Фламенко, фламенко

Снощи, директорът на НДК Хр. Друмев закри в зала 1 Киномания 2010 с филма „Flamenco, Flamenco” (2010) на режисьора Карлос Саура. (Киномания все пак продължава с програма до неделя, 28 ноември в различни кино-зали). Документалният филм беше представен от известния фламенко китарист Хосе Фернандес Торес "Томатито" като част от европейската премиера на новия филм на великия режисьор. Виртуозният китарист, носител на няколко награди Грами и неговия секстет имат концерт и ще потопят в красотата на фламенко-изкуството зрителите си днес, 27 ноември в зала 1 на НДК. На 9 декември пак в НДК ще има концерт на друг виртуоз на китарата - Пако де Лусия, който също е сред участниците във филма.
Филмът „Фламенко, фламенко“ е продължение на документалната сага, посветена на това красиво и страстно изкуство. След като премина през ритъма на тангото и фадото, Карлос Саура се завръща към първата си любов – фламенкото. Настоящият филм представя актуалните фигури в песента и танца– Естрея Моренте, Карпета и Фарукито, Сара Барас, Мигел Поведа, Ниня Пастори, Ева Ла Йербабуена, Исраел Галван, Хосе Мерсе, Антонио Сунига, Соледад Моренте, Монтсе Кортес, Исраел Галван, Росио Молина, както и китаристите - Пако де Лусия, Томатито и Маноло Санлукар. Петнайсет години по-късно, с “двойна доза” фламенко, Саура, като сценарист и режисьор, в тандем с оператора Виторио Стораро, проследява развитието на най-страстния испански танц, от рождението му до наши дни. Томатито вече се е снимал в 2 филма на Карлос Саура. Двамата с приятеля му Камарон де ла Исла са участвали в “Севиянас” (1992) – първият документален филм на Саура, посветен на танца, а само Томатито свири и във „Фламенко” (1995).
През ноември фламенкото бе обявено за част от световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.


„Фламенко е тристранно изкуство, което включва пеене, танцуване и свирене на китара едновременно, както и допълнителни средства за подсилване на ритъма (кастанети и др.), които пък сами по себе си се считат за отделна форма на изкуство. Има стотици видове фламенко със собствена мелодия, ритъм и хармонична структура, както и характерно настроение. Изглежда че това, което в последствие е било наречено фламенко е съществувало още през 16-ти век. Песента фламенко (или както още е известна – cante) включва синтез от поне четири култури: циганска, арабска, еврейска и испанска (на коренното население на Андалусия). Акомпаниментът на китара се появява по-късно, въпреки че е отбелязан от пътешествениците още през 18 век. Андалусийските фолк песни в миналото били акомпанирани от различни инструменти включително бандура, виола и тамбура, но сега китарата започва да доминира. Фламенко става публично изкуство през втората половина на 19 век когато започва да се изпълнява в заведенията. Първото такова място е в Севиля през 1842 година, но то не привлякло почти никакво внимание. Обаче през 1860 година подобни заведения се появяват из цяла Испания, дори в Мадрид. Така хора от всички класи гледали изпълненията. Тогава фламенко-групите се състояли от един или двама певци, три или четири жени и двама мъже танцьори и акомпанимент от две китари. Втората половина на 19 век била зрялата възраст на фламенкото. По това време изпълненията на китара станали невероятно популярни. Тогавашните добри китаристи трябвало да знаят как да акомпанират на много различни видове песни и танци, и да могат да следят стиловете на различните певци. С течение на времето, докато певецът си останал водещата фигура, китаристът престанал да бъде само помощник. Имало голямо търсене на добри китаристи, състезанието помежду им било яростно. В своята надпревара китаристите въвели нови техники, които понякога били доста странни, като например свирене с ръкавица на едната ръка или с китарата държана над главата. Но заведенията поощрявали само изящните китаристи, един от които е Ramon Montoya (1880-1949), който се смята за основател на модерния стил фламенко със соло китара. Великите дни на заведенията за фламенко преминали и до края на века те направо изчезнали. Годините до 1936-та са времето на театралното представяне на фламенкото с тогавашните “Opera Flamenca” и “Flamenco Ballet”. Вкусът на обществото се изменил към по-нежните гласове, като този на Antonio Chacon, и по-леките стилове. Това е времето на най-великите певци на фламенко – Chacon, Torre и др, както и на истинските китаристи – Javier Molina, Ramon Montoya, Manolo de Huelva и Perico del Lunar. Втората световна война и последвалата гражданска война в Испания направили четиридесетте години на 20 век неблагоприятни за изпълнителите на фламенко, с малко възможности за платени изяви, освен в Америка. През 50-те интересът към фламенко отново се появява с възможности за някои по-сериозни изяви. Фестивалите в Кордоба, Херес и Малага в края на 50-те стимулирали обществения интерес и окуражили новото поколение артисти.“ - извадки от http://thefastest.biz

