Вдъхновението, искрата на живота

Днес много скъп човек ми сподели, че след като съм публикувала разказ за изложбата на мексиканската художничка Фрида Кало във Виена  и съм писала няколко пъти за Фрида, е започнал да чете за нея в интернет, да се интересува от живота и картините й. Това беше нещо, което много ме зарадва; оказа се, че съм вдъхновила този човек, който между другото рисува за удоволствие през последната година. Вчера пък, друг скъп човек сподели, че се радва за това, че съм проявила желание да рисувам и съм осъществила желанието си, а той мечтаел от две години да моделира, но все отлагал. Нещо, което също ме зарадва, защото този човек също е вдъхновен и съм сигурна, че ще пробва да осъществи желанието си (пожелавам му успех и приятни занимания).

Е, аз мога да кажа, че мен изложбата на Фрида Кало и странните обстоятелства и емоции около едно пътуване до Виена ме вдъхновиха и пробудиха в мен желание да рисувам, без да съм професионален художник или да съм учила техники за рисуване (е, ходех на кръжок по изобразително изкуство в гимназията, но това беше за обща култура). И тъй като винаги съм смятала, че когато човек е вдъхновен, трябва да действа, защото работи сърцето и душата му; аз пробвах да рисувам. Слагам по-долу първата си картина (Автопортрет, маслени бои), защото се надявам да вдъхнови някой, който има желания, но не смее да ги осъществи или все отлага (не претендирам, че картината ще се хареса, на някои може да им се стори смешна или странна, на други прекрасна за първи опит, важното е осъщественото желание). Не е важно какви са желанията; всеки човек има определени творчески заложби в себе си – един готви изкусно, друг пее, трети рисува, четвърти шие без кройки красиви дрехи, пети пише красиви думи, шести поправя коли или печки по интуиция – всеки човек има някакви скрити заложби, които трябва да извади на показ или да развие. Това, което е нужно е да яхне вдъхновението, да следва сърцето си и да се развива.

Автопортрет, масло, платно, 24/19 см