Моят сезон 2024/2025 в Софийска опера и балет, част 4 - операта "Фалстаф"

На 27-ми февруари в Софийска опера и балет се състоя премиерата на  операта „Фалстаф“ от Джузепе Верди; следващите спектакли са на 28 февруари, 1 и 2 март. Либретото на операта е на Ариго Бойто по пиесата „Веселите уиндзорки“ от Уилям Шекспир. След успеха на „Аида“ през 1871 г. Верди се оттегля и не създава нищо цели петнайсет години. Едва след успеха на „Отело“ през 1887 г, той решава да създаде нещо смешно.

Настоящата постановка е дело на италиански екип: режисьор – Марко Гандини, сценография – Итало Граси, костюми – Анна Биаджоти. 

В ролите гледахме: Сър Джон Фалстаф – Кирил Манолов; Форд – Венцеслав Анастасов; Алис Форд – Габриела Георгиева; Нанета – Силвия Тенева; Фентън – Емил Павлов; Мисис Куикли – Мариана Пенчева; Мег Пейдж – Мария Радоева; Доктор Каюс – Красимир Динев; Бардолф - Николай Павлов; Пистол – Александър Носиков; оркестър и хор на Софийската опера. Диригент на оркестъра бе Григор Паликаров. (3.00 часа с два антракта)

В началото на спектакъла публиката бе помолена да запази минута мълчание, защото оркестърът се разделя в този ден с дългогодишен свой член (погребението е било часове преди премиерата). Мир на душата му. Публиката стана на крака, и спази минута мълчание, усети се много силна енергия в залата. След това премиерата започна. Браво за оригиналната сценография, много интересни решения за отделните сцени. Костюми, грим също са подходящи, оригинални и красиви. В първото действие фрустрираща беше играта със субтитрите, което продължи и във второ действие след антракта – служителят, който трябваше да ги пуска навреме, или бавеше, или превърташе с голяма скорост, което по мое мнение е недопустимо за премиера. В първо действие оркестърът се чуваше по-силно от певците, което също не беше добре, но във второ и трето действие беше по-добре. Във второ и трето действие при масовите сцени се създаваше усещането за лек хаос на сцената, не зная дали това е била целта. Операта е много забавна, певците като цяло играха много добре, успяха да предадат комизма в ситуациите. Браво, беше много забавно. Нашата компания повече хареса пеенето и присъствието на Венцеслав Анастасов като Форд и Мариана Пенчева като Мисис Куикли. Аз харесах и дуетите на Емил Равлов (Фентън) със Силвия Тенева (Нанета). В края на представлението изпълнителите получиха дълги аплодисменти, примесени с викове Браво и други викове и крясъци, което беше странно (не разбрах защо беше това викане). Плюс това ставането на крака е странна практика в този театър, която не се наблюдава в други оперни театри например в Италия и Германия. Препоръчвам за гледане, заради оригиналната сценография и костюми, заради забавната игра на певците и заради забавния сюжет.

 

Премиерата на операта е на 9 февруари 1893 г. в Миланската Скала. Присъстват кралски особи, аристократи, критици и хора на изкуството от цяла Европа. Диригент е Едоардо Маскерони. Някои от номерата са бисирани, а след спектакъла Верди и целият състав са аплодирани повече от час, като в следващите месеци е поставена в много градове в Италия и се играе десетки пъти, като кралят решава да награди за първи път Верди.

Настоящата постановка на „Фалстаф“ е трета за Софийската опера. За първи път у нас последната творба на Верди е представена в Софийската опера на 10.02.1942 с диригент Едмондо де Веки и режисьор Петър Райчев. Следващата премиера е на 14.06.1986 г. с диригент Димитър Манолов и режисьор Светозар Донев. 

 

*статията съдържа снимки и текст на Софийска опера и балет

Моят сезон 2024/2025 в Софийска опера и балет, част 3

През този сезон Софийска опера и балет постави красивия балет „Баядерка” на 14 и 15 февруари. Аз имах удоволствието да го изгледам втората вечер. За първи път на сцената на Софийската опера и балет бе представена цялостната оригинална версия на този балет още през 2012 година, за което този блог е писал тук.

