си в действие, а Робинс я пресъздава в танц (например танц на пеперуди, при който пианистът ги гони с кепче по сцената). Костюмите бяха интересни (включително интересни шапки), музиката беше приятна, изпълнителите танцуваха и играеха, включително и Георги Черкин прояви актьорски талант, с което забавляваха публиката.

Учуди ме, че в публиката имаше много дечица на всякаква възраст от две до дванадесет години, които заслужават да бъдат похвалени, защото издържаха два часа и половина без да говорят, плачат и пречат на възрастните да гледат (дори на нашия ред имаше дете на годинка и половина, което преди втория антракт заспа и родителите си тръгнаха). Браво на хората, че възпитават децата в любов към танца; аз обаче до сега съм водила моите племенници само на балет за деца (за което съм писала тук и тук). Като цяло на мен спектакъла ми беше интересен, но не ми хареса така, както ми хареса „Американски балет за България - 2” (за който писах тук). Компанията пък остана разочарована и съжали, че не сме гледали трупата „Алвин Ейли” в НДК. За мен спектакълът беше приятно и на моменти красиво изживяване, бягство от действителността, разнообразие от работния делник и потапяне в друг свят за кратко, за това смятам, че въпреки минусите в спектакъла, ще продължа да гледам трупата на Софийския балет. На публиката явно много й хареса спектакъла, тъй като трупата получи накрая много аплодисменти, а солистките получиха много цветя.