Киномания започна със страхотния филм „Конфуций“

Снощи започна едно от най-чаканите събития от любителите на киното – "Киномания". 24-то издание на киномаратонът ще продължи до 28 ноември и включва 72 филма. В програмата има заглавия от Аржентина, Белгия, Бразилия, България, Великобритания, Германия, Дания, Ирландия, Италия, Испания, Канада, Коста Рика, Колумбия, Китай, Южна Корея, Полша, Русия, САЩ, Франция, Филипините, Чехия, Швеция, и Япония. Сред деветте специализирани програми се отличават "Латиноамериканско кино", "Азиатско кино" и "Българско кино". За първа година в "Киномания" ще се излъчват и анимационни филми. – Това може да се прочете във всички новинарски сайтове.

Аз поне от седмица чаках с нетърпение филма „Конфуций“. Официалното откриване на Киномания беше снощи от 19 часа в зала 1 на НДК именно с филма "Конфуций" на режисьора Хъ Мей. Фестивалът се откри от директора на НДК Х. Друмев, който не се представи и така и хората не разбраха кой е. След това, приветствие от името на Министерство на културата, поднесе зам.министър Д. Дерелиев, който разказа интересната история на Киномания и как през 1991 разни „демократи“ са искали да закрият фестивала като социалистическо мероприятие. Слава богу само са го преименували от Световна филмова панорама на Киномания и събитието продължава и до днес. Тази година е с подкрепата на Министерство на културата и Столична Община, както и на медийни партньори и фирми. Залата беше пълна; оказа се че с билетите, които сме платили, сме помогнали на 500 социално-слаби софиянци и на жителите на дома за възрастни дейци на културата, нуката и изкуството да присъстват на откриването.
Приветствие поднесе и Посланникът на Китайска НР – словото му си беше като при откриване на сесия на ООН. После ни представиха 75-ия пра-пра-внук на Конфуций. Оказа се, че потомците на Конфуций наброяват 3 милиона души по цял свят, неговият род е с най-добре изучената, проследена и описана генеалогия в света. Родословното дърво на Конфуций с историята на членовете е описана в стотици томове. От определен момент на наследниците му е дадена най-високата благородническа титла в Китай и това се оказва и най-стария благороднически род в света. Конфуций е живял преди 2500 години. Забележителна далновидност и страхотно постижение за китайската нация – да съхрани историята на един човек, който е поставил началото на философията, етиката, морала, правото, военните тактики, дипломацията в света. След края на филма китайското посолство беше устроило щанд с книги и дискове – купих си диск за 1 лв (!!!) с традиционни китайски рисунки и книга за историята на интелектуалната собственост в Китай за 1 лв (!!!); е имаше и по-скъпи книги (20-50 лв), но аз взех каквото ме интересуваше.

