04 януари 2011

Вдъхновението, искрата на живота

Днес много скъп човек ми сподели, че след като съм публикувала разказ за изложбата на мексиканската художничка Фрида Кало във Виена  и съм писала няколко пъти за Фрида, е започнал да чете за нея в интернет, да се интересува от живота и картините й. Това беше нещо, което много ме зарадва; оказа се, че съм вдъхновила този човек, който между другото рисува за удоволствие през последната година. Вчера пък, друг скъп човек сподели, че се радва за това, че съм проявила желание да рисувам и съм осъществила желанието си, а той мечтаел от две години да моделира, но все отлагал. Нещо, което също ме зарадва, защото този човек също е вдъхновен и съм сигурна, че ще пробва да осъществи желанието си (пожелавам му успех и приятни занимания).
Е, аз мога да кажа, че мен изложбата на Фрида Кало и странните обстоятелства и емоции около едно пътуване до Виена ме вдъхновиха и пробудиха в мен желание да рисувам, без да съм професионален художник или да съм учила техники за рисуване (е, ходех на кръжок по изобразително изкуство в гимназията, но това беше за обща култура). И тъй като винаги съм смятала, че когато човек е вдъхновен, трябва да действа, защото работи сърцето и душата му; аз пробвах да рисувам. Слагам по-долу първата си картина (Автопортрет, маслени бои), защото се надявам да вдъхнови някой, който има желания, но не смее да ги осъществи или все отлага (не претендирам, че картината ще се хареса, на някои може да им се стори смешна или странна, на други прекрасна за първи опит, важното е осъщественото желание). Не е важно какви са желанията; всеки човек има определени творчески заложби в себе си – един готви изкусно, друг пее, трети рисува, четвърти шие без кройки красиви дрехи, пети пише красиви думи, шести поправя коли или печки по интуиция – всеки човек има някакви скрити заложби, които трябва да извади на показ или да развие. Това, което е нужно е да яхне вдъхновението, да следва сърцето си и да се развива.
Автопортрет, масло, платно, 24/19 см

3 коментара:

Анонимен каза...

Прекрасна картина и вдъхновяващи думи!!! Браво на теб! Смелостта ти да изразяваш вътрешния си свят те води уверено напред, и аз не се съмнявам, че ще те отведе до осъществяването и на най-смелите ти мечти! Да бъдеш себе си и да споделиш с другите богатството на Душата си е амброзия, от която ти отпиваш вече смело!
Аз също се надявам да вдъхновиш още хора с примера, който им даваш. Мисля, че и ти самата (освен това, което си написала) беше вдъхновена от хора като Марги и Нели например. Затова, ако се съгласиш бих се радвала да споделиш и пред аудиторията на нашия сайт за Пътя, който те доведе до "Автопортрет".
Желая ти много успехи и Светлина в живота ти!
Милена

Мария Георгиева каза...

Благодаря за красивите думи, Милена. И аз се надявам читателите на блога да се вдъхновяват от това, което пиша и показвам.
Що се отнася до вдъхновението, истината е, че вдъхновението да рисувам дойде от едно пътуване до Виена, от изложбата на Фрида Кало и от любовта ми към един човек, на който ще му бъда вечно благодарна (какво ли не прави любовта с хората), а хора като Марги и Нели само ме подкрепиха да пробвам да се изразя и по начина, по който вече бях усетила, че искам.
С удоволствие ще напиша нещо и за вашия сайт.
Поздрави

Анонимен каза...

Разбирам! Така или иначе е чудесно, че първата ти катрина е вече факт!
Благодаря ти за съгласието да споделиш с още хора колко е прекрасно да изразиш себе си!
Що се отнася до любовта, тя винаги е била, е и ще бъде градивната частица на Вселената и всички нас!
Имай хубава, светла и вдъхновяваща седмица!
Милена

Публикуване на коментар