Аз очаквах с нетърпение откриването на сезона, дори със специален тоалет, донесен наскоро от Китай и имах билет за 26-ти септември. Вечерта обаче протече малко като в роман на Агата Кристи. Залата беше препълнена, като за начало на сезона и гостуване на чужди певци в главните роли. В уречения час, 19, обаче спектакълът не започна; чакането продължи чак до към 19,20 ч, когато по високоговителите глас помоли всички зрители да напуснат залата и да отидат във фоайетата на театъра. Във фоайето на балкона нямаше въздух, а в главното фоайе хората приказваха, пиеха вино, усещаше се леко напрежение, умора и нетърпение във въздуха; минаваха полицаи, отпред имаше линейка, която леко потегли; по-чувствителен човек би усетил наситената енергия във въздуха, би настръхнал и би поискал да отиде на по-тихо място като коридорите на театъра. И така до малко след 20 ч, когато беше съобщено, че спектакълът ще се състои на следваща вечер от 19 ч. Оказа се, че възрастна зрителка на партера е починала (мир на душата й). За пръв път ми се случва подобни нещо, предполагам и на всички присъстващи, дори на театъра като институция, но това е живота - никога не знаеш какво ще ти се падне във всеки един момент. На следващата вечер, 27-ми септември, залата разбираемо (защото е събота и някои пътуват или имат други ангажименти) се оказа не чак толкова препълнена. В 19 ч спектакълът започна.
В постановката на Пламен Карталов в главните роли гледахме гостите Мария Хосе Сири – Флория Тоска, Щефан Поп – Марио Каварадоси, Клаудио Згура – барон Вителио Скарпия и българските певци Ангел Христов – Чезаре Анджелоти, Петър Бучков - клисар. Участваха оркестърът и хорът на Софийската опера. Режисьор на спектакъла е проф. Пламен Карталов, сценография Миодраг Табачки, костюми Лео Кулаш. (3 часа с два антракта)
Спектакълът е много добър, аз съм го гледала в този вариант с различни изпълнители поне два пъти през 2012 и 2021. Гостите пяха страхотно, най- ми хареса Щефан Поп като игра и пеене, хареса ми пеенето на Мария Хосе Сири и играта на Клаудио Згура. Във второ и трето действие по-чувствителен човек би настръхнал от съчетаването на драматичната музика с пеенето и играта на двете двойки - Тоска и Скарпия, и Тоска и Марио (певците играха много добре, напълно пресъздаваха емоциите на героите). Костюмите ми харесват като цяло, с изключение на дългите шлифери и очила на полицаите, които изглеждат като излезли от филма „Матрицата“, декорите не ми харесват особено, но като цяло сценографията е подходяща. В действието има страст, ревност, жертвоготовност, патриотизъм, лукавост и насилие, Любов; като цяло драматизъм. Най-силно ми въздейства с музиката си трето действие, в което е и една от любимите ми арии (E lucevan le stelle) и в което музиката е прекрасна, а най-силно ми въздейства играта във второ действие. Оркестърът свири страхотно; стори ми се, че диригентът придаде особен драматизъм на музиката във второ и трето действие, направо настръхнах на няколко пъти. Браво за страхотния спектакъл. Въпреки малко куция старт на сезона, Карталов си получи страхотно откриване, пълно с много драматизъм, прекрасна музика, страхотно пеене и игра, цветя, аплодисменти и викове „Браво“.
„Тоска” е опера в три действия; завладяваща, разтърсваща драма. Музика Джакомо Пучини, либрето – Джузепе Джакоза и Луиджи Илика, по едноименната пиеса „Флория Тоска” на френския драматург Викториен Сарду, създадена специално за великата Сара Бернар. „Тоска”, петата от дванадесетте опери на Пучини, е сред най-известните му творби заедно с „Мадам Бътерфлай” и „Бохеми”. Несъмнено тя е една от най-мелодраматичните и дълбоки опери на италианския композитор и силата й се дължи и на реалистичния сюжет. Пучини завладява с импресионистичния си, типично френски стил, както и с вниманието си към детайла в композициите. Премиерата на „Тоска” се състои на 14 януари 1900 г. в римския Teatro Costanzi. Успехът е главоломен – Пучини е извикан от публиката няколко пъти на сцената, и по-точно след арията от трето действие E lucevan le stelle (Там звездите блестяха). За разлика от публиката, критиците не одобряват „Тоска”, защото намират, че в операта има много жестокост и насилие. Въпреки това операта се прочува бързо, поставя се по цял свят и е преведена на много езици. Действието се развива в Рим в продължение на 24 часа през месец юни 1800 г., когато Наполеон напада Италия (битката при Маренго). Самата партитура на Тоска се счита за отличен пример за стила verismo, термин, който обикновено се превежда като „реализъм“.
*снимките са на Софийска опера и балет
Публикации
