„Бал с маски”

Тези дни гледах „Бал с маски” в Софийската национална опера и балет; опера от Джузепе Верди в 3 действия; либрето Антонио Сома по драмата „Густав III” от Еужен Скриб. Преди първата премиера на операта, Верди е имал проблеми с цензурата, съдебни процеси, скандал и мястото на действието е преместено от Стокхолм в Бостън. Режисьор на спектакъла е Пламен Карталов. Спектакълът не ми хареса, защото през по-голяма част от времето липсваха субтитрите (или малка част от текста е преведена, или някой придремваше от време на време и забравяше да пуска субтитри, и интересно защо  в субтитрите пишеше Ричърд, след като главният герой е Рикардо?!), костюмите като цяло не ми харесаха – очаквах, например, че на бала героите ще са облечени в пищни костюми с маски като на карнавал във Венеция, а вместо това актьорите бяха наметнати с някакви червени роби и носеха на главите си някакви подобия на маски от прозрачна пластмаса, които по-скоро приличаха на шапките на еничарите в Османската империя или на герои от Стар Трек, а робите напомняха Византия; декорите бяха по-скоро оскъдни и също не ми харесаха. Друго мнение на зрители от залата обаче – „Интересно режисьорско хрумване са костюмите на бала; много интересно, хареса ми”. Така че на мен и компанията не ни хареса спектакъла на тази опера, но на мнозинството хора в залата, спектакълът им хареса и имаше доста аплодисменти и подвиквания „Браво”, което доказва, че вкусът на хората е доста различен. Този път нямаше и субтитри на английски като в „Бохеми”. Тъй като това е доста известна опера, можете да разберете дали на вас ще ви хареса, като отидете да я видите. Операта можете да гледате май още само веднъж до края на сезона – през март.