Изплети топлина

„Нека бъдем по-добри! Да се обичаме повече и да имаме силата да сътворим по едно малко чудо всеки ден! По един топъл жест!“

Искам да ви разкажа за една прекрасна благотворителна инициатива, която мои приятели реализират вече втора поредна година. Става въпрос за кампанията „Изплети топлина“, в която приятелите ми от Център за духовно развитие „Калей“ набират дарители на прежда и пособия за плетене, след това раздават дарената прежда на доброволци, които изплитат шалове, шапки, ръкавици и чорапи, които впоследствие биват дарени на кризисни центрове, в които живеят бездомни българи. Кампанията течеше през трите месеца октомври, ноември, декември на 2012 и на 2013-та година. Всичко се прави без една стотинка заплащане на някой, изцяло на доброволни начала. Онзи ден, в неделя, моите приятели занесоха последните благодарствени грамоти на хора, изплели топлина за бездомни българи и тъй като останаха трогнати от тази последна среща, за това и аз сядам да разкажа за нея.

Става въпрос за среща с две села – село Пчеларово и село Минзухар в община Черноочене, област Кърджали. Тези две села, в които живеят християни и мюсюлмани, благодарение на учителката г-жа Гюлтен Расим от Целодневна детска градина ”Зора”, с. Минзухар,  задружно се хващат и изплитат десетки шалове, шапки, ръкавици и чорапи, изпращат всичко в кашон до София преди Коледа с картичка от дечицата в детската градина, която завършва с думите: „Нека Коледният Дух донесе много топлина в домовете ни! Нека бъдем по-добри! Да се обичаме повече и да имаме силата да сътворим по едно малко чудо всеки ден! По един топъл жест! По Коледа се случват чудеса!” А детската градина на тези две села е за чудо и приказ, с прекрасни дечица и много способна, ентусиазирана, работеща учителка. Моите трогнати приятели тази неделя отидоха, за да изкажат лично благодарност за дарението, при което хората от двете села ги посрещнали горещо със софра в читалището на село Пчеларово. Няма да разказвам повече за срещата, която е била интересна, топла, трогателна и зареждаща; ще кажа само, че българи и турци в тези две села живеят добре заедно, помагат си и се събират задружно, за да изплетат топлина за изпадналите в нужда българи.

Щастлива съм да ви кажа, че много хора от десетки градове в България, дори и от Русия плетоха. В кампанията за втора поредна година се включиха и жените от Сливенския затвор (23 жени лишени от свобода), за които една телевизия излъчи репортаж на Коледа; те подариха 200 топли аксесоара за хората без дом.

Ето и малко статистика – по време на кампанията приятелите ми получиха от доброволци: над 1700 артикула – шалове (над 104 броя); шапки (близо 1000 броя); чорапи (над 239 броя); ръкавици (14 броя); ленти (6 броя). Тези дарения са раздадени около Коледа и Нова година на Кризисните центрове за бездомни в София (170 човека), Русе, Лом; в Център за временно настаняване в ж.к Красна поляна и Център за временно настаняване „Св. София” в ж.к. „Захарна фабрика” София (240 човека); в храмове "Света Троица" Добрич, храм "Св. Великомъченик Георги Победоносец" в Дървеница, София (100 човека); храм "Успение Богородично" в Кърджали (където ще стоплят 25 деца и 70 възрастни хора); на Център за временно настаняване. „Младост” - гр. Пловдив; на Отец Иван в Нови хан за около 60 човека; и в Център за деца с умствена изостаналост село Кошари - 90 деца.