„Баядерка” е балет от Лудвиг Минкус, либретото е на Сергей Худеков, а хореографията е на Мариус Петипа. Балетът е вдъхновен от драмата на древноиндийския поет Калидас и баладата на Гьоте „Баядерка". Балетният спектакъл, който Софийската опера и балет представя, е дело на руския хореограф Павел Сталинский; сценография Борян Белчев, костюми Християна Михалева. Диригент на спектаклите бе Григор Паликаров.

Действащи лица: Дугманта, Раджа – Румен Бонев; Гамзати, негова дъщеря – Елена Петрова (дебют); Солор, воин - Цецо Иванов; Никия, баядерка - Катерина Петрова; Великият брамин – Матю Уитъл; Магедавея, факир- Самуел Перерйра; Толорагва, воин – Теодор Воденичаров; Златен Бог – Симеон Атанасов. Участват оркестъра и кордебалет на Софийска опера и балет и ученици от Националното училище за танцово изкуство. (2.45 часа)

Сюжетът разказва история за любов, вярност, саможертва, измяна, завист, омраза, коварство, отмъщение и убийство. Действието се развива в древна Индия и разказва за страстната любов и саможертва на баядерката Никия към смелия войн Солор; за любовта на Великия брамин към баядерката и отмъщението му.

Спектакълът много ни хареса; музиката е много приятна и звучи красиво; част от костюмите са много красиви, за други се чудихме с моята приятелка дали са адекватни за мястото на действие. Всички солисти играеха много артистично. Много ми харесаха второто и третото действие; бяха празник за сетивата, видяхме букет от красиви костюми и красиви танци и чухме красива музика; прекрасни картини, изпълнени с изящество, грациозност, красота и емоция. Харесаха ми поддръжките на Цецо Иванов; грацията и изпълнението на Елена Петрова като Гамзати; малката и голямата четворка балерини и триото сенки (напоследък съм фен на Кристина Чочанова - отличава се и в Лебедово езеро, и в Баядерка). Публиката много аплодира Симеон Атанасов като Златния Бог, и Елена Петрова като Гамзати. Имаше викове Браво и дълги аплодисменти. Въпреки, че спектакълът е с два антракта и продължава два часа и половина, времето не се усеща. Препоръчвам го горещо за гледане на хората, които харесват балет, красивото в живота, любовта и приказките.

 

Павел Сталинский е един от най-известните руски хореографи. Неговият баща, Алексей Сталински, също е бил балетист и хореограф. Павел пристига в София през май 2012 година, за да постави балета „Баядерка” и в този вариант балетът се играе и до днес. Това е един от най-трудните балети, подобно на „Лебедово езеро”. Той е сред върховете в сценичното изкуство.

 

*статията съдържа текст и снимки от страницата на Софийска опера и балет

Моят сезон 2024/2025 в Софийска опера и балет, част 2

„Лебедово езеро е балетът на балетите“

На 31 януари гледах балета „Лебедово езеро“ от Пьотър И. Чайковски на Софийската опера и балет; беше наслада за душата; особено второ и трето действие.

В спектакъла гледахме Катерина Петрова като Одета/Одилия, Цецо Иванов в ролята на принц Зигфрид, Фредерико Пинто като Фон Ротбарт, Франческо Конджусти като шута, солисти и кордебалет на Софийската опера. Андрей Галанов дирижира оркестъра на Софийската опера.

Настоящата постановка на Софийската опера е по класическата хореография на Мариус Петипа и Лев Иванов в редакцията на Олег Дановски от 1996 г. (3.2 часа с три антракта)

Костюмите са много красиви, залата беше пълна и публиката аплодира много изпълненията на Фредерико Пинто като Фон Ротбарт и Франческо Конджусти като шута, като първия беше доста изразен, а втория доста техничен. На мен много ми харесаха и двойките, изпълнили испански танц, неаполитански танц, унгарски танц, мазурка, па де троа; както и всички лебеди, бяха приказни. Прекрасен балет, вдъхновяващ спектакъл. С красивите костюми, и приказния танц и музика балетът си е наслада за душата. Препоръчвам горещо за гледане.

 

Световната премиера на „Лебедово езеро“ е на 4 март 1877 г. в Болшой театър в Москва. Постановката е разочароваща и се играят едва четиридесет и едно представления. Мариус Петипа си спомня, че не е приел този факт и е помолил директора на Имперския театър Иван Всеволожски да му позволи да постави балета в Санкт Петербург, където балета постига огромен успех. На 15 януари 1895 в Мариинския театър е премиерата. Петипа създава хореографията за първо и трето действие, а Лев Иванов за второ и четвърто.

