Трубадурите

През седмицата бях поканена на рожден ден на близка приятелка, която беше решила да събере двадесетина приятели на леко хапване на шведска маса и приятен разговор, съпроводени от музиката и песните на съвременен трубадур. Приятелят на моята приятелка, вече общ приятел, е съвременен трубадур, тоест изпълнява на живо, самостоятелно (без оркестър) музикални произведения за класическа китара, като в някои случаи освен инструменталното изпълнение, той пее и популярни песни в съпровод на класическа китара. Докато слушах изпълнението на трубадура, освен приятното впечатление от музиката, ми стана и много интересно какво е значението на думата, тъй като за мен трубадурите са певци и музиканти, които свързвам с рицарите, принцесите и замъците от Средновековието и реших да се поровя в интернет за повече информация. Такава обаче липсва в изобилие. Обаче явно трубадурите не са само хора свързани със Средновековието; в наши дни има музиканти, които свирят (китара, мандолина, лютня) и пеят и наричат себе си трубадури.

Ето значението на думата „трубадур” в българския тълковен речник: „Средновековен странстващ провансалски певец и поет, който възпява любовта. прил. трубадурски, трубадурска, трубадурско, мн. трубадурски.”

Световната енциклопедия Уикипедия дава следното определение на думата трубадур: „Трубадурите (от френската дума troubadoures) са създатели и изпълнители на песни по време на Средните векове в Европа, обикновено на т.нар. рицарска лирика. Понякога (макар и по-рядко и от знатен произход, в съотношение близко до 3:1) трубадурите биват и жени - трубадурици, които обаче са ползвали по-специфични жанрове и тематики, и само в един от случаите на лесбийска поема (Na Maria) така наречената рицарска лирика. Смята се, че трубадурите са първите, които са възпяли любовта като нещо възвишено, като чувство, което поучава. Въпреки това, те са издигали в почит единствено страданието от несподелената любов, не консумирането й, или поне така е възприето от литературния канон, тъй като в архивите от трубадурната поезия и нейните секуларни инварианти от Средновековието изобилстват и с профанна тематика.”

Аз, като един съвременен трубадур (човек, възпяващ любовта като нещо възвишено, като чувство, което поучава) може би ще се разтърся занапред за информация и в някои специализирани книги. Ако вие разполагате с такава (извън тази за операта Трубадур на Верди), моля пишете.