Кои бяха дарителите:  една от най-големите италиански компании за текстил и облекло инвестирала в България - "Едоардо Миролио” АД  дари 57 кг. висококачествена вълнена прежда, подходяща за машинно плетене; при което моите приятели намериха фабрика „МИРА ТЕКС” с управител Пламен Илиев с плетачни машини, които изплетоха над 400 бр. шапки за хората без дом, което костваше време, работна ръка и ресурси, но беше направено без пари. Други дарители:  завод „България К” АД гр. Казанлък дари 15 кг. висококачествена, чиста вълнена прежда; за втора поредна година фирма "БИ ЕНД ДИ - БД" ЕООД - официален представител на преждите „ЯрнАрт”, и лично нейният управител г-н Данаил Русев, дариха 10 кг прежда; отново се включи и фирма "КМС трейдинг" ООД - гр.София, с управител Стефан Георгиев, която беше първата, която подкрепи инициативата в помощ на хората без дом още миналата година; за втора поредна година кампанията бе подкрепена и от MONATEX ООД - гр.Монтана и г-жа Славка Нончева - директор на фирмата, които дариха 90 шапки и шалове и още 30 кг. висококачествена прежда, произведена в предприятието;  за втора поредна година се включват и "Коутс България" ЕООД с управител г-жа Цвети Шишкова с дарение от 20 кг. прежди; „РосиНик” - фабрика за чорапи в гр.Сливен направи дарение – 105 чифта чорапи; онлайн магазин за термо бельо и спортно облекло от мериносова вълна – „Wool collection” дари 50 чифта топли чорапи, които са необходими на хората без дом в студените зимни дни и нощи. А Фирма „ЕКСТРАПАК” ООД, гр.София, производител на гъвкави опаковки от хартия, с управител г-н Милен Георгиев  дари 1000 хартиени торбички за опаковане на подаръците за хората в нужда.

За сравнение – кампанията, която беше реализирана през 2012 събра 320 бр. оплетени шапки, шалове и ръкавици за 228 хора без дом, които получиха топлина чрез кампанията; а стотици доброволци дариха топлина чрез кампанията.

В заключение кампанията се разраства с все повече дарители, все повече доброволци, все по-широко медийно отразяване и все повече подпомогнати българи в беда. Очакваме третото издание през октомври-декември 2014-та.

Джазът свири класика в Studio 5

В събота  с приятели присъствахме на интересен и уникален по рода си концерт в Студио 5, реализиран по идея на  кларнетиста Борислав Йосифов, в който бяха включени класически произведения в джаз вариант. В продължение на час и малко слушахме произведения на Моцарт, Равел, Бах, Рахманинов, Хумел, Бородин в изпълнение на най-добрите български джаз-музиканти. Заведението беше пълно (да не кажа претъпкано - браво, за което), аз харесвам Студио 5 с атмосферата му и това е точното място за подобен музикален проект; малко се издразнихме обаче, тъй като концертът започна половин час след обявеното за начало време.

В началото концерта откри Борислав Йосифов в акомпанимент на пиано, след това Шибил Бенев (китара) свири Бах, Ангел Заберски (пиано) свири Рахманинов, чухме Хабанера на Равел; Михаил Йосифов (тромпет) в акомпанимент на Снежана Вълчева (пиано) свири Хумел, после М. Йосифов, Христо Йоцов (ударни),  Димитър Шанов (контрабас) и Ангел Заберски свириха Моцарт и част от Княз Игор на Бородин. Включи се и Живко Петров с две свои произведения. Към края  Михаил Йосифов секстет (М. Йосифов, Атанас Хаджиев – тенор сакс, Вили Стоянов – тромбон, Васил Спасов – пиано, Д. Шанов, Х. Йоцов) свириха Малка нощна музика на Моцарт. Към Мишо Йосифов секстет се включи в изпълнение на оперни арии от Моцарт и Милица Гладнишка (вокал). Милица е страшно артистична, с много силен глас, завладяваща в изпълнението си, не можах да откъсна очи и уши от нея, но ме ужаси (и не само мен) тоалета, който беше избрала. Концертът завърши с изпълнение на Кларинет полка и тъй като публиката искаше още, музикантите изкараха полката на бис. Звучеше супер весело, забавно и подканящо към танц и повдигна настроението на публиката, която искаше още, защото час музикални импровизации явно й се стори малко. След време пак, явно проектът на Боби Йоцов е добра идея и вероятно ще продължи с концерти и занапред. Концертът беше сниман през цялото време от няколко екипа на БНТ и ще бъде излъчен около Великден; гледайте, интересно и приятно ще е.

