Notre Dame de Paris

 

Оригиналната френска версия на мюзикъла "Notre Dame de Paris", вписан в Книгата на рекордите на Гинес, гостува в момента на сцената на Националния дворец на културата от 6 до 11 февруари. Това гостуване в София е част от световното турне, посветено на 25-годишнината на мюзикъла. "Notre Dame de Paris" дебютира през 1998 г. в Париж и от тогава е гледан от над 12 милиона души. През годините са продадени милиони копия на албуми и DVD-та, а над 5000 представления са изнесени в 30 държави. Мюзикълът се утвърждава като един от най-големите успехи на френския музикален театър по света. Песента "Belle" става символ на това постижение, като е обявена за песен на века във Франция и за най-добра песен на десетилетието в Европа и Югоизточна Азия. Техническото изпълнение на спектакъла впечатлява с 200 тона декори, и с екип от над 70 души – изпълнители, танцьори, акробати и технически персонал.

 „Notre Dame de Paris“ е музикален спектакъл, мюзикъл, а според изпълнителите дори опера, по произведението на Виктор Юго „Парижката Св. Богородица“. Действието се развива в Париж през 1482 г, една история за любов и бурни страсти. Текстът е на Luc Plamondon, музиката на Riccardo Cocciante, а хореографията на Martino Muller; постановка Gilles Maheu.

Аз изгледах спектакъла в НДК на живо, а след  това вкъщи на запис от 1998-ма с френски субтитри.

Ето цялостното впечатление от спектакъла в НДК: безспорно това е модерен спектакъл, музиката е много хубава и певците пяха добре, фаворит ми е Квазимодо, който заслужава голямо Браво и за играта си, тъй като е доста трудно на изкараш два часа полуклекнал. Текстът е доста смислен, и разказва отделна история от самата игра, ако прочетеш субтитри, но такива липсваха. Така и не разбрахме кои са певците, организаторите от Спектаколис БГ (фирма с две години живот) не се бяха погрижили да прочетем екипа, който поставя и изпълнителите; спорадично имаше листовки с героите и синопсиса, разпръснати из залата. Доколкото видях не гледахме Гару и Елен Сегара, но така и не разбрахме кого гледаме. Костюмите не ми харесаха, приличаха на дрипи, на парцали, както и декорите не ми харесаха. Акробатите и танцьорите според мен танцуваха и скачаха не в синхрон с музиката и ми внасяха усещане за хаос на сцената (което усещане беше споделено и от други зрители; вероятно се дължи на проблем с озвучаването на сцената за танцьорите). Музиката беше на запис (моята компания сравняваше с „Фантомът на операта“ от миналата година, където музиката е била с оркестър на живо, с красиви декори и костюми, но аз не живеех в България по това време, така че не мога да сравня). Нямаше субтитри, така че не знам, хората, които не говорят френски какво разбраха. Аз съм франкофон и разбрах сигурно една четвърт от текста, който пееха, поради лошата артикулация на певците. По-късно си пуснах запис на оргиналния спектакъл от 1998 г и там текстът на песните се разбира много по-добре, а и е друго като имаш субтитри; сглобяваш по-пълна картина текст с игра. От моята компания сме двама, на които спектакълът не ни хареса на един, на който му хареса. Около нас на антракта няколко двойки си тръгнаха; и аз бих си тръгнала, ако имах важна среща или работа, но останах, за да видя втората част. Като цяло голямата част от хората в залата явно харесаха спектакъла, защото в края доста пляскаха и станаха на крака. Залата беше почти пълна (втори балкон беше празен). Спектакълът завърши с дълги аплодисменти и с бис на Le temps des cathédrales. Не съм убедена дали тези 100 лв за билет са добре похарчени пари.

Коментар на друга моя приятелка след спектакъла: Мюзикълът е страхотен - впечатляващи режисьорски и сценографски решения, силна хореография, вълнуващи гласове.