Маската на властта

Снощи изгледах „Маската на властта”, един от претендентите за тазгодишните Оскари; филм, който влиза в групата на филмите, които се гледат вече само от киномани; филм с мисъл и послание, без екшън, супергерои, взривове, върколаци и специални ефекти. Премиерата за България беше на 24 февруари. „Маската на властта” (The Ides of March, САЩ, 2011) е драма, към което аз бих добавила и политическа; филмът имаше номинация за Оскар 2012 за най-добър адаптиран сценарий, но не спечели. Режисьор на филма е Джордж Клуни, сценаристи: Бо Уилимън, Грант Хеслов; по книгата на Бо Уилимън. С участието на: Джордж Клуни, Райън Гослинг, Евън Рейчъл Ууд, Филип Сиймур Хофман, Пол Джамати, Мариса Томей, Джефри Райт, Макс Мингела и др. Филмът е интересен, но аз като че ли имах по-големи очаквания и останах леко разочарована от позната интрига; актьорският състав е много силен, дори последните месеци се е обсъждало с изненада в киносредите липсата на номинация за Райън Гослинг.

Филмът разказва за интригите, които съпътстват една кандидат-президентска кампания на демократите в Щатите; за трансформацията, която преживява млад, преуспяващ прессекретар, идеалист, вярващ в своя кандидат и работодател до безскрупулен играч от голямата политика. Филмът е разказ за политика, власт, влияние, амбиции, лоялност, морал, предателство, отмъщение и разбира се секс (като че ли не е възможна кампания за президент без секс със стажантка). За пореден път се убеждаваме, че политиката е мръсна игра, в която липсва морал и за идеалистите или няма място, или бързо се отърсват от идеалите си, ако искат да останат в света на голямата политика, а благородните каузи са обречени – това е положението още от римската империя до днес и така ще бъде занапред, защото такава е човешката природа. Филмът е добър и ще е интересен на киноманите.