10 февруари 2022

Методът Уилямс

 


Методът „Уилямс“ имаше световна и българска премиера в кината през ноември 2021, но аз едва сега го гледах и искам да разкажа за тези, които не са го гледали. Страхотен филм, вдъхновяващ, заслужава да отделите два часа.

„Методът Уилямс“ (King Richard, САЩ, 2021, 145') е биографична драма с режисьор: Рейналдо Маркъс Грийн и сценарист: Зак Бейлин. В ролите: Уил Смит, Джон Бернтал, Тони Голдуин, Сузи Абромейт, Дилан Макдърмат, Ерин Камингс, Деми Сингълтън и др.

Филмът е посветен на детството на легендите в тениса Винъс и Серина Уилямс и на тяхното възпитание с фокус върху баща им Ричард, който е техен мениджър и първи треньор (в ролята Уил Смит – не знам защо някои пишат, че играта му получава смесени отзиви - много е добър). Той налага някои неконвенционални решения в изграждането на спортна кариера, които са шокирали навремето света на професионалния тенис, като това да извади дъщерите си от юношеските първенства, за да не се лишат от детството и образованието си. Много ми хареса един диалог във филма между бащата и интервюиращ журналист от този период: „- Дъщеря ми (Винъс) говори четири езика, а вие колко говорите? – Един. - И то слабо!“

Човекът наистина е амбициозен, още от преди раждането на последните си две дъщери, той съставя план да ги превърне в едни от най-бляскавите звезди на световния женски тенис и не се спира да го следва дори и след многото отхвърляния от бели треньори и липсата на средства и условия. Той работи нощем, понася да го пребиват в гетото, прави тренировки в дъжд, гледа анимационни филми и ходи в Дисниленд с децата. Мъжът, който в детството си помни Ку Клукс Клан и как белите са пребивали всеки чернокож, който ги докосне, който е бил изоставян от баща си, и като възрастен познава живота в гетото и престъпността на чернокожите; иска за децата си различно бъдеще, различен живот, а за двете най-малки – да са първите чернокожи жени в световния тенис, вдъхновение за милиони чернокожи момиченца по света.

Някои коментатори казват, че сестрите продуценти на филма искат чрез възвеличаването на баща си да реабилитират публичния му образ на човек със сприхав нрав и болно честолюбие.

Това, което аз видях в образа на Ричард Уилямс и на цялото семейство е последователност и постоянство в идеята, мечтата, целта; вяра; решимост; любов, сплотеност, споделеност и подкрепа; упоритост и силна воля; издръжливост, несломим хъс и воля за победа; трудолюбие; борбеност; смиреност; визионерство и пионерство; интелект. Страхотен, вълнуващ, вдъхновяващ филм, който има десетки номинации и награди, включително и шест номинации за Оскар, а Уил Смит спечели вече Златен Глобус за най-добра мъжка роля в драма.

PS. Уил Смит спечели Оскар за най-добър актьор в главна роля за ролята си на Ричард Уилямс, заслужено, Браво.

06 февруари 2022

Княз Игор

 


Сто години след първото изпълнение в България на 29 септември 1922, и почти 3 години откакто постановката е играна за последно, на 4 февруари Софийската опера представи операта „Княз Игор“. Спектакълът беше посветен на 110-годишнината от рождението на Маестро Атанас Маргаритов, който е бил цели 11 години главен диригент на Софийската опера (1964 – 1975).

„Княз Игор“ е опера в 4 действия и пролог. Либрето е на Александър Бородин (1833-1887) по мотиви от руската епическа поема от XII век „Слово за Игоревия полк“ и материали от исторически летописи. Място и време на действието: руският град Путивл и лагерът на половците, 1185г. Това е опера за войната, за войнския дълг и за любовта, която побеждава войната и сплотява два народа.

Бородин е създателят на три симфонии, операта „Княз Игор", на камерно-инструментална и вокална музика и  великолепната музикална картина (поема за оркестър) „Из степите на Средна Азия". Композиторът работи над операта почти две десетилития заради работата си като професор по химия; успява да завърши второто действие, нахвърля  третото, но... умира внезапно от разрив на сърцето. За изпълнението на операта на сцена я подготвят Николай Римски-Корсаков и Александър Глазунов. Римски-Корсаков оркестрира пролога, първото, второто и четвъртото действие и прочутите „Половецки танци“. Глазунов довършва и оркестрира третото действие и увертюрата. Операта е изпълнена за първи път през 1890 г. в Мариинския театър в Санкт Петербург с много голям успех.

Заедно с „Евгений Онегин“ от Чайковски и „Борис Годунов“ от Мусоргски, „Княз Игор“ е сред най-поставяните и обичани от публиката руски класически опери не само в родината си, но и по света.

Спектакълът беше с участието на солисти, оркестър, хор и балетен ансамбъл на Софийската опера. Участваха: Княз Игор - Венцеслав Анастасов; Ярославна - Габриела Георгиева; Владимир Игоревич - Хрисимир Дамянов; за първи път в ролята на Княз Галицки - Стефан Владимиров; хан Кончак - Петър Бучков; Кончаковна - Весела Янева; Овлур - Росен Ненчев. Солисти на балета: Кристина Чучанова-Иванова и Никола Хаджитанев. Режисьор на постановката е Пламен Карталов, асистент-режисьор и възстановка Вера Петрова. Сценографията е на Борис Стойнов, костюмите на Светла Калайджиева, хореографията на Асен Гаврилов. Диригент беше Григор Паликаров.

Пропускането на трето действие в постановката ни остави малко в чуденка, защо синът на княза иска да избяга от дъщерята на хана, а в следващата сцена се женят. Последната картина със сватбата не разбрахме дали е добавена от маестро Карталов, тъй като липсваше в синопсиса, но пък "Половецки танци" с хор са част от четвърто действие. Като цяло с компанията бяхме много приятно изненадани от спектакъла. Музиката на операта е много приятна. Особено впечатляващи бяха хоровите изпълнения, много красива картина и хорово изпълнение беше при срещата на княгиня Ярославна и девойки, които я молят да се застъпи за отвлеченото от Галицки момиче. Хареса ми изпълнението на Петър Бучков като хана (ярко присъствие на сцената като пеене и игра), силно присъствие имаха и Габриела Георгиева, и Стефан Владимиров. Балетът накрая беше доста зрелищен (известните Половецки танци с хор), но според мен леко липсваше синхрон в ансамбъла. Много ни харесаха цветовете по сцената, в декорите (различни нюанси на червено, лилаво, зелено), гигантските икони, уникалните костюми, като цяло богата визия. Много добър спектакъл на Софийска опера, този месец може пак да бъде гледан на 20 февруари (вероятно за последно този сезон).