Потомците

снимка от Cinefish.bg

От петък по кината тръгна още един филм, отличен с много номинации през последните месеци – „Потомците” (The Descendants, САЩ, 2011). Режисьор на филма е Александър Пейн, сценаристи: Александър Пейн, Нат Факсън и Джим Раш. С участието на: Джордж Клуни, Бо Бриджис, Джуди Гриър, Шайлийн Уудли, Амара Милър, Матю Лилард, Робърт Форстър и др. Като жанр филмът е определен като драма, комедия, но за мен, въпреки многото комични ситуации, той в никакъв случай не е комедия, а семейна драма.

"Потомците" беше сред фаворите за наградите „Оскар” с пет номинации, включително за най-добър филм и най-добър актьор във водеща мъжка роля за Джордж Клуни. Филмът спечели „Оскар” в категорията "Адаптиран сценарий". Освен с номинация за „Оскар”, Клуни беше отличен за изпълнението си с награда "Златен глобус" за най-добър актьор в драма, а филмът получи „Златен Глобус” лобус””за най-добра драма.

Сценарият на "Потомците" е базиран на книгата на Кауи Харт Хемингс. Интересното е, че "Потомците" стартира като къс разказ, чието действие се предава през погледа на най-малката дъщеря Скоти. Впоследствие младата писателка започва да пише от гледната точка на Мат Кинг, мъж на средна възраст. Издадената през 2009, книга става мигновен хит сред критиците и получава множество положителни отзиви за умело обрисуваните образи и най-вече този на Мат Кинг (книгата е издадена наскоро и в България).

Филмът е интересен, трогателен (може дори да ви разплаче), за някои натоварващ, човешки, комичен и красив с гледките от Хавайските острови. Филмът изобилства със сцени с широки плажове, зелени планинини, красиви цветя, орхидеи, синьо-зелен океан – много е красиво. Филмът разказва една човешка история, която може да се случи на всеки, независимо дали живее на прекрасен остров (или както някои казват в Рая) или в който и да е континентален град. Никой не е застрахован от внезапен инцидент, който преобръща собственият му живот и този на семейството му; инцидент, при който мъжете, улисани в работохолизма си, разбират, че най-ценното е любовта и семейството и биха дали всичко да поправят нещата, но в такива моменти връщане назад няма; това което остава, е да се гледа напред в бъдещето, да се полагат усилия да се положи ново начало и да се върви напред с ясна представа за промените, които са настъпили, за причините, които са ги породили и за ценностите, които носим в себе си. Филмът е интересен и с това, че показва как местното население държи на родословието, на предците си и на потомците си; земята и рода са най-ценните за обитателите на хавайските острови (както би трябвало да са най-ценното и за всеки нормален човек), никъде другаде няма да се видят толкова много портрети на предшествениците по стените на къщите, колкото в този филм. Филм за любов, изневяра, ревност, благородство, семейни отношения, родствени връзки, приятелство, смърт, необратимост на моментите и значение на ценностите. Това е филм с мисъл и послание, без супергерои и специални ефекти и си заслужава да се гледа от хората, които харесват стойностно кино.