„Да се провреш под дъгата”

Наскоро гледах най-добрата постановка, по мое мнение, за този сезон – „Да се провреш под дъгата”, която се играе на Камерна сцена на Народен театър „Иван Вазов”. Пиесата „Да се провреш под дъгата” на Георги Марков е авторска драматизация на новелата му „Санаториумът на д-р Господов” (1965). Накратко историята на пиесата е следната: за първи път е играна в Добрич през 1966, тогава е и премиерата в Пловдивския театър с дебют на режисьора Крикор Азарян; през 1967 г. е била спряна и забранена след 13 представления във Военния театър като режисьорът Асен Шопов, актьорите Наум Шопов и жена му Невена Симеонова били изгонени от София за две години. Сега, пиесата на Георги Марков, е отново на сцената след 40 години. Режисьор на постановката и сценограф е отново Асен Шопов, костюми: Цвета Маринова, музика: Михаил Шишков. Участват: Васил Михайлов, Георги Мамалев,  Георги Кадурин, Стоян Алексиев, Валентин Ганев, Петър Попйорданов, Руси Чанев, Марин Янев.

След поставянето на тази пиеса Академия Аскеер ще удостои с Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство Аскеер 2012 режисьора Асен Шопов.

Действието в пиесата се развива в края на Втората световна война в санаториум за туберкулозно болни в планината, където все пак се чуват бомбандировките на близкия град и където бродят партизани. Пиесата разказва историята на шестима мъже, които са с различни професии, характери и социално положение, но са събрани на едно място от коварната болест. Те са обезверени, отчаяни, предали се пред смъртта, но същевременно не са загубили желанието за живот и поради това безсилието пред болестта ги прави цинични и злобни в ежедневните им беседи за смисъла на живота. Готови са дори да се самоизядат, когато разбират, че в санаториума е попаднала жена (партизанка), тъй като всеки от тях се надява да прекара известно време с нея. След като разбират, че тя е тежко ранена, всеки един тайно я предава в писмо до жанданмерията, като само един от тях си признава греха – бившият офицер Акрабов, за което останалите го убиват. Централна роля в пиесата е отредена на застаряващият бивш офицер, накичен с тенекиени ордени, защото “каквато държавата, такива и ордените”, който е простоват, да не кажем простак, натрупал богатство, злоупотребявайки със служебното си положение, като е изнудвал жени, съпруги на войници и офицери, за секс и пари с цел преместването на мъжете им по фронта. Останалите герои: празният Философ, бездарният и беден Художник, некадърният Доктор-милионер, гробарят Гърбушко и плейбоят, алкохолик Педро, се въртят около него. Накрая всички ще се опитат да преминат под дъгата, т.е. да се променят към по-добро. Представлението разказва истории за вечното търсене на смисъла на живота; за отчаянието, смъртта, греховете и грешките ни, за морала, за приятелство и предателство, за палитрата от човешки страсти, емоции и грешки; показва една картина на епохата през разкриване на палитрата от характери.

На мен представлението не ми се стори дълго, въпреки антракта; интригата ми беше интересна, хареса ми сценографията, костюмите, режисьорският прочит и играта на актьорите (всички актьори играят много силно, да не кажем брилянтно). За мен (и компанията) това е най-силното представление, което съм гледала през сезона, а аз доста постановки изгледах. Заслужава си да се гледа не само от поколението, съвременник на Георги Марков, но и от по-млади зрители.

Харесва ми един цитат от материала на вестник „Монитор” за постановката, който резюмира и моето мнение: „Представлението е неподходящо за търсачите на развлечения в театъра. То е за онези, които искат да надникнат в дълбините на човешката душа и да търсят философско осмисляне на съществуването.”