Американски балет за България – III

снимки на Софийска опера и балет

Между 19 и 28 април любителите на танца и балета имаха възможността да се насладят на 7 балетни спектакъла в София, в рамките на програмата “Американски балет за България”, организирана за трета поредна година от сдружение “Кълчъръл бриджис”, фондация “Америка за България” и Софийска опера и балет. Тазгодишното издание на „Американски балет за България” протече на две сцени: в зала 1 на НДК в две поредни вечери можеха да се гледат изпълненията на една от най-добрите балетни компании в САЩ – „Алвин Ейли”, а на сцената на Софийска опера и балет гледахме произведения на едни от най-добрите американски хореографи на 20 век – Джордж Баланчин, Джером Робинс и Уилям Форсайт.

Аз изгледах четирите балета, включени в цикъла „Големите американски хореографи", поставени от трупата на Софийска опера и балет и оркестъра на Софийска опера и балет с диригент Борис Спасов. Началото на спектакъла постави "Кончерто Бароко" (Concerto barocсo) - Концерт за две цигулки и оркестър по музика на Йохан Себастиан Бах. Хореографията и костюмите са дело на Джордж Баланчин. Постановчик на Concerto Barocco, както и на Па де дьо, по хореографията на Баланчин, е Даян Уайт (оторизиран постановчик на The George Balanchin Trust). Костюмите на солистите бяха изцяло в бяло, но не бяха нещо особено – обикновени бели трика с полички (запазен знак на хореографа). Ансамбълът  губеше доста често синхрона помежду си, което смущаваше леко (кога балерините ни ще се научат, че синхронът във фигурите е много, много важен?! Да гледат по-често рускините, които танцуват в синхрон като роботи).

След това следваше Па де дьо по музика от П. И. Чайковски, откъс от Лебедово езеро отново по хореография на Баланчин. Солисти бяха Боряна Петрова и Александър Александров. Историята на 8-минутното изпълнение по музика на Чайковски започва от Болшой театър и една неуспешна постановка на "Лебедово езеро" през 1877 г., музиката не е част от оригиналните партитури на балета и затова и не се играе при нито една възстановка на балета до 1953 г., когато написаната част е открита в архивите на Болшой  и дебютира за първи път на сцена през 1960 г. по хореография на Баланчин. Това беше частта, която най-много харесахме аз и компанията. Костюмите бяха красиви, Боряна Петрова беше в красива, ефирна розова рокля и сякаш прелиташе като пеперуда по сцената. Двойката танцуваше и стоеше красиво и нежно на сцената.

След това беше танцът  "По средата, леко издигнат" (In the middle, somewhat elevated) по хореография на Уилям Форсайт и музика на Том Уилямс с постановчик австралийската балерина Катрин Бенетс.  Спектакълът е създаден през 1987 г. по поръчка на балетиста Рудолф Нуреев за Парижката опера и балет и балетиста Силви Гилем. Спектакълът на мен ми хареса като костюми (трика в зелено) и техника на танца (солистите танцуваха с много добра техника под бързите тактове на музиката), но музиката ме издразни (остри звуци сякаш от чукове и търкания на метал, които прорязват сцената и публиката и направо пробиват дупка в мозъка); според мен с голям успех музиката би могла да действа като психотронно оръжие или средство за измъкване на информация при дълги разпити в неоторизираните щатски затвори например. Компанията едва издържа до края на тази част, щеше да се изниже, ако бяхме по-близо до вратата на залата. Като цяло тази част от спектакъла за някои сигурно е била дразнеща, за други въздействаща и затрогваща.

Последната част от спектакъла беше комичният балет "Концертът" (The Concert) по музика на Фредерик Шопен и хореография на Джером Робинс с постановчик Киплинг Хюстън, автор на костюмите Айрийн Шараф, художник на костюмите Холи Хайнс, сценография Соул Стайнбърг. На тази част публиката доста се посмя, включително и аз. "Концертът" е една пародия на класически концерт, изнасян от Шопен, която Робинс поставя за първи път през 1956 г, описвана е като  една от най-приятните, забавни и свежи балетни хореографии, на които човек може да попадне. Гост-пианист беше Георги Черкин. По време на рецитала на Шопен балетистите играят публика, която пуска фантазията си в действие, а Робинс я пресъздава в танц (например танц на пеперуди, при който пианистът ги гони с кепче по сцената). Костюмите бяха интересни (включително интересни шапки), музиката беше приятна, изпълнителите танцуваха и играеха, включително и Георги Черкин прояви актьорски талант, с което забавляваха публиката.