Филмът разказва за живота на Кон Ци от неговите 50 и няколко години до смъртта му, от момента в който владетелят на царство Лу прави Кон Ци министър на вътрешните работи, за да се пребори с мощта на Трите фамилии. Кон Ци успява чрез умели военни стратегии и тактики да върне 3 града на царство Лу от съседното царство Ци; да поиска и да реализира разрушаването на високите стени на някои градове; след това обаче първият министър и Трите фамилии недоволни от силата му го изпращат в изгнание. Дълги години Кон Ци се скита с учениците си от царство в царство докато малко преди края на живота си, първия министър го кани обратно в царство Лу. Кон Ци се връща в бащините си земи и до края на живота си преподава на последователите си и пише книги (под формата на дървени дъсчици съшити с конец).
Конфуций проповядва идеите за чест, достойнство, благородство при благородника, за мир и хармония сред хората, за равенство, за обучение и образоване на всеки човек, за грижа за ближния. Той създава школа, която повлиява основите не само на китайското, но и на японското общество; поставя основите на Конфуцианството, на съвременните науки философия, етика, право, дипломация. Един велик човек (през цялото време се чудех коя сила е зародила точно в неговия мозък идеите от учението му ?!).
Филмът си заслужава да се гледа; ще го дават пак на 21 ноември в Дом на киното.

Детският дом в квартал Драгалевци

Искам да Ви разкажа за едно мое преживяване с деца, лишени от родителски грижи.

За мой късмет или нещастие (who knows?!) в момента работя в американска компания. Политика на фирмата е да подарява 1 път в годината един работен ден на служителите, за да извършват обществено-полезен труд. Тази година този ден за клона в София беше на 5 ноември. Десетина колеги и аз, вместо да садим дръвчета на Витоша, да боядисваме градинката на ИСУЛ, да се грижим за кучетата в Богров или да мием прозорците на дом за социално слаби, безпризорни хора в Слатина, решихме да отидем в детския дом Драгалевци, за да „гушкаме“ децата. Първоначално понесох решението си много тежко, „с ред сополи и сълзи“, но после се оказа, че не боли чак толкова.

Детският дом Драгалевци се грижи за деца от 3 до 7 години, лишени от родителска грижа. Намира се в квартал Драгалевци на улица 305. В момента там живеят 40 деца, разделени на първа, втора и трета група като в детските градини. По-голямата част от децата са от ромски произход; има деца, чиито родители или роднини идват и ги взимат понякога за събота и неделя. Това, което прави впечатление е, че децата изглеждат добре - облечени и нахранени, весели и жизнени при срещата с нас; вижда се, че добре се грижат за тях, но това което прави впечатление още е, че са малко по-изостанали в развитието си от децата в нормалните семейства, за които се грижат родители, които имат роднини, приятелчета в детската градина и на детската площадка; че изглеждат по-изостанали от 4 годишните ми племенници например. Дечицата там имат всякакви играчки, имат и страхотни битови условия за живеене (имат играчки, каквито и Вашите деца може би нямат). Домът разполага с широк двор с дървета и зелени площи, на които са разположени атракциони – люлки, пързалки, катерушки и др. На вторият етаж са стаите на децата и занималните. В занималните има пиано, телевизори, най-различни играчки, има салон за физически занимания, стая за приказки с най-разнообразни приказни костюми. Стаите на децата са за по 4 дечица, с малки дървени легълца, с красиви перденца и детски комплекти за легълцата, в коридорчетата на стаите има гардеробчета за всяко дете, стаите са с отделни бани. Навсякъде е чисто, боядисвано е преди няколко години, но децата, въпреки че са малки, пазят (така са научени от социалните работници), подовете са с ламинат и красиви килими. Въобще може да се каже, че децата имат прекрасни битови условия за живот благодарение на многото спонсори, които по празници се сещат за домовете. Това, което липсва на децата е грижа и любов, но не грижата на социалния работник, а грижата и любовта на родителя, на роднината и на приятеля. Липсва им някой да ги прегърне, да ги хване за ръка и да ги заведе на пързалката, да пооцветява с тях, да поговори с тях и да им разкаже нещо за света. Децата изглеждат като цвете в саксия, тъй като в този дом добре се грижат за оцеляването им. Липсва им обаче контакта с обществото и със света, липсва социалната интеграция на детската площадка, в парка, в зоологическата градина. Колегите и аз поиграхме няколко часа с децата: гушкахме ги (те най-често казват „гушни ме“), оцветявахме, редихме пъзели, правихме хартиени цветя, надувахме балони; децата толкова се радваха, подарихме им два-три часа усмивки, грижа и внимание, може би любов – подарихме им това, от което имат нужда.

