Вторник вечер, 19-ти април в Зала България беше открит ежегодният Европейски музикален фестивал с концерт „МИЛА ГЕОРГИЕВА свири МОЦАРТ“ в изпълнение на Мила Георгиева, цигулка и оркестъра на Класик ФМ радио, с диригент Максим Ешкнази.
В програмата бяха включени произведения на Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791).
Концертът започна празнично и завърши тъжно, минорно. В началото чухме кратко представяне на оркестъра на Класик ФМ радио, който с това събитие започва честване на 20-тия си юбилеен сезон. Основателят на орекстъра Васил Димитров връчи награда Кристална лира на концертмайстора Людмил Ненчев, който пък от своя страна прави 30 години концертна дейност. След това се насладихме на увертюрата към операта „Сватбата на Фигаро“ под диригентството на Васил Димитров.
След това на сцената излязоха Мила Георгиева и Максим Ешкенази и ни представиха Концерт за цигулка и оркестър №3 в сол мажор и Концерт за цигулка и оркестър №5 в ла мажор. На мен лично ми хареса повече като че ли вторият концерт. Мила свири на цигулка Страдивариус от 1703г. и винаги ми е харесвало как свири фино, нежно и емоционално, но не съм музикант. Бях обаче с компания музиканти, които коментираха, че са се възхитили на „излятите тонове на струна ми“. Музиката на Моцарт успокоява, умиротворява. След двата концерта Мила изсвири два биса. „Размисли“ на Ж. Масне разчувства залата, и за разлика от предходните кашляния, скърцания и движения по време на двата концерта, сега като че ли никой не смееше да помръдне, за да не смути изящния звук; залата стоеше притихнала и се наслаждаваше. Безупречно свирене на Мила както винаги, когато съм я слушала и едва сега като че ли се впечатлих, че свири без ноти; предишни пъти може би не съм обръщала внимание.
След двата биса трябваше да чуем по програма Симфония №17 в сол мажор, но Максим излезе и каза, че не може да продържи да дирижира, защото е загубил свой близък преди седмица и в момента му е тежко. Вместо това чухме Adagio for Strings, Op. 11 на Samuel Barber, беше много тъжно и по-емпатичните от нас се просълзиха от музиката и сълзите на диригента. Мир на душата на тръгналия си... през последната година се научих да гледам по-философски на тези моменти под влияние на духовните школи от изтока и да ги приемам като преход; всъщност душата не се губи, тя не умира, умира материалната обвивка, а душата продължава пътя, който е избрала и не е нужно да страдаме (всъщност терапевтите казват, че хората не страдат заради човека, който си е тръгнал, а за самите себе си, което е излишно). И така тъжно, минорно, без ръкопляскания, стаанахме и си тръгнахме, и концертът завърши. На път за вкъщи се размислих за професионализма, за това как трябва да се държим в тежки моменти на работното си място (тоест на сцената, пред хора), дали трябва да разкриваме емоции и чувства и т.н. и тъй като по-скоро приличам на Максим, човек - емоционален, романтик, открит и честен, предпочетох емпатията пред критиката и реших, че и аз вероятно бих реагирала така..
22-рото издание на „Европейски музикален фестивал“ е част от Календара на културните събития на Столична община. Форумът ще се проведе от април до ноември с финансовата подкрепа на Министерството на културата, Национален фонд „Култура“ и Столичната община.
Публикации