Филомена

Изборът за този петък-вечер на кино беше един филм, който беше включен в програмата на Киномания 2013 и в момента върви по кината (не мултиплексите); филм с множество награди и четири номинации за награда Оскар; филм, създаден по книга, но на светлинни години от другия филм по книга, за който писах последно (Вълкът от Уолстрийт).

„Филомена“  (Philomena, Великобритания, 2013, 97 мин.) е биографична драма на режисьора Стивън Фриърс по действителни събития, със сценаристи Стив Куган и Джеф Поуп. Филмът е базиран на книгата „Изгубеното дете на Филомена Лий“ на британския журналист Мартин Сиксмит. Участват Джуди Денч, Стив Кугън, Мишел Феърли, Барбара Джефорд, Меър Уинингъм и др.

Действието се развива през 50-те години в Ирландия и след 2000-та в Англия и Щатите. През 50-те в Ирландия млади, неомъжени момичета, които забременявали били изоставяни от семействата си в манастир, където монахините ги оставяли да раждат в мъки при варварски условия (много от жените и децата умирали при раждането), а след това ги карали да работят като робини, виждайки децата си по час на ден, докато не изкупят греха си, а на всичкото отгоре продавали децата за осиновяване, много често и в Щатите. Филомена Лий е една от тези жени, чиято история е разказана в книгата и филма. На 50-годишнината на сина си тя решава твърдо да го открие като в помощ й е изпратен журналиста и политически ПР Мартин Сиксмит, току що уволнен от политическия кабинет на Блеър. Двама тръгват по нишката на историята в годините назад, готови в много моменти да се откажат, но тъй като филмът е посветен и на религията и вярата, в тези моменти на помощ идва привидението и те отново се връщат на пътя, по който са поели, докато не го извървят до края – откриването на цялата истина за момчето на Филомена и преживяването на възходи и падения във вярата, емоциите, личните морални битки и ценностна система. Историята е интересна, трогателна (филмът може дори да ви разплаче), времето не се усеща, двамата актьори играят много силно и могат да ви накарат да заемете страна в дадена ситуация. Гледайки сцените в манастира например, в мен като вярващ във Великия архитект на Вселената, но понастоящем нерелигиозен човек и жена се надигаше възмущение и същия гняв като в журналиста Сиксмит и като у всеки нормален човек, срещу престъпленията срещу личността и достойнството, извършвани от Католическата църква в Ирландия (а и не само там). Последните години много се говори за разкритията на католическите свещеници педофили, заради които дори папа Бенедикт XVI се отказа да бъде глава на църквата. Тези хора заслужават най-строги наказания заради престъпленията си, но има Кой да ги съди.

Филомена е симпатична вярваща възрастна жена, не особено интелигента и образована, и небогата, но открита, на моменти остра, в други блага, която чете розови романи и се радва на хората, които са мили, любезни и си вършат добре работата, скромният й живот на медицинска сестра и преживяното в католическия манастир са я направили смирена и мъдра на моменти, решителна в други. Партньорът й по пътя е невярващ, умен, находчив, успял, на моменти високомерен, арогантен и гневен. Двамата ще извърват пътя заедно, търсейки и откривайки истината, болката, моралните граници, които си поставят, научавайки някои уроци за себе и останалите хора. „Колкото по-ниско летиш, толкова по-малко ще боли, ако паднеш; или Внимавай как се отнасяш с хората като се изкачваш, защото, когато падаш можеш пак да опреш до тях; Остави арогантността - бъди смирен“ ще се опита да внуши Филомена на журналиста. Филмът е посветен на вярата, надеждата, трудностите, препятствията, наказанието, осъждането, смирението, прошката, помирението.

Филмът има четири номинации за награда Оскар: за най-добър филм, за най-добра актриса (Джуди Денч), за най-добър адаптиран сценарий (Стив Куган и Джеф Поуп) и за оригинална музика (Александър Депла). Лентата има награда за сценарий на Международния филмов фестивал във Венеция; 3 номинации за Златен Глобус 2014 - за най-добър филм-драма, най-добра актриса и най-добър адаптиран сценарий. Филмът е получил във Венеция и награда СИНИС на Световната католическа асоциация за комуникация заради  християнското и религиозно измерение, както и признание за стимулиране на диалога, за което му бе присъдена "Награда за насърчаване на междурелигиозния диалог" от международното жури на Интерфилм, чиито членове са представители на евангелските църкви. Заслужава да бъде гледан от всеки киноман.