 

На 8 февруари пред препълнена зала на Софийска опера и балет бе изпълнена операта „Вълшебната флейта“ от Волфганг Амадеус Моцарт. Аз съм гледала операта в Берлин; сега бях с компания приятели и германка, музиковед от Берлин и ми беше интересно да направя сравнение с това, което съм гледала и да чуя мнението на гостенката.

Гледахме Ангел Христов – Зарастро, Емил Павлов – Тамино, Елеонора Джоджоска-Младенова – Памина, Станислава Момекова – Папагена, Красимир Динев – Моностасос, Мария Павлова, Наталия Стоянова и Александрина Стоянова-Андреева – Трите дами; със специалното участие от Италия на Киара Мария Фиорани – Царицата на нощта и Дарио Джорджеле – Папагено. Специално участие в постановката имат и деца от ДВТФ „Таласъмче“ с ръководител Димитър Костанцалиев. Диригент беше Светослав Борисов. (2.5 часа с един антракт)

Някои определят спектакъла като „модерна и новаторска постановка“ на режисьора Вера Петрова; сценография Моли О’Катън, костюми Марта Миронска. Вера Петрова поставя развитието на действието в 20-те и 30-те години на миналия век и рисува картината в Театъра на Царицата на нощта. Малко странно стояха надписите на български в декора, но пък сценографията като цяло беше много интересна, хареса ни; костюмите също повече ми харесаха от тези в Берлин; като цяло спектакъла много повече ми хареса като сценография и костюми от това, което бях гледала в Берлин. Киара Мария Фиорани беше страхотна като Царицата на нощта, а публиката доста аплодира и Дарио Джорджеле като Папагено; на мен ми хареса и Станислава Момекова като Папагена. В тази опера особеното е, че има и пеене, и говор, и повече игра, с което певците добре се справиха. В текста има много смисъл за силата на любовта и изпитанията към нея. Въпреки че чух, че имало лоши отзиви, аз препоръчвам спектакъла за гледане заради интересната сценография и доброто музикално и певческо изпълнение; а и все пак това е Моцарт, а колко често сте чули да се поставя Моцарт у нас?! Имаше дълги амплодисменти, така че явно публиката също хареса спектакъла.

 

“Вълшебната флейта“ е последната опера на Моцарт и една от най-играните творби на оперната сцена. Тя е по либрето на Емануел Шиканедер и е написана във формата на зингшпил, популярна по това време музикална форма, която съчетава пеене и говор. Премиерата на „Вълшебната флейта“ е във Виена на 30 септември 1791 г. Композиторът дирижира оркестъра, самият Шиканедер играе Папагено, а ролята на Царицата на нощта се изпълнява от сестрата на съпругата на Моцарт Йозефа Хофер. Въпреки че липсват рецензии за първите изпълнения, веднага става ясно, че Моцарт и Шиканедер са постигнали огромен успех. Операта привлича огромен брой зрители и достига стотици изпълнения през последните години на 18 век.

 

На следващата вечер, 9 февруари пак бях в същата зала с друга компания и гледахме сценичната кантата „Кармина Бурана“; балет по музика на ораторията на Карл Орф. Това бе единственото представление за сезона.

Идеята за тази версия на „Кармина Бурана“ е на италианския балетмайстор Фреди Франдзути. Той е автор на хореографията, режисурата, художественото осветление и костюмите.

Вокалните партии изпълниха Станислава Момекова – сопран, Венцеслав Анастасов – баритон и гост от Канада Никълъс Бърнс – контратенор. Солисти от балета бяха Памела Пандова, Кристина Чочанова, Кристиян Манев, Томас Ферейра, Мина-Василия Стоянова, Александър Александров, Георги Банчев, Матю Уитъл и Франческо Конджусти. Участваха оркестър, хор и кордебалет на Софийската опера, както и Детския хор на БНР. Диригент на спектакъла бе Игор Богданов. (1.45 часа с един антракт)

Хорът и оркестърът бяха много добри, вокалните солисти също събраха много аплодисменти. Диригентът придаваше сила и драматизъм в началото и края, при изпалнението на най-популярните фрагменти от музиката, които са и най-познати по цял свят. В текста има доста смисъл, ако се зачетеш и вникнеш. Балетът в определени моменти много ни хареса. Като цяло тази сценична кантата за солисти, хор и оркестър е нещо не толкова традиционно; и като цяло целият спектакър с балета е интересно да се види.