Положението в детските домове не винаги изглежда така, както го представят медиите. Този дом е образцов и осигурява отлични битови условия за децата. Децата не са нито гладни, нито голи и боси. Напротив децата изглеждат добре гледани. Това, което им липсва е семейна среда, грижа и любов от семейство и приятели, социални контакти.

За това, ако искате да помогнете, може да направите като нас – да им купите плодове, книжки и пособия за рисуване, дребни шарени залъгалки за игра и да отидете да поиграете с тях час-два, да поговорите с тях, да има покажете загриженост и внимание, да ги гушнете; ако имате пари за даряване можете да им подарите гостуване на куклен театър при тях или да им платите разходка до зоологическата градина. Въобще не е страшно и не боли; мислех, че след часовете в дома ще ми е доста тягостно, тъй като съм доста чувствителна и емоционална натура, но не - бях доволна от престоя с децата, без камък, който да тежи да плещите. Така че хората, които казват „не искам да се разстройвам, защото ще ми е тежко“ от сега нататък няма да мога да ги разбера. Децата имат нужда от приятели, имат нужда от нас.

За грижата и вниманието, от които децата имат нужда, се грижат доброволци към Фондация „Дечица“, която е поела грижата за още два дома в София, освен дома в Драгалевци. Повече за работата на фондацията и за доброволческия труд можете да прочетете от страницата на фондацията http://www.dechitsa.org.

Йълдъз Ибрахимова на гости на Сцена „Академия“

На 5 ноември вечерта се състоя концерт на Йълдъз Ибрахимова с участието на Младежка Филхармония "София" с диригент Боби Йоцов. Този концерт е първият от новия сезон 2010/2011 на проекта Сцена „Академия“.

Йълдъз Ибрахимова беше подбрала музика на Бах, Бокерини, Гершуин и завърши с цигански романси, при което вдигна публиката на крака. Йълдъз на няколко пъти спомена, че за първи път пее с камерен оркестър и то съставен от ученици, възпитаници на музикалното училище. А „децата“ свиреха много добре, особено първата цигулка- едно момче, което с такава страст свиреше циганските романси, че получи много аплодисменти от публиката (което го накара да се изчерви :-)). Имаше много аплодисменти, публиката не искаше да си тръгва и извика певицата на бис. На мен концерта много ми хареса; на компанията, с която бях, пеенето на Йълдъз й звучеше като стържене. Вярно, че пеенето беше леко и нямаше дълбочина, но все пак на мен ми хареса. Залата беше на крака и извика на бис певицата – така че по-скоро общото мнение е, че концертът беше едно приятно/страхотно изживяване.

Концертът се проведе в залата на ул. „Оборище“ 17 на Националното музикално училище „Любомир Пипков“. Жест от страна на Йълдъз Ибрахимова е фактът, че певицата е решила да дари хонорара си от концерта на Националното музикално училище. Средствата ще бъдат използвани за закупуването на компютри за учениците. Певицата сподели, че се вълнува, тъй като е завършила това училище, което й е дало стабилна подготовка преди Консерваторията, която „е била песен“ в сравнение с музикалното училище. Певицата получи почетния знак НМУ„Любомир Пипков“ и картина като подарък, както и много цветя. Билетите бяха на смешната цена от 10 лв.

Проектът „Сцена Академия“ се организира от Хилда Казасян, Боби Йоцов и още няколко техни приятели (Атанас Янкулов, Добромир Славчев, Нено Димов). Концертната поредица се провежда със съдействието на фондация „Америка за България“, която напоследък е доста активна в спонсорирането на музикални и театрални представления. Повече информация за програмата и целите на Проекта, можете да откриете на тяхната страница http://www.scenaacademia.com.