Учуди ме, че в публиката имаше много дечица на всякаква възраст от две до дванадесет години, които заслужават да бъдат похвалени, защото издържаха два часа и половина без да говорят, плачат и пречат на възрастните да гледат (дори на нашия ред имаше дете на годинка и половина, което преди втория антракт заспа и родителите си тръгнаха). Браво на хората, че възпитават децата в любов към танца; аз обаче до сега съм водила моите племенници само на балет за деца (за което съм писала тук и тук). Като цяло на мен спектакъла ми беше интересен, но не ми хареса така, както ми хареса „Американски балет за България - 2” (за който писах тук). Компанията пък остана разочарована и съжали, че не сме гледали трупата „Алвин Ейли” в НДК. За мен спектакълът беше приятно и на моменти красиво изживяване, бягство от действителността, разнообразие от работния делник и потапяне в друг свят за кратко, за това смятам, че въпреки минусите в спектакъла, ще продължа да гледам трупата на Софийския балет. На публиката явно много й хареса спектакъла, тъй като трупата получи накрая много аплодисменти, а солистките получиха много цветя.

Танц, красота, грация, приказка - „Американски балет за България 2”

На 19 и 20 април в Софийската опера и балет се играха първите спектакли от инициативата „Американски балет за България - 2”. Тази съвместна инициатива на Софийска опера и балет, Сдружение “Cultural Bridges” и Фондация „Америка за България” включва трите балетни творби: “Ла Сорс”, „Скрябин квинтет” и „Шехерезада” и е част от проекта „Балетът по света”, по идея на българския балетист и хореограф Момчил Младенов, като надгражда успешната първа инициатива от проекта – “Баланчин и Фарел”: „Американски балет за България”, реализирана през първата половина на 2011г. Балетът “Шехерезада” на Катрин Поузин е премиера за Европа.

Спектакълът беше като цяло много красив и приказен и си заслужава да се гледа, тъй като представя балет от световна величина; следващите представления ще бъдат на 28 и 29 април.

Балетът “Ла Сорс” (премиера за Източна Европа), е по музика на Лео Делиб и по хореография на Джордж Баланчин; постановката е на Даяна Уайт (бивша примабалерина на "Ню Йорк Сити Балет" и оторизиран постановчик на The George Balanchine Trust), костюми Холи Хайнс; диригент Борис Спасов; участват Марта Петкова, Цецо Иванов, Иванка Касабова, ансамбъл и оркестър на Софийска опера и балет. Този балет няма сюжет, няма и декори на сцената, само балетисти, които танцуват с грация и с добрата техника на движенията разкриват красотата на танца. Балетът "Ла Сорс" е известен още като "розовият балет", тъй като всички костюми са в розово. Костюмите за "Ла Сорс" се правят у нас по модел и под стриктния контрол на бившия главен дизайнер на "Ню Йорк сити балет" Холи Хайнс. Четох някъде, че шивачите в Софийската опера за пръв път усвояват нова техника на шиене на пачките от две части; костюмите наистина бяха  много красиви, в бледо розово, но мен малко ме издразни, че на всички балерини се личеше мястото, в което се събират двете части – ако е по-удобно за балерините добре, но ако методът на шиене се променя, само защото го е показал американски дизайнер – не си струва. Премиерата на балета е била през 1968 г, продължителност 27 минути.

„Скрябин квинтет” е балет по музика на Александър Скрябин, хореография Момчил Младенов, със специалното участие на Георги Черкин (пиано), костюми Християна Михалева-Зорбалиева; участват: Виолета Ангелова (солистка на балета на Сюзан Фарел) и Момчил Младенов, Венера Христова и Дойчин Дочев. Премиерата на балета, с продължителност 15 минути, е през 2012 г. Танцьорите изпълняваха своя танц единствено под акордите на пиано, за това балетът се нарича квинтет – петият участник е Георги Черкин. Накрая балетистите заедно с известния пианист получиха много аплодисменти. След това изпълнение имаше дълъг антракт от 20 минути, за да се подготви сцената за следващия спектакъл – „Шехерезада”.

„Шехерезада” е балет по музика  от сюитата на Н. А. Римски-Корсаков, хореография Катрин Поузин, постановка Мирей Фаварел и Момчил Младенов, сценография Валентин Топенчаров, художник на костюмите Джудана Лин, диригент Борис Спасов, изпълняват солисти и балет, и оркестър на Софийска опера и балет, соло цигулка Ирина Стоянова. Спектакълът беше много красив и приказен, костюмите бяха също много цветни, красиви. В началото балетът започна с арабска музика на запис, след което се включи оркестъра на Софийската опера и балет. Сцената е украсена със семпли декори, които са допълнени от мултимедийни декори, които ни показват корабът на Синбад, Птицата Рока, Лунният Принц с летящия кон, който отлита до Луната и взима своята принцеса, вълшебната лампа. Хореографията разказва историята на Шехерезада, която разказва поредица от 1001 приказки на султан Шахриар и по този начин го покорява и омилостивява, като на сцената се разкриват в танц, музика и мултимедия историите на Синбад Мореплавателя, Аладин и вълшебната лампа, Лунния принц и Лунната принцеса, Птицата Рока и др. Накрая спектакълът събра дългите аплодисменти на залата и подвиквания браво.

Спектакълът „Американски балет за България – 2” е много добър, интересен, красив и си заслужава за се гледа, остават две възможности за сега  - 28 и 29 април. Приятно гледане.