Вълкът от Уолстрийт, пиршество за мъжките фантазии

снимка от сайта на cinefish.bg

Снощи успях да изгледам филма, който чаках с нетърпение през последните седмици, заради бляскавия трейлър и участието на Леонардо Ди Каприо и Мартин Скорсезе като екип  – „Вълкът от Уолстрийт“. Ходих с приятели в събота вечер, но за две от вечерните прожекции нямаше билети и се отказахме. Снощи, сряда вечер, кинозалата беше отново подозрително пълна, все пак е средата на седмицата. Гледайки филма обаче разбрах защо е този наплив към филма и интерес към книгата предимно от мъже – на екрана (а явно и в книгата, която смятам да пропусна) се наблюдава пиршество за мъжките фантазии.

„Вълкът от Уолстрийт“  (The Wolf of Wall Street, 2013, САЩ, 179 мин.) е криминална драма със сценарист Терънс Уинтър  и режисьор Мартин Скорсезе. Участват Леонардо Ди Каприо, Джона Хил, Матю Макконъхи, Марго Роби и др. Филмът е създаден по автобиографичната книга на американския брокер, който натрупва милиони със собствената си компания през 80-ти и 90-те и е най-младият милионер на Уолстрийт - Джордан Белфорт; един от хората, които заедно с цитираните във филма Мерил Линч, Голдман Сакс, Морган Стенли  и Лемън Брадърс докара финансовия колапс в Щатите, а оттам и в целия свят през 2007-ма - 2008-ма година. Лентата разказва за събития в края на 80-те, годините на бързото натрупване на капитал чрез спекулативни цени на акциите, посреднически комисионни и измами на много хора за стотици милиони.

Както винаги, когато човек има големи очаквания, в този случай филмът не ми се стори нищо особено, към края на два пъти се питах няма ли да свършва вече, така че дължината от близо три часа ми досади.  В отделни сцени обаче доста се смях, и мога да кажа, че лентата е забавна. Филмът като цяло е пиршество за сетивата, поредица от красиви картини, интересен монтаж, добра игра от целия екип. Лео играе перфектно, в отделни сцени си представях как сцената е изиграна от Джак Никълсън (един друг вълк), Матю Макконъхи също е много добър в сцената в ресторанта като ментор на младия брокер, Джона Хил също е брилянтен като най-близкия съдружник на Белфорд.  Леонардо Ди Каприо получи  през седмицата наградата Златен глобус за най-добър актьор в комедия. Филмът  е пиршество за мъжките фантазии, защото е поредица от секс, проститутки, пари, скъпи коли, яхти, къщи, алкохол, лекарства и наркотици – мечтата на всеки мъж (за съжаление) и емоционални състояния като алчност, самозабрава, смелост, арогантност, поквара; нито дума за морал и последствията от действията на екранните герои. Стресът от сделките се изпуска със секс оргии, кокаин  и забранени лекарства, поляти обилно с алкохол, с каране на поршета и хеликоптери в нетрезво състояние, с разбиване на яхти в океана. Гледайки обаче в определени моменти свалях шапка на Белфорд за амбицията (която в даден момент става болна, на всяка цена и го води до пропастта), за смелостта да преследва мечтите си, за находчивостта да изгради бизнес план и да успее; всяка амбиция, смелост и находчивост обаче трябва да имат граница, когато водят до отрицателни последици за много хора, се превръщат в порок. „Вълкът от Уолстрийт“ е филм за постигането на американската мечта за бързо забогатяване на всяка цена, за възхода и падението на личността. Филмът е забранен за лица под 16-годишна възраст. Няма да давам препоръки, тъй като знам, че всеки киноман ще го гледа.

PS: филмът получи няколко номинации за награди Оскар 2014: за поддържаща мъжка роля на Джона Хил, за главна мъжка роля - Леонардо Ди Каприо, за най-добър режисьор - Мартин Скорсезе, за най-добър адаптиран сценарий (Терънс Уинтър), за най-добър филм.