Балетът "Лешникотрошачката" отново внесе Коледния дух

От 19-ти до 26-ти декември Софийска опера и балет представя поредица от осем спектакъла на балета „Лешникотрошачката“ от Пьотър И. Чайковски по повод Коледните празници, които отдавна са разпродадени. Аз успях да се вредя за спектакъла на 19-ти и отбелязах един забавен факт - предния сезон гледах последния спектакъл от поредицата, на 5-ти януари, а сега, в този сезон, гледам първия от поредицата и се получи така, че календарната 2025 година започнах с „Лешникотрошачката“ и я звършвам пак със същия балет на същата сцена.

 

В ролите гледахме Боряна Петрова като Мари,  Румен Бонев като Дроселмайер и Емил Йорданов като Лешникотрошачката – Принц. Участва оркестър и кордебалет на Софийска опера и балет под диригентството на Жорж Димитров (деют), който в определени моменти придаваше особен драматизъм на музиката. (2 часа с един антракт). Хореография и режисура Юрий Григорович.

Много ми харесаха Боряна Петрова (Мари) и Емил Йорданов (Принц) като двойка, като танц и игра, като техника и излъчване. Много ми харесаха изпълненията и на всички кукли, оживяващи във фантастичния сън на Мари. Танцуващите снежинки и феи бяха приказни. В първото действие като че ли се усещаше известно напасване в състава, но второто действие беше много красиво и приказно. Съставът отнесе дълги аплодисменти. 

Балетът е много красив, с красиви костюми; носи усещане за Коледен дух; любим е на хиляди хора в дните около Коледа. Препоръчвам го задължително за гледане.

 

Пьотър Илич Чайковски композира балета „Лешникотрошачката" през 1891-1892 г. Неговата премиера е на 18-ти декември 1892 г. в театър „Мариински" в Санкт Петербург. Премиерата не е имала голям успех. За първи път балетът е поставен извън пределите на Русия през 1934 година, в Англия. През 1944 г. „Лешникотрошачката" е поставена и в САЩ, в Сан Франциско. След 10 години произведението на Чайковски се играе в Ню Йорк, където има огромен успех. От тогава балетът се поставя по традиция всяка година по Коледа. Либрето на „Лешникотрошачката" е на Всеволожки - Петипа, по едноименната приказка на немския писател Ернст Теодор Амадеус Хофман. Първият хореограф на „Лешникотрошачката“ е Мариус Петипа в сътрудничество с асистента му Лев Иванов. Впоследствие редица други хореографи внасят съществени промени във версията на Петипа, която все пак остава в основата на всички класически постановки на балета.

 

*снимки от сайта на Софийска опера и балет

"Травиата", разказ за любовта и саможертвата

На 11, 12, 13 и 14 декември Софийската опера представи операта „Травиата“ от Джузепе Верди. Аз съм гледала спектакъла няколко пъти, но тъй като видях, че канадското сопрано Керълайн Подолак гостува отново в ролята на Виолета Валери, си взех билет за нейната вечер на 12-ти.

 

Участваха Карълайн Подолак - Виолета Валери; Цвета Сарамбелиева - Флора Бервоа, приятелка на Виолета; Благовеста Мекки-Цветкова - Анина, камериерка на Виолета; Рейналдо Дроз - Алфред Жермон; Джанер Акгюн - Жорж Жермон, Хрисимир Дамянов - Виконт Гастон Дьо Леториер; Петър Бучков - Барон Дюфол; Николай Войнов - Маркиз Д`Обини; Ангел Христов - Доктор Гренвил. (3 часа с два антракта)

Диригент на спектакъла беше Григор Паликаров. Режисьори са Вера Петрова и Пламен Карталов, сценография и костюми Иван Савов, хореография Риолина Топалова. Участват оркестър, хор и балет на Софийската опера.

 

Тази постановка е една от най-добрите на Софийската опера през последните години. Сценографията е страхотна, декорите и костюмите са пищни и много красиви (хареса ми например в първа картина вратата, разделяща стаята с Виолета и Алфред и салона с танци; салонът на бала, и в четвърто действие, прозореца, през който влиза глъчка от улицата). Декорите и костюмите напомнят на парижките салони от 19 век, създават автентична атмосфера на сцената. За разлика от предишно гостуване на Подолак, за което блогът е писал тук, този път го имаше уау ефекта. Подолак, Рейналдо Дроз и Джанер Акгюн пяха и играха прекрасно в ролите на Виолета, Алфред и неговия баща; заслужиха дълги аплодисменти след всяко действие и на края, и подвиквания „Браво“. Пяха емоционално, трогателно, разчувстващо, дори просълзиха някои от нас. Извън тях тримата, бих отличила и Цвета Сарамбелиева, и Петър Бучков като барона. Както каза моя приятелка: „Голям кеф“. Операта разкрива сложният свят на човешките взаимоотношения, на любовта и ревността, на благородството и жертвоготовността. Спектакълът ми харесва, операта е направена в класически вариант с отворен, поетичен финал, в който Виолета вместо да издъхне в обятията на любимия, се отправя към отворения прозорец, от който влиза светлина и шума на карнавала, като ангел с разперени крила. Наистина вечерта на 12-ти декември беше празник за сетивата за почитателите на оперното изкуство. Препоръчвам горещо за гледане.

 

„Травиата“ е опера в три действия (четири картини) от Джузере Верди; днес  операта се играе в 4 действия (втората картина на второ действие се играе като отделно действие); либрето Франческо Мария Пиаве. През 1848 излиза от печат романа „Дамата с камелиите“ на Александър Дюма-син; през 1852 Верди гледа преработеният в драма роман и възлага на своя литературен сътрудник Пиаве да напише либретото. Премиерата на Травиата е на 6 март 1853 във Венеция, операта е посрещната студено. На следващия ден Верди пише: „Снощи Травиата претърпя фиаско. Дали вината е моя, или на певците, ще отсъди времето.“ Е, времето е отсъдило – „Травиата“ е най-популярната, най-харесвана опера на Верди; една и от моите любими. Музиката на Верди от Травиата е популярна, емоционална и красива, едно от най-забележителните световни музикални произведения; низ от красиво изваяни и емоционално наситени мелодии и няма как да не ми харесва (освен това голяма част от мелодиите са ми познати). Специалисти наричат Верди „поет на най-дълбоките човешки чувства”. В „Травиата“ Верди използва две теми, първата им поява е в оркестровото встъпление на операта, като едната изразява трагедията на героинята, а втората-нейната силна и искрена любов. С развитието на действието и двете се появяват неколкократно. В първо действие завладява и бляскавата наздравица на Алфред, която прераства в популярния дует (една от най-известните музикални наздравици в музикалния свят). Верди използва и танцови, особено валсови ритми, модерни по онова време.