 

Спектакълът „Кармина Бурана“ се разделя на четири части. Първата част е посветена на Фортуна, Съдбата – на колелото на съдбата. Втората част е посветена на природата (Флора). Третата част е посветена на Кръчмата, разбирана като място за социализиране и на постигане на равенство. В четвъртата част интуитивно се подразбират възможностите за плътско удоволствие, свободната любов във всичките й форми, които извисяват девствеността на духа именно чрез отпадането на табутата на обществото и породените от морала ограничения.

 

  *текстът съдържа снимки и текст от сайта на Софийска опера и балет

Моят сезон 2024/2025 в Софийска опера и балет, част 1

 

На 29 ноември присъствах на премиерата на операта "Адриана Лекуврьор" - опера в 4 действия от Франческо Чилеа. Софийската опера посвети спектакъла на 29.11. на 90-годишния юбилей на мецосопрана Александрина Милчева; а на 15.12. чества 90 години от рождението на Райна Кабаиванска.

В главните роли видяхме Цветана Бандаловска – Адриана, Мартин Илиев – граф Маурицио, Виолета Радомирска – Принцеса ди Буйон; Веселин Михайлов – Мишоне, Бисер Георгиев – Принц ди Буйон. Участваха още Силвана Пръвчева, Александрина Стоянова-Андреева, Хрисимир Дамянов, Ангел Христов, Красимир Динев, балетът, оркестърът и хорът на Софийската опера. Диригент-постановчик е италианският маестро Франческо Роза, сценограф е Алфредо Троизи, костюмите са на Весна Радович, а хореограф е Людмила Илиева. Режисьор на постановката е Юлия Кръстева.

Преди началото на премиерата имаше вълнуваща церемония. Акад. Пламен Карталов, директор на Софийската опера, поздрави гостите. Александрина Милчева бе посрещната от публиката с огромен аплауз и викове „Браво!“. Карталов прочете писмото на президента на България Румен Радев до г-жа Милчева, в което отбелязва нейните огромни постижения и принос като артист и преподавател. Министърът на културата Найден Тодоров връчи на г-жа Милчева най-голямата награда на Министерството на културата „Златен век" – огърлие за изключителния й принос към българската култура. Станислав Почекански, председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци обяви, че на голямата певица е присъдено „Кристално огърлие". От името на Софийската опера акад. Карталов поднесе на г-жа Милчева Почетна грамота и диплом за целия й принос към оперното изкуство. Дълбоко трогната и развълнувана, Александрина Милчева се обърна накрая към зрителите с думите: „Вие сте моята публика. Където и да съм пяла по света в моята дълга кариера, тук най-много съм усещала специалната близост с вас. За да бъда истинска и вярна на това, което правя – това го дължа на вас. Аз съм усещала вашата енергия и обич и много ви благодаря за това".

Спектакълът много ни хареса, костюмите бяха пищни, много красиви, в духа на епохата; сценографията също ни хареса, певците пяха на ниво. Поздравления за костюмите и сценографията. Получи се вълнуващо и красиво представление.(3.15 часа с два антракта)

„Адриана Лекуврьор“ е операта, с която Франческо Чилеа остава в музикалната история. За тази творба той работи с либретиста Артуро Колаути, който използва едноименната пиеса на Йожен Скриб и Ернест Льогуве от 1849 г. Действието се развива в Париж през 1730 г., а сюжетът проследява исторически автентичното съперничество между принцеса Ди Буйон и легендарната актриса Адриана Лекуврьор, почитана от самия Волтер. Близък до италианския веризъм в първите си опери, Чилеа се отклонява от този стил, за да създаде по-ясна оркестрация и да използва по-нюансирани вокални партии. „Адриана Лекуврьор“ е изпълнена за първи път на 6 ноември 1902 г. в Милано. В премиерния състав личат имената на Анджелика Пандолфини, Енрико Карузо и Джузепе де Лука – трима от най-големите певци в началото на миналия век. Според композитора, превъплъщението в образа на Адриана изисква певица, която е способна както да пее, така и да рецитира. Световната критика определя като еталони за изпълнението на ролята Рената Ското и Райна Кабаиванска. През 1913 г. Сара Бернар играе ролята на Адриана в първата филмова версия на историята, режисирана от Анри Дефонтен.

 

От 19 декември до 5 януари на сцената в Софийската опера се играха единайсет спектакъла на „Лешникотрошачката“, които бяха разпродадени. Аз успях да се вредя за посления на 5-ти януари и останах много доволна. Преди това от 4 до 8 декември представленията на „Лешникотрошачката“ са донесли Коледния дух в театър „Джузепе Верди“ в Салерно. Хореографията е на Юрий Григорович, диритент Борис Спасов. Участва оркестър и кордебалет на Софийска опера и балет. Гледахме лауреатите на Втория международен балетен конкурс „Сара-Нора Прима“ Со-Йон Хонг в ролята на Мари и Джонг-У Мун в ролята на Лешникотрошачката-принц. Много добре танцуваха и стояха като двойка на сцената двамата лауреати; харесаха ни много. Танцуващите снежинки и феи бяха приказни; както и куклите. Диригентът придаваше драматизъм в някои моменти като например битката с цар Плъх. Балетът е много красив, с красиви костюми; носи усещане за Коледен дух; любим е на хиляди хора, в дните около Коледа. Аз също го обичам и го гледах за пореден път. Препоръчвам го задължително за гледане (2 часа с един антракт).

Пьотър Илич Чайковски композира балета „Лешникотрошачката" през 1891-1892 г. Неговата премиера е на 18-ти декември 1892 г. в театър „Мариински" в Санкт Петербург. Премиерата не е имала голям успех. За първи път балетът е поставен извън пределите на Русия през 1934 година, в Англия. През 1944 г. „Лешникотрошачката" е поставена и в САЩ, в Сан Франциско. След 10 години произведението на Чайковски се играе в Ню Йорк, където има огромен успех. От тогава балетът се поставя по традиция всяка година по Коледа. Либрето на „Лешникотрошачката" е на Всеволожки - Петипа, по едноименната приказка на Ернст Теодор Амадеус Хофман. Хофман е немски писател, композитор, диригент, музикален критик и художник. Първият хореограф на „Лешникотрошачката“ е Мариус Петипа в сътрудничество с асистента му Лев Иванов. Впоследствие редица други хореографи внасят съществени промени във версията на Петипа, която все пак остава в основата на всички класически постановки на балета.

 

На 10 януари гледах операта „Турандот“ от Джакомо Пучини. Бяхме си взели с приятели билети заради участието на Александрина Пендачанска, но поради заболяването й в ролята на принцеса Турандот гледахме Цветелина Василева. Нейн партньор като принц Калаф бе испанският тенор Хорхе де Леон, което малко облекчи разочарованието ни, че не гледахме Пендачанска. Хорхе де Леон изпълни прекрасно най-чаканата ария „Nessun dorma“.

В постановката на Пламен Карталов прекрасен дебют като робинята Лиу направи Станислава Момекова. В ролята на Тимур бе Светозар Рангелов; Атанас Младенов, Ангел Антонов и Даниел Острецов като министрите Пинг, Панг и Понг, Веселин Михайлов – Мандарин, Император Алтум: Красимир Динев /дебют/. Спектакъла дирижира Григор Паликаров.

Много ни харесаха особено изпълненията на Хорхе де Леон и Станислава Момекова, но и останалите певци се справиха много добре. Хареса ни сценографията като цяло, декорите и костюмите, които са много пищни. Препоръчвам горещо за гледане, когато я поставят отново. (2.4 часа с два антракта)

Знаковата постановка на Пламен Карталов е от 1995 г. и е представяна в Гърция през 1997 г., и в Япония през 2000, 2008, 2015 и през 2018 г. Аз съм я гледала през 2012-та. Сценография Йоанна Маноледаки.

Турандот е последната опера (в три действия) на Джакомо Пучини, която остава незавършена. Идеята за сюжета на операта е почерпена от пиесата на Карло Гоци "Турандот", която Пучини гледа в Берлин през 1919 година. Либретото е на Джузепе Адами и Ренато Симони. Пучини работи четири години върху партитурата като проучва китайска музика и оригинални китайски музикални инструменти. Не успява да завърши операта, като това прави Франко Алфано. Първото изпълнение на операта е през 1926 година в Ла Скала.

 

*текстът съдържа снимки и текст от сайта на Софийска опера и балет