Контрасти и страсти

 

На 30 януари присъствах на много приятен концерт на Симфоничния оркестър на Българско Национално Радио, назован „Контрасти и страсти“, в който солист беше цигуларката Юки Хирано, а диригент на оркестъра бе Константин Илиевски. През седмицата изпитвах умора без особена причина, в някои моменти бях като пребито куче, и когато приятелка се обади да ме покани на концерта предия ден, въобще не се замислих, защото класическата музика за мен е храна за душата и по мои възприятия гони умората и разведрява. Концертът беше в Зала „България“, залата не беше пълна, което беше жалко, защото оркестърът и солистката свириха перфектно. Музикантите от оркестъра и диригента бяха с жъли и оранжеви жилетки в знак на протест срещу ниското заплащане за труда им. Юки Хирано е млада цигуларка, лауреат на най-тежкия и престижен цигулков конкурс в изданието му през 2025 г. в Дубай, в който право да участват имат само спечелилите първи места на останалите големи международни конкурси. Тя свири с емоция и техничност, а в поклоните личеше японско възпитание. От диригента пък лъхаше особен патос.

В програмата чухме в първата част: Модест Мусоргски – „Нощ на голия връх“, Алексей Шор – Концерт за цигулка и оркестър №6 „Carpe Diem“ (концертът на Шор много ми хареса, страхотно изпълнение на солист и оркестър в три части Allegro, Moderato и Vivace), Пьотр Илич Чайковски – Валс-скерцо, оп. 34 (също приятна валсова музика). След антракта в програмата бяха включени още няколко произведения: Емануел Шабрие – Рапсодия „Испания“ (жизнена, енергична музика, която носи духа на Испания и ни хареса), Франц Ваксман – „Кармен“ Фантазия за цигулка и оркестър (това произведение не ми хареса), Бела Барток – Рапсодия за цигулка и оркестър №2 (тази музика ми звучеше накъсано, грубо, все едно слушам разсвирване или настройване на инстументи). След това солистката получи дълги аплодисменти от публиката и цветя, подвиквания „Браво“, изсвири един бис и напусна залата. Оркестърът завърши тържествено концерта с Рапсодия за оркестър от Веселин Стоянов. Като цяло музиката в първата част по- ми хареса, но като цяло концертът беше приятен, отпускащ, разведряващ, а оркестърът и солистката свириха перфектно. Пожелавам им следващия път препълнена зала.

 

 

Празник за душата с "Дон Кихот" на Софийска опера и балет

 

На 25 януари Софийска опера и балет представи балета „Дон Кихот“ с музика от Лудвиг Минкус и хореография на Мариус Петипа (редакция Петър Луканов). През този сезон този балет има само две представления. До сега не го бях гледала в изпълнение на Софийската опера и балет и го очаквах с нетърпение. За последно гледах „Дон Кихот“ на Държавна опера Стара Загора през 2019 г, за което блогът е писал.

В ролите гледахме Марта Петкова – Китри, Никола Хаджитанев – Базил, Цецо Иванов – Еспада, Памела Пандова-Банева – Мерседес, Повелителка/Червена пачка – Мария Йорданова. Оркестър и кордебалет на Софийската опера и балет. (2.30 часа с един антракт)

Диригент на оркестър бе Андрей Галанов. Художник на декора е Иван Попов, а художник на костюмите Цветанка Петкова-Стойнова.

„Дон Кихот“ е балет в две действия, пет картини. Води се сред върховите постижения на класическия танц. Разказва се историята на двама млади влюбени, които се борят за любовта си.

Бяхме с приятели и спектакълът много ни хареса, въодушеви и вдъхнови (аз специално изслушах след това цялата опера „Селска чест“/Cavalleria Rusticana на Маскани вкъщи докато готвех, заради любовта). Залата беше пълна, усещаше се ентусиазъм, енергия. Костюмите са много, много красиви, декорите също са красиви. Целият състав танцува и игра перфектно, поддръжките на Никола Хаджитанев взривиха публиката, Цецо Иванов и Памела Пандова-Банева също получиха много аплодисменти. Марта Петкова на мен ми е любима, танцува винаги технично, с внимание към детайла, придава емоция на героинята; не танцува, а направо лети леко, ефирно, грациозно, емоционално.  От сцената лъхаше енергия, ентусиазъм, красота, настроение, радост, емоция. Съставът направи прекрасен, страхотен спектакъл и накрая получи дълги аплодисменти и цветя. Видяхме и нещо, което не бяхме виждали до сега на сцената, Марта целуна нежно Никола (те са семейство в реалния живот и голяма любов според някои медии). Балетът беше празник за сетивата, празник за душата. Препоръчвам го горещо за гледане, когато го играят отново, аз бих го гледала пак. 

*снимките са на Софийска